Решение № 1871 от 28.12.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1871 гр. Плевен, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20234430105261 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Л. *** Д., ЕГН **********, подадена чрез адв. К. от АК Плевен, срещу ОП „Управление на общински земи и гори“, представлявано от ***, с която се иска да бъде отменена Заповед № 64 от 15.08.2023 г. на Директора на ОП „Управление на общински земи и гори“, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“.

Ищцата твърди, че работи като лесничей в отдел „Гори“ при ответника, като на 15.08.2023 г. и е връчена Заповед № 64 от 15.08.2023 г. на Директора на ОП „Управление на общински земи и гори“, с която на основание чл. 188, т. 3, вр. чл.

187, ал. 1, т. 10, чл. 126, т. 3 и т. 10 от КТ, вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2, пр. 1 и чл. 17, ал.

1, 2 и 3 от Кодекса за поведение на служители в държавна администрация, и е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“. В мотивите на заповедта се сочило, че на 05.07.2023 г. се е държала провокативно и заедно с друга колежка, крещейки на висок глас, отправили обидни реплики и обръщения, вкл. клетви, по отношение на прекия си служебен ръководител инж. Ан. ***, като „скандалното“ поведение станало достояние на целия персонал, който е бил в сградата в този момент и това довело до временно прекъсване на работата на всички служители.

Конфликтът пък бил прекратен след личната намеса на работодателя- Директора на ОП „Управление на общински земи и гори“. Ищцата изразява несъгласие с вмененото и нарушение, като описаното в заповедта не отговаряло на истината и било изопачено, а намесата на работодателя в лицето на инж. ***, се изразявало в отправяне на заплахи и обиди към нея и колежката и, както и изгонване от работното място. В поисканите писмени обяснения, ищцата твърди, че е разяснила какво се е случило и че пострадалата от неетично поведение и отношение, е тя, а не прекият ръководител инж. ***. Счита за неуважително да бъде псувана и подигравана, заплашвана да бъде гонена от работата, заради различно мнение, което представлявало, както явна и груба демонстрация на 1 йерархично надмощие от страна на работодателя, така и злоупотреба с власт.

Обжалва заповедта като незаконосъобразна, тъй като работодателят макар да е спазил формално процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, не е съобразил представените от нея обяснения, които изключвали виновното поведение или нарушение на трудовата дисциплина. Отношението спрямо нея счита за тенденциозно и потъпкващо правото и да изразява мнение, а това обуславяло наказанието като незаконосъобразно и несъразмерно тежко.

Според ищцата не се установявал фактическият състав на посоченото в заповедта нарушение. На 05.07.2023 г. на служебното и място, възникнал служебен спор, по повод на който ищцата твърди, че е изразила становище и само съветвала инж. Д. да не си създава проблеми, тъй като случилото се щяло да бъде докладвано изопачено на директора, а вместо това да даде писмено становище.

Разговорът възникнал заради установена от инж. Д., в качеството на председател на комисия, неправомерна намеса от трето лице, изразяваща се във взет и отворен плик от допълнителна документация във връзка с конкурсна процедура, без нейно знание и съгласие. От разговора и станало ясно, че с разрешение на инж. ***, подадената допълнителна обосновка, е взета и отворена, по думи на последния от Директора, преди изтичане на крайния срок, както и преди издаване на заповед и обявление до заинтересованите лица. Обосновката липсвала от документацията и нейната колежка *** Д. поискала да и бъде предоставена. Тогава *** излязъл от стаята и се върнал с разпечатан плик, и прикрепен лист с текст. Ищцата питала какво представлява това и получила отговор, че не е станало кой знае какво.

Председателят на комисията инж. *** Д. изразила своето несъгласие със случилото се. Ищцата твърди, че станала неволен свидетел, заедно с другия колега, на разговора с инж. ***, като дори не се е намесила за да изкаже гласно становище в подкрепа на инж. *** Д.. В този момент инж. *** започнал да псува на майка, при което ищцата твърди, че е излязла обидена от стаята и потърсила ръководителя на предприятието ***, който към момента бил извън сградата на учреждението на пейка отпред. Ищцата твърди, че му се е оплакала, че не е съгласна да я псуват на майка, тъй като тя отдавна е починала и считала за неетично да се скверни паметта и. Малко след нея пристигнал инж. ***, който отрекъл да я е псувал. Всички заедно се качили в кабинета на Директора, където била и *** Д., която питала защо пликът е взет и отворен, както и да се разясни служебния спор. Тогава директорът се ядосал още повече и започнал ги заплашва с описаните подробно в обяснението закани.

Ищцата счита, че намесата и в спора, чрез съветване на *** Д. да изрази писмено становище към Директора, не е дисциплинарно нарушение. Родствената и връзка с нея, не я лишавало от възможността да изказва мнение и да дава съвети във връзка с естеството на работата, както и относно тълкуването на нормативни разпоредби. Според ищцата инж. Д. правилно, в качеството и на председател на комисията, е задавала въпроси и изискала представянето на документа.

Отварянето на плика от лице, което не е оправомощено със заповед, ищцата определя като намеса в работата на комисията, а вземането на подадената оферта/обосновка преди изтичане на крайния срок, определя като нарушение на реда и условията за провеждане на открития конкурс. Счита за неоснователна дадената от инж. *** квалификация спрямо колежка – „бягаща от отговорност“, но допуска, че той неглижирал ситуацията, защото не го засяга. Ищцата твърди, че е станала свидетел на разговор между инж. *** и инж. ***, който се провел 2 след края на заседанието на комисията. Инж. *** споделил в разговора своето притеснение, че ще се наложи да изиска обосновка, а началникът на отдела заявил: „Ти ли си председател... Еми..“, при което се усмихнал ехидно според ищцата.

По-нататък ищцата твърди, че е водила разговора с *** Д. без използване на обидни квалификации. Счита, че правилно се е обърнала към ръководителя на предприятието, след псуване от страна на прекия и ръководител ***, но въпреки оплакването и, ищцата твърди, че инж. *** взел страната на инж. ***. След това колежката и попитала защо Директорът е отворил плика с обосновката, а той избухнал с думите към ищцата „ коя съм аз и да сядам да пиша обяснения“.

Тогава ищцата твърди, че е тръгнала към бюрото си, но директорът и се развикал да става, да си взима чантата и да си отива вкъщи, докато не реши да и се обади да се върне в предприятието. Ищцата твърди още, че мълчаливо е изпълнила това разпореждане и излезли в коридора. Същото разпореждане било обаче отправено и към инж. *** Д., която настояла то да е в писмен вид за да не се приеме отсъствието им като самоотлъчка. Ищцата твърди, че тогава инж. *** ги заплашил, че и двете ще останат без работа и че решението е вече взето. Заявил им още, че двете трябвало по между си да се разберат коя ще напусне, иначе ще бъдат дисциплинарно уволнени. Въпреки тези закани, ищцата твърди, че е искала само да бъде чуто нейното обяснени, но директорът не и предоставил такава възможност, защото не спирал да и крещи думите: „Да не съм ти любовник да ми се обясняваш“. Ищцата продължила да слуша нападките, касаещи личния и живот, квалификациите какъв човек е, което счита за недопустимо от гл. т. на етичния кодекс. Счита, че инж. *** и *** не способствали за спокойното изясняване на служебния спор, а вместо това били заплашени с уволнение.

Иска от съда да уважи предявения иск като отмени заповедта, с която и е наложено наказание „забележка“.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез представляващия предприятието законен представител Директор инж. *** Т. ***, с която счита предявеният иск за допустим, но неоснователен.

При налагане на дисциплинарното наказание „Забележка“ ответникът сочи, че са спазени всички изисквания, регламентирани в чл. 189 от КТ. Наложеното на ищцата наказание било за грубо неуважително поведение към прекия ръководител при възникнал спор и конфликт на работното място. Поведението на служителя уронвало престижа на държавната служба и съставлявало нарушение на чл. 126, т.

3 и 10 от КТ, чл. 14, ал. 1 и ал. 2, пр. 1 и чл. 17, ал. 1, 2 и 3 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Същото нарушавало и норми на вътрешните правила, приети от работодателя, а именно: чл. 29, ал. 1, т. 7 и 8, чл. 32, ал. 5 и чл. 34, ал. 1 от правилника за вътрешния трудов ред в общинско предприятие, както и задължение, произтичащи от Етичния кодекс на ОП „УОЗГ“.

При налагане на дисциплинарното наказание ответникът твърди, че е извършил детайлно проучване на обстоятелствата, свързани с действията и поведението на служителите по време на инцидента, изискал обяснения от провинилите се служители, техния пряк ръководител инж. ***, както и от служители на предприятието ***. След цялостната преценка на фактите по случая, вкл. лично възприетото от директора грубо и неуважително поведение към самия него, е издадена заповедта, с която е наложено най-лекото дисциплинарно наказание съгласно КТ.

3

Ответникът твърди, че причината за конфликта на работното място е различна преценка на служителите във връзка с възникнал служебен проблем при работата на назначената комисия за възлагане на дейности в горските територии на Община Плевен. В заседанието на комисията, в което участвала инж. *** Д. – сестра на ищцата, били приети оферти на участници в процедурата, провеждана по реда на глава 2 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти. Комисията констатирала ценово предложение от участник, което е с над 20 % по-ниско от средната стойност на останалите предложения, поради което на основание чл. 22, ал. 10 от цитираната наредба, е изискала писмена обосновка на предложението. Подадената писмена обосновка постъпила в указания срок като част от общата служебна кореспонденция на общинското предприятие. Поради това и затвореният плик, с който тя е била изпратена, бил отворен лично от Директора, при разглеждане на текущата кореспонденция. Този факт от гл. т. на законосъобразност на работата на комисията, бил разтълкуван противоречиво от началника на отдела инж. *** и неговите подчинени служители – инж. *** Д. и ищцата. В началото на спора инж.

Д. нарекла инж. *** „глупав“, след което го заплашила, че „ще го даде на прокурор“. Ответната реплика на инж. *** била погрешно приета от инж. Д., което е станало и причина в спора да се включи и ищцата. Ответникът твърди, че ищцата започнала на висок глас да отправя заплахи, обиди и клевети по адрес на инж. ***. Тези действия били възприети от всички служители от предприятието, които в този момент били на работното си място. В резултат от конфликта работата на предприятието временно е прекъсната. В този момент директора на предприятието се намирал в двора на същото, в непосредствена близост до административната сграда. От нея излезли инж. *** и ищцата, като последната изкрещяла по негов адрес „аз ти пожелавам да умрат родителите ти“. Директорът разпоредил двамата, заедно с него да се качат в кабинета му за да не пречат на колеги от съседния Регионален исторически музей. Тогава се качили в кабинета на втория етаж в сградата, отдел „Гори“, където директорът поискал обяснения за ситуацията. В отговор двете сестри се нахвърлили словесно с крясъци срещу директора, който ги помоли да се успокоят, но това не било сторено, поради което той разпоредил на двете да напуснат работните си места и да отидат в съседния кабинет на горските инспектори. Инж. Д. обаче отказала да напусне, отвръщайки грубо и сепнато „Няма да напусна, господине“. Едва след повторно разпореждане двете напуснали кабинета си и отишли в съседния такъв. Ответникът твърди, че това не е първата проява на двете служителки спрямо директора и част от колегите, като такова поведение те проявили и при провеждане на седмичните оперативни заседание, както и преди 2-3 години, когато ищцата отправила псувни по адрес на директора. Многократно били правени забележки спрямо двете служителки за това им поведение, но ответникът твърди, че те така и не проявили изискуемото уважение.