Решение № 1077 от 24.10.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1077 гр. Варна, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. С.нова

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20253100501426 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Витоша, бул „Околовръстен път“ № 260, срещу решение №4275/28.11.2024г., постановено по гр.д. № 792/2024 г. на ВРС, поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение №1759/16.05.2025 г., с което е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът К. Й. С., ЕГН **********, с адрес: *************, не дължи на въззивника сумата от 7451,59 лв., включваща сумата от 5962,80лв. - главница по договор за банков кредит № 163/30.10.2007г. и сключения към него анекс № 1/25.02.2010г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 15.04.2014г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 790,38лв. договорна лихва, начислена за периода 21.06.2013г. до 14.04.2014г., както и сумата от 698.41лв. - сторени в заповедното производство разноски, представляваща задължение по изпълнителен лист от 28.04.2014 г. по ч.гр.д.

№ 4992/2014 г. на ВРС, за събирането на дължимите суми, по който е образувано ИД № *************** по описа на ЧСИ с рег. № 718, въз основа на Заповед № 2635/16.04.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

417 от ГПК, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, на основание чл.439 от ГПК.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон с твърдения, че броенето на давностния срок съдът не е 1 съобразил, че с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. в страната е обявено извънредно положение, продължило до 13.05.2020г. вкл., в който период съгласно чл.3, т. 2 от ЗМДВИП давността е спряла. Според пар. 13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето, сроковете спрели да текат по време на извънредното положение продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в ДВ, т.е. до 21.05.2020г. Поддържа, че давността е прекъсната с последното извършено изпълнително действие по изп.д.

№20147180400884, а именно извършения на 07.07.2017г. запор на банкови сметки, спряла е да тече в периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г. и е продължила да тече от 21.05.2020г., т.е. би изтекла на 20.09.2022г. Междувременно обаче същата отново е прекъсната с реално извършените изпълнителни действия (запор на банкови сметки и МПС и трудово възнаграждение), поискани с молба №12237/09.08.2022г., въз основа на която е образувано изп.д.

№***************, като включително са възложени правомощия по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ. Твърди, че давността е прекъсвана многократно с молби за налагане на запори и за проучване и предприемане на нови изпълнителни действия – от 07.07.2017г., 19.08.2019г., 02.09.2019г. и 03.08.2021г. Възразява се срещу извода на първоинстанционния съд, че молбите са подадени от лице без представителна власт, с твърдения, че на подобен порок може да се позовава само мнимо представляваният, както и че извършените без представителна власт действия могат да бъдат потвърдени във всеки един момент, както в случая е процедирано с подадената от ответника молба с вх.

№50741/24.06.2024г. Жалбата инкорпорира и изрично изявление за потвърждение на извършените от ЧСИ Ст. Д. действия по налагане на запор на МПС и банкови сметки.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва жалбата и възпроизвежда мотивите на решението, които счита за правилни. Счита за недопустимо с въззивната жалба да се правят нови възражения, които страната е пропуснала да направи в срока по чл.131 от ГПК и по-конкретно да се санира порока по подаване на молбите от „Българска банка за развитие“ АД години след подаването им. Поддържа, че посоченото дружество не е било надлежен взискател по изпълнителното дело и неправилно е било конституирано като такъв с разпореждане на ЧСИ от 15.08.2015г., като излага подробни съображения. Касае се за дружество, издало банкова гаранция и платило по нея, което не е сред изрично очертания в чл.456, ал.2 от ГПК лица, които могат да бъдат конституирани като взискател. Банковият гарант не е частен правоприемник на взискателя по смисъла на чл.429 от ГПК, а суброгацията по чл.74 от ЗЗД не се преценява служебно от ЧСИ и е необходимо суброгиралият се да се снабди с изпълнителен титул, за да се присъедини в изпълнителното производство.

Предприетите по инициатива на ненадлежния взискател изпълнителни действия са невалидни. Ответникът не може да се ползва от невалидните действия на мнимия му конкурентен взискател, извършени през 2019г. и 2021г. Ответникът не е повдигал спор кой е действителен титуляр на вземанията, не е обжалвал постановлението за прекратяване на изп.д. поради перемция, поради което мълчаливо е признал неизгодния за него факт, че запорите наложени по искане на мнимия взискател не са породили правни последици.

2

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

ВРС е сезиран с иск по чл. 439 от ГПК от К. Й. С. за приемане установено в отношенията с ответното дружество „Юробанк България“ АД, че ищецът не дължи сумите, за които суми е издаден изпълнителен лист от 28.04.2014 г. по ч.гр.д. № 4992/2014 г. на ВРС въз основа на Заповед № 2635/16.04.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и са предмет на изпълнение по ИД № *************** по описа на ЧСИ с рег.

№ 718.

Искът е основан на твърдения, че срещу ищеца и другите солидарни длъжници „Асистънт България“ ЕООД и Е.К.А. въз основа на Заповед за изпълнение № 2635/16.04.2014 г. е издаден изпълнителен лист от 28.04.2014 г. по ч.гр.д. № 4992/2014 г. на ВРС за сумата от общо 7451,59 лв., от които 5962,80 лв. главница по договор за банков кредит № 163/30.10.2007 г. ведно със законна лихва върху главницата, сумата от 790,38 лв. - договорна лихва за периода 21.06.2013 г. до 14.04.2014 г. и 698,41 лв. разноски. Поддържа се, че за събирането на дължимите суми е образувано ИД № 20147180400884 по описа на ЧСИ с рег. № 718, с район на действие Окръжен съд - Варна, което понастоящем е висящо. Сочи, че последното изпълнително действие по ИД е запор на банкови сметка на ищцата през 2014 г., след който спрямо ищеца не са извършвани действия на принудително изпълнение. Въпреки, че в 2годишен срок след запора не са поискани действия от взискателя, ЧСИ не е прекратил делото, а перемпцията е настъпила по право. Впоследствие въз основа на същия изпълнителен лист, ответникът образувал ново ИД № *************** по описа на ЧСИ с рег. № 718. Сочи се, че от последното изпълнително действие по предходното № 20147180400884 - запора на банковите сметки през 2014 г., до образуване на ИД № *************** е изтекла 5-годишна погасителна давност в полза на ищцата за процесната сума, като същата не е спирана или прекъсвана.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Юробанк България“ АД, редовно уведомен, не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна следното:

С издадената по ч.гр.д. № 4992/2014 г. на ВРС г. Заповед № 2635/16.04.2014 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 28.04.2014 г. солидарните длъжници К. Й. С., Е.К.Д. и „Асистънт България“ ЕООД са осъдени да заплатят на „Юробанк България“ АД сумата от общо 7451,59 лв., от които 5962,80 лв. главница по договор за банков кредит № 163/30.10.2007 г., ведно със законна лихва върху главницата, сумата от 790,38 лв. - договорна лихва за периода 21.06.2013 г. до 14.04.2014 г. и 698,41 лв. разноски.

Въз основа на изпълнителния лист и молба от 21.08.2014 г. от ответникавзискател е образувано ИД № 20147180400884 по описа на ЧСИ с per. № 718 С. К.- Д..

Със запорни съобщения от 28.11.2014 г. е наложен запор на л.а. „Шкода Фелиция“ собственост на ищцата и на товарен автомобил „Деу“ собственост 3 на Е.К.Д., като запорите са регистрирани в системата на КАТ на 10.12.2014 г.

С разпореждане на ЧСИ от 19.12.2014 г. по молба на „Българска банка за развитие“ АД дружеството е конституирано като взискател, на основание чл.

429, ал.1 от ГПК, по твърдения, че е заплатило по силата на банкова гаранция на първоначалния взискател „Юробанк“ АД задължението на солидарните длъжници за главница от 5962,80 лв., в подкрепа, на което са представени писмени доказателства.

С писма от 31.08.2015 г. ЧСИ е уведомил длъжниците, че „Българска банка за развитие“ АД е конституирана за нов взискател, поради суброгиране в правата на „Юробанк България“ АД.

По молба от 18.07.2016 г. на „Българска банка за развитие“ АД със запорно съобщение от 26.09.2016 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на друг солидарен длъжник Е.К.П. в „Асистънт България“ ЕООД.

По молба от 05.05.2017 г. от „Юробанк България“ АД със запорно съобщение от 07.07.2017г. е наложен запор на банковите сметки на „Асистънт България“ ЕООД, открити в „Юробанк България“ АД.

По молба на „Българска банка за развитие“ АД от 19.08.2019 г. със запорни съобщения от 26.08.2019 г. е наложен запор на банкови сметки на Е.К.П. и на ищцата, открити в „Юробанк България“ АД.

По молба от 02.09.2019 г. на „Българска банка за развитие“ АД със запорни съобщения от 03.09.2019 г. е наложен нов запор на банкова сметка на „Асистънт България“ ЕООД в „Юробанк България“ АД, както и на вече запорирания на 28.11.2014 г. автомобил на ищцата.

На 03.08.2021 г. е депозирана молба от „Българска банка за развитие“ АД за извършване на ново проучване на длъжниците и предприемане на изпълнителни действия, но върху нея ЧСИ е разпоредил, че е налице перемпция, като с нарочно постановление от 10.08.2021 г. е постановил прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК с дата на последно изпълнително действие 07.07.2017 г. – запор върху вземания.

С молба от 06.10.2021 г. „Българска банка за развитие“ АД е поискало образуване на ново изпълнително дело по изпълнителния лист от перемираното ИД № 884.

С молба от 13.10.2021 г. взискателят „Юробанк България“ АД е поискал връщане на изпълнителния лист, като ЧСИ е уведомил банката, че понастоящем не може да върне изпълнителния лист, поради молба на друго лице за образуване на производство въз основа на него.

В уведомление от 26.11.2021 г. ЧСИ е инкорпориран отказът на съдебния изпълнител по молбата на „Българска банка за развитие“ АД да образува ново дело с банката като взискател, по съображения, че наличието на материално правните предпоставки по чл.74 от ЗЗД не може да бъде преценявано от съдебния изпълнител.

На 03.08.2022 г. ЧСИ е разпоредил изпълнителният лист да се върне на „Юробанк България“ АД, за което по делото е съставен протокол от 09.08.2022 г.

4

По молба на взискателя „Юробанк България“ АД от 09.08.2022г. е образувано изпълнително дело №*************** по описа на ЧСИ с рег. № 718, с която е поискано извършването на изпълнителни действия запор и възбрана.

Със запорни съобщения от 19.08.2022 г. е наложен запор на сметки на длъжника „Асистънт България“ ЕООД в „Юробанк България“ АД, на трудови възнаграждения на К. С. от „Прайви Тех“ЕООД и запор на МПС собственост на К. С..

На 17.08.2022 г. по делото е постъпило уведомление от „Българска банка за развитие“ АД, че надзорният съвет на дружеството е взел решение да оттегли конституирането на банката като взискател по делото.

При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.