Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21232 от 21.12.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 45661/2023
Вид
Решение № 21232
Подписан
21.12.2023
Състав
СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 264, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 21232 гр. София, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20231110145661 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по искова молба с вх. № 2001598/24.01.2020 г., подадена от името на * с ЕИК: **, чрез адвокат Х. Х. срещу *, ЕИК ***, чрез адвокат М. М., с която е предявен положителен установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4 726,84 лева (четири хиляди седемстотин двадесет и шест лева и 84 стотинки), представляваща незаплатено възнаграждение / формирано от стойността на уговорените годишни такси/ за поддръжка на имот с идентификатор **, находящ се в община *, гр. *, п.к. 2760, местност *, представляващ къща еднофамилна вилна сграда, по неформален договор за поддръжка и управление на имот с идентификатор **, находящ се в община *, гр. *, п.к.

2760, местност *, представляващ къща - еднофамилна вилна сграда, сключен между * с ЕИК: ** и *, ЕИК ***, за която сума са издадени фактури № № 1000000012/12.01.2018 г. и **********/05.01.2019 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 23.05.2023 г. до изплащане на вземането.

Със заявление вх. № 144050/23.05.2023 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу *, ЕИК *** за сумата от 4 726,84 лева (четири хиляди седемстотин двадесет и шест лева и 84 стотинки), 1 представляваща незаплатено възнаграждение / формирано от стойността на уговорените годишни такси/ за поддръжка на имот с идентификатор **, находящ се в община *, гр. *, п.к. 2760, местност *, представляващ къща еднофамилна вилна сграда, по неформален договор за поддръжка и управление на имот с идентификатор **, находящ се в община *, гр. *, п.к.

2760, местност *, представляващ къща - еднофамилна вилна сграда, сключен между * с ЕИК: ** и *, ЕИК ***, за която сума са издадени фактури № № 1000000012/12.01.2018 г. и **********/05.01.2019 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 23.05.2023 г. до изплащане на вземането.

На 02.06.2023 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за горепосочените суми.

Препис от издадената в производството по ч.гр.д. № 28033/2023 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, е връчен на длъжника, като в законоустановения срок е депозирано възражение от името на същия срещу издадената заповед за изпълнение. В тази връзка заявителят е уведомен за възможността да предяви иск за съществуване на вземането си на 31.07.2023 г. Исковата молба е депозирана в съда в законоустановения за това срок /на 14.08.2023 г./.

Ищецът – * с ЕИК: ** твърди, че по силата на неформален договор за поддръжка и управление на имот с идентификатор **, находящ се в община *, гр. *, п.к. 2760, местност *, представляващ къща - еднофамилна вилна сграда, сключен между * с ЕИК: ** и *, ЕИК ***, за периода 2018 г. – 2019 г. е осъществявал управление и поддръжка на собствен на ответника недвижим имот, представляващ имот с идентификатор **, находящ се в община *, гр. *, п.к. 2760, местност *, представляващ къща - еднофамилна вилна сграда.

Поддържа, че е осъществил уговорените между страните работи във връзка с поддръжката и управлението на процесния имот, през заявения в исковата молба период, както и че е налице мълчаливо приемане на работата от страна на ответното дружество, който не е възразил срещу извършеното от ищеца.

Посочва, че за извършените услуги е издал фактури № № 1000000012/12.01.2018 г. и **********/05.01.2019 г., както и че е поканил ответника да му заплати дължимите суми, но изпълнение от страна на 2 последния не последвало.

Моли, за уважаване на предявения иск и за признаване за установено, че *, ЕИК *** дължи в полза на *, ЕИК ** сумата от 4 726,84 лева (четири хиляди седемстотин двадесет и шест лева и 84 стотинки), представляваща незаплатено възнаграждение / формирано от стойността на уговорените годишни такси/ за поддръжка на имот с идентификатор **, находящ се в община *, гр. *, п.к. 2760, местност *, представляващ къща - еднофамилна вилна сграда, по неформален договор за поддръжка и управление на имот с идентификатор **, находящ се в община *, гр. *, п.к. 2760, местност *, представляващ къща - еднофамилна вилна сграда, сключен между * с ЕИК: ** и *, ЕИК ***, за която сума са издадени фактури № № 1000000012/12.01.2018 г. и **********/05.01.2019 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 23.05.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума на 02.06.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 28033/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

Претендират се разноски в исковото и заповедното производства пред Софийски районен съд.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника *, ЕИК ***, с който се оспорва иска.

Оспорва се, че през процесния период /2018 г. – 2019 г./ ответникът е бил собственик на имот с идентификатор **, находящ се в община *, гр. *, п.к.

2760, местност *, представляващ къща - еднофамилна вилна сграда, по неформален договор за поддръжка и управление на имот с идентификатор **, находящ се в община *, гр. *, п.к. 2760, местност *, представляващ къща еднофамилна вилна сграда. Оспорва се, че между страните е съществувало валидно възникнало правоотношение по неформален договор за поддръжка и управление на имот с идентификатор **, находящ се в община *, гр. *, п.к.

2760, местност *, представляващ къща - еднофамилна вилна сграда, сключен между * с ЕИК: ** и *, ЕИК ***. Оспорва се от страна на ищеца да са изпълнени твърдените в исковата молба дейности по поддръжка и управление, като се сочи, че дори такива да са извършвани, то същите са извършвани от ищеца в качеството му на собственик на комплекс „***“ и връзка с извършваната от същия търговска дейност в комплекса. Оспорва се 3 от страна на ответното дружество да е възлагано на ищеца да извършва каквито и да било дейности във връзка с поддръжка и управление на имот, находящ се в комплекс „***“. Прави се възражение за погасяване по давност на вземанията, предмет на претенциите заявени от ищеца с исковата молба.

Моли, за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

По отношение на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.

266 ЗЗД:

Съгласно чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.

На основание чл. 154 ГПК по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.

1, вр. чл. 266 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на правоотношение между страните през процесния период по твърдения в исковата молба неформален договор за поддръжка и управление на имот с идентификатор **, находящ се в община *, гр. *, п.к. 2760, местност *, представляващ къща - еднофамилна вилна сграда, сключен между *, ЕИК ** и *, ЕИК ***, по силата на което ищецът е изпълнил точно възложената от ответника работа, че е предал на възложителя, а последният е приел извършената работа, както и да установи размера на дължимото възнаграждение, съобразно уговорените единични цени и количеството извършена работа.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже погасяването на дълга.

В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба, подаден от името на ответника, възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания 4 от ответника.

С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през процесния период именно ответното дружество е било собственик на посочения в исковата молба недвижим имот.

Източникът на претендираното с исковата молба вземане е договор за поддръжка и управление на недвижим имот, който съдържа елементите на договора за изработка по чл. 258 и следв. ЗЗД, с който ищецът твърди да е поел задължение към собственика на процесния имот да извършва ежемесечни услуги по поддръжка и управление на имота, както следва: почистване на имота, почистване с вода на улици и паркинги през летния период, ежедневна промяна на електрически крушки за улично и фасадно осветление пред имота, денонощна портиерска служба на главен портал и контрол на достъпа на трети лица до имота, денонощна жива охрана, денонощно видеонаблюдение, напояване и поддържане на зелените площи на имота, допълнително озеленяване и подобряване на озеленяването на имота, ежеседмично сметоизвозване, ремонт и подмяна на контейнери за отпадъци и кошове за отпадъци, снегопочистване и почистване на лед и вътрешен път до имота, използване на паркинг на комплекс Спа Хотел Катарино, както и ежемесечна услуга дезинфекция, дезинсекция и дератизация на имота – наричани за краткост „услугите“.

Видно от изложените в исковата молба и отговора на исковата молба твърдения и възражения, между страните е спорно съществуването на валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на неформален договор за поддръжка и управление на процесния недвижим имот, по силата на който ответното дружество е възложило поддръжката и управлението на недвижимия имот, а ищецът е изпълнил възложената работа точно и я е предал на ответника.

Договорът за изработка е неформален, консенсуален, двустранен, възмезден договор, с който изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна срещу възнаграждение.

Задължение на изпълнителя е да извърши определените действия, а задължение на възложителя е да заплати изрично уговореното възнаграждение, като последното може да бъде определено по различен 5 начин по вид и размер.

При отсъствие на изготвена писмена форма за наличието на облигационно правоотношение по договор за изработка ищецът следва, в условията на пълно и главно доказване, да докаже съществуването на валидна облигационна връзка с всички допустими от ГПК доказателствени средства.

Анализирайки доказателствата в съвкупност и поотделно, съдът счита за недоказано, че страните са били обвързани от неформален договор за поддръжка и управление на процесния имот. В подкрепа на този извод са неподписаните от ответното дружество два броя фактури № 1000000012/12.01.2018 г. и № **********/05.01.2019 г. с издател „***“ ЕАД и получател „***“ ООД, подписани само от техния издател. Доколкото фактурите не съдържат подпис на получател от страна на лице, отговорно за съответната стопанска операция, данъчните документи не могат да бъдат годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на услугите, респ. доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформален договор за изработка.

Липсата на облигационно правоотношение, както и липсата на съгласие у ответника за сключване на договор се установяват и от приложената имейл кореспонденция, съдържаща два броя писма от „***“ ООД до „***“ ЕАД, с изх. № 03/30.01.2018 г. относно фактура № № 1000000012/12.01.2018 и с изх.

№03/29/01/2019 г. относно фактура № № **********/05.01.2019 г., с които ответникът отрича наличието на договореност относно възлагането на услуги по управление и поддръжка на жилищната част и дворното място, както и вида и обема на услугите, срещу които дружеството ще ги предоставя. Видно от съдържанието на двете писма, управителят на ответното дружество категорично се противопоставя и на процесните фактури и заявява, че не дължи заплащане на посочените във фактурите суми, твърдейки, че същите са издадени без основание. Обстоятелството, че фактурите са върнати от ответника и не са заведени в счетоводството му (което изключва и възможността да е ползван данъчен кредит по тях), наред с неподписването на фактурите от ответното дружество само по себе си изключва възможността ответникът да е признал и приел извършените услуги, респ. не доказва съществуването на договор за изработка между страните.