Решение № 13367 от 06.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13367 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20261110104000 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „А.Д.И.С.“ ЕООД, с която срещу „А.И.“ ЕООД са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на следните суми:

1/ сумата от 2655,40 евро, представляваща неплатени наемни вноски за периода от 01.07.2017 г. до 20.11.2017 по договор за наем от 20.11.2012 г., сключен между „А.Д.И.С.“ ЕООД и „А.И.“ ЕООД и допълнително споразумение към него от 02.11.2015 г., на къща на два етажа с РЗП от 111 кв.м., с прилежащо складово помещение със ЗП от 30,78 кв.м. и двор с площ от 895 кв.м., състояща се от: сутерен; първи етаж - входно антре, стая с кухненски бокс, тоалетна, веранда, втори етаж - две стаи с балкон, баня с тоалетна, находящ се в ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба (13.02.2026г.) до окончателното плащане;

2/ сумата от 796,62 евро, представляваща неплатена неустойка за периода от 11.07.2017 г. до 09.04.2018 г. по чл. 8 от договор за наем от 20.11.2012 г., начислявана върху неплатените наемни вноски, считано от следващите дати на съответните им падежи до достигане на крайния предел;

3/ сумата от 884,02 евро, представляваща неплатена неустойка за периода от 11.01.2017 г. до 07.12.2017 г. по чл. 8 от договор за наем от 20.11.2012 г., начислена върху платени със забава наемни вноски за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2017 г.

Ищецът твърди, че на 20.11.2012 г. между „А.Д.И.С.“ ЕООД и ответното дружество - „А.И.“ ЕООД бил сключен срочен договор за наем за следния недвижим имот: къща на два етажа с РЗП от 111 кв.м., с прилежащо складово помещение със ЗП от 30,78 кв.м. и двор с площ от 895 кв.м., състояща се от:

1 сутерен; първи етаж - входно антре, стая с кухненски бокс, тоалетна, веранда, втори етаж - две стаи с балкон, баня с тоалетна, находящ, се в ***. Договорът бил сключен за периода от 20.11.2012 г. до 20.11.2025 г. С допълнително споразумение от 02.11.2015 г. страните по наемния договор се споразумели да отпадне чл. 23, ал. 1 от същия. С отпадането на посочената клауза договорът се трансформирал в безсрочен, като ползването на процесната къща на два етажа продължило от наемателя със знанието и без противопоставянето на наемодателя. Съгласно договора месечната наемна цена била в размер 642 евро с включено ДДС. Съгласно чл. 6, ал. 6 от договора наемната цена се увеличава в началото на всяка календарна година (считано от 01.01.2014 г.) с процент инфлация, обявен от Националния статистически институт за изтеклата година. Актуализираната цена се закръгляла до цяло число и се дължала от първи януари на текущата година. Така уговорената наемна цена била актуализирана със съответния процент инфлация, като считано от 01.01.2017 г. наемът за 2017 г. бил увеличен на 643 евро. Съгласно чл. 8 от наемния договор ответното дружество се задължило да заплаща и неустойка в случай на закъснение на плащане на наема в размер на 0,2% на ден, но не повече от 30% от неплатената месечна вноска, която се начислява от следващата дата на падежа на просрочените главници. Считано от 2017 г. насрещното дружество преустановило заплащането на дължимата наемна цена, ведно с неустойката за закъснение в плащането на наема. По силата на приемо-предавателен протокол от 21.11.2017 г., сключен на основание чл. 17, ал. 1 от договора, наемното правоотношение между страните било прекратено, считано от 20.11.2017 г. Със Спогодби от 23.03.2020 г. и 16.02.2023 г., сключени между страните, ответното дружество безусловно признало, че има текущи задължения към ищеца, които били предявени в настоящия спор. По изложените съображения, моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК от ответника „А.И.“ ЕООД не е постъпил отговор, въпреки че препис от исковата молба, ведно с разпореждането на съда по чл. 131 ГПК, съдържащо разяснение за възможността да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, са били редовно връчени на ответника по смисъла на ГПК.

На 01.07.2026 г. по делото е проведено първо редовно открито съдебно заседание, за което ответникът е бил редовно призован по реда на ГПК. В призовката за насроченото съдебно заседание и в определението по чл. 140 ГПК повторно е разяснена възможността при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна. Независимо от посоченото, ответникът не е изпратил процесуален представител, който да го представлява в откритото съдебно заседание на 01.07.2026 г., и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът е поискал съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника при наличие на законовите предпоставки за това.

2

Съдът, като съобрази изложените от ищеца доводи, взе предвид данни по делото и събраните доказателства, намира от правна страна следното:

Съгласно 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, за да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба; 2/ да е редовно призован и да не се яви лично, или чрез представител в първото редовно открито съдебно заседание; 3/ да не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4/ на ответника да са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно открито съдебно заседание; 5/ ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, както и 6/ предявеният иск да е вероятно основателен, съобразно изложените от ищеца твърдения в исковата молба и ангажираните доказателства.

В настоящия случай, видно от изложената по-горе фактология, съдът намира, че всички изброени предпоставки са налице, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло, без съдът да излага мотиви по същество на спора /чл.

239, ал. 2 ГПК/.

По отговорността за разноски:

При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер 275,70 евро, от които заплатена държавна такса в размер 173,44 евро и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП в размер 102,26 евро.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „А.И.“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на „А.Д.И.С.“ ЕООД, ЕИК *** на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. чл. 232, ал. 2 вр. чл. 228 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 2655,40 евро, представляваща неплатени наемни вноски за периода от 01.07.2017 г. до 20.11.2017 по договор за наем от 20.11.2012 г., сключен между „А.Д.И.С.“ ЕООД и „А.И.“ ЕООД и допълнително споразумение към него от 02.11.2015 г., на къща на два етажа с РЗП от 111 кв.м., с прилежащо складово помещение със ЗП от 30,78 кв.м. и двор с площ от 895 кв.м., състояща се от: сутерен; първи етаж - входно антре, стая с кухненски бокс, тоалетна, веранда, втори етаж - две стаи с балкон, баня с тоалетна, находящ се в ***, ведно със законната лихва от 13.02.2026 г. до окончателното плащане, сумата от 796,62 евро, представляваща неплатена неустойка за периода от 11.07.2017 г. до 09.04.2018 г. по чл. 8 от договор за наем от 20.11.2012 г., начислявана върху неплатените наемни вноски, считано от следващите дати на съответните им падежи до достигане на крайния предел; сумата от 884,02 евро, представляваща неплатена неустойка за периода от 11.01.2017 г. до 07.12.2017 г. по чл. 8 от договор за наем от 3

20.11.2012 г., начислена върху платени със забава наемни вноски за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2017 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 275,70 евро – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Решението да се връчи на страните, като в съобщението до ответника се укаже възможността в едномесечен срок от връчването да подаде пред Софийски градски съд молба по чл. 240, ал. 1 ГПК за неговата отмяна.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4