Акт от 01.06.2021, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ I-35, 01.06.2021 г. гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, първи въззивен състав в открито заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Мариана Карастанчева

Членове: Пламена Върбанова мл.с. Детелина Димова при секретаря Ани

Цветанова, като разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова в.гр.д.№ 1863 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по повод въззивна жалба, подадена от Р.С.К., гражданка на ******* *********, чрез адв. П. Панайотов със съдебен адрес: гр. Варна, ул. Драган Цанков 4, офис 1 против Решение № 59/13.03.2020 г. по гр.д. № 159/2019 г. на Районен съд Поморие, в ЧАСТТА, в която съдът е уважил предявените от Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие”, с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от М.Ч. – председател на УС на ЕС, осъдителни искове, като е осъдил Р.С.К. да заплати на ЕС на „Феста Апартмънтс Поморие” сумите, дължими за апартамент № 235 от блок А, както следва: 429.70 евро, равняващи са на 840.40 лв. - годишна такса за управление и поддръжка на общите части за периода от 01.07.2017г. до 31.12.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от 840.40 лв. считано от 12.02.2019г. до окончателното изплащане; сумата от 94.96 лв. -законна лихва за забава върху сумата от

840.40лв. за периода от 01.01.2018 г. до 11.02.2019г. като иска в останалата част е отхвърлен; сумата от 171.89 евро равняващи са на 336.19 лева - годишна вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.07.2017г. до 31.12.2017г. ведно със законната лихва върху сумата от 336.19лв. считано от 12.02.2019г. до окончателното изплащане; сумата от 37.98 лв. - законна лихва за забава върху сумата от 336.98лв. за периода от 01.01.2018 г. до 11.02.2019г. като иска в останалата част е отхвърлен, както и сумата от 248 лева направени съдебни разноски съразмерно с уважената част на иска. Със същото решение съдът е осъдил Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” да заплати на Р.С.К. сумата от 325 лева разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска. В частта, в която съдът е отхвърлил исковете за част от претендираните суми, представляващи лихви за забава, решението не е обжалвано от Етажната собственост и е влязло в сила.

С въззивната жалба решението в обжалваната част се оспорва като недопустимо, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с процесуалните правила. Оплакването за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт, се обосновава с отказа на съда да спре настоящото производство до приключване на гр.д.№619/2019г. по описа на РС-Поморие, въпреки наличието на преюдициален спор между същите страни. На следващо място решението на ПРС се оспорва като неправилно, поради това, че съдът не се е произнесъл по редица възражения, заявени с отговора на исковата молба, като същите се поддържат и в подадената въззивна жалба. Сочи се, че съдът не е ценил признанието, съдържащо се в исковата молба на факта, че ответницата е извършила плащане в размер на 2338.31 лева, с която сума следвало да се извърши прихващане и исковете да бъдат отхвърлени на това основание. На следващо място, не било разгледано възражението, че сумите не са дължими тъй като процесната ЕС не е изпълнявала дейностите по поддръжка и управление на общите части през процесния период от време. Твърди се, че ищецът не е направил никакви разходи за осъществяване на тези дейности, както и за ремонт и обновление, поради което неоснователно се претендира заплащане на тези суми от ответницата. Оспорват се изводите на съда относно начина на определяне на таксите за поддръжка и управление, както и за фонд ремонт, приемайки, че правилно таксите се начисляват на база сбора от чистата площ на самостоятелния обект и тази на общите части. В тази връзка се сочи, че таксата е неопределяема, тъй като нито в решението от ОС на ЕС от 12.11.2014 г., нито в друг документ е определено по какъв начин /на база на каква площ/ ще бъде изчислена годишната такса за управление и поддръжка в размер на 9 евро на кв.м. и таксата за фонд РО в размер на 2 евро на кв.м. Като оплакване се инвокира и непроизнасянето на районния съд по заявеното инцидентно оспорване на решението на ОСЕС от 12.11.2014 г. като нищожно. Не било обсъдено и възражението, че в комплекса са били учредени ЕС на отделните блокове в комплекс Феста и че ответницата е заплащала за поддръжка на общите части на учредената ЕС в блок А.

Тази ЕС към момента на плащането била легитимен субект и следователно плащането е извършено надлежно по смисъла на чл. 75 от ЗЗД. Освен това се твърди, че решението за учредяване на ЕС на блок А не е отменено като и към настоящия момент именно тази ЕС /а не ищцовата ЕС на целия комплекс/ извършвала поддръжката на общите части.

В жалбата са изложени възражения и оспорвания и по конкретни правни и фактически изводи, изложени в мотивите на оспореното решение. Според въззивницата, ПРС неправилно е приел, че е налице валидно взето решение за създаване на фонд „ремонт и обновление“. Това решение било взето без да е била предвидена такава точка в дневния ред, поради което било недопустимо. Освен това съдът неправилно е приложил нормата на чл. 48, ал. 3 от ЗУЕС. По делото нямало доказателства нито за извършени ремонти и направени в тази връзка разходи, нито бил представен план за извършване на ремонт или обновление на общите части; нямало и решение на УС, който е компетентния орган за приемането на такова решение в хипотезата на чл. 48, ал. 5 ЗУЕС. Поддържа се възражението за нищожност на решението на ОС на ЕС от 12.11.2014 г. в частта, в която е определено разпределението на разходите за управление и поддръжка на общите части , поради противоречието му с императивната норма на чл. 51 от ЗУЕС.

Излагат се подробни съображения относно възражението за недължимост на сумите поради неизпълнение на дейностите по поддръжка и управление в рамките на процесния период. В тази връзка се позовава на мотивите, изложени в Определение № 124/17.02.2020 г. по гр.д. № 3130/2019 г. по описа на ВКС, III Г.о, в които е възприето становището, че след като периодът на поддръжка вече е отминал /а не се касае за бъдещ период/, то от значение за правилното решаване на спора е установяването на факта дали реално е била извършена дейност по поддръжка, тъй като в противен случай, това би довело до неоснователно обогатяване на етажните собственици.

Неправилно е произнасянето и по възражението за недължимост на сумите поради това, че ответницата не е използвала имота през процесната 2017 г. В тази част решението се оспорва като необосновано и материално незаконосъобразно.

Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Претендира разноски и за двете инстанции. Не заявява доказателствени искания.

В срока по чл.

263 от ГПК процесуалният представител на въззиваемата Етажна собственост – адв.

Станимир Тасев депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира за неправилни оплакванията, че решенията на ОС на ЕС от 12.11.2014 г. не били оповестени законосъобразно, като този факт бил установен по ч.гр.д. № 1123/2019 г. по описа на БОС. Твърди, че неоснователно ответницата се позовава на чл. 75 ал. 2 от ЗЗД, тъй като самостоятелна етажна собственост на блок А никога не е съществувала. Етажната собственост на ищцовия комплекс следва да се управлява от едно общо събрание и този факт е установен с влязло в сила решение по гр.д. № 376/2017 г. на РС-Поморие. Наред с това сочи, че в решения, постановени по гр.д. № 348/2016 г. и гр.д. №

494/2016 г. и двете на ПРС, съдът е установил, че бл. А не отговаря на изискванията за самостоятелно управление. Счита за неоснователно възражението за неизвършване на дейности по управлението и поддръжката на общите части на комплекса, тъй като уважаването на предявения иск е обусловено от други предпоставки, като абсолютна такава е ответника да е собственик на имот в ЕС.

Задълженията за плащане на разходите възникват по силата на закона и не са обусловени от реалното изпълнение на дейностите по поддръжка и управление. Намира за неоснователни и останалите оплаквания за неправилност на решението досежно възраженията на ответницата, че не е ползвала имота повече от 30 дни през 2017 г. и че не е извършено прихващане с платената сума в размер на 2338,31 лева. Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски в настоящото производство. Също не сочи нови доказателства.

С протоколно определение от 23.09.2020 г., настоящият въззивен съд е спрял производството по делото, на основание чл. 229 т. 4 от ГПК, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 619/2019 г. по описа на Районен съд Поморие, образувано по иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС за отмяна като незаконосъобразни на решенията, приети на Общото събрание на Етажната собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие“, проведено на 12.11.2014 г.

С Определение № IV-260216 от 27.01.2021 г. по в.гр.д. № 1953/2020 г. по описа на БОС, въззивната инстанция е потвърдила определението на ПРС за прекратяване на гр.д. № 619/2019 г. по описа на съда, поради недопустимост на иска с правно основание чл. 40 от ЗУЕС.

С определение №

260334 от 10.02.2021 г. производството по настоящото дело е възобновено и е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

В проведеното пред БОС съдебно заседание, въззивницата Р.С.К. не се явява и не се представлява, като от името на процесуалния й представител адв. П.П. е депозирано писмено становище по даване ход на делото, по доказателствата и по съществото на спора. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззиваемата страна.

Въззиваемата етажна собственост се представлява от адв. Тасев, който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да не бъде уважавана, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Обжалваното решение е допустимо и валидно.

Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК, поради което същата подлежи на разглеждане по същество.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение съобразно чл. 12 от ГПК и на основание чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Производството е образувано по искове на Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” , с адрес гр. Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от М.Ч. – председател на УС на ЕС против Р.С.К., с които се претендира заплащането на такси за управление и поддръжка, както и годишни вноски за фонд „ремонт и обновление“, припадащи се на собствения на ответницата апартамент № 235, дължими за 2016 г. и за 2017 г.

След заявен в хода на производството частичен отказ от исковете за претендираните суми за 2016 г. и за първата половина на 2017 г., производството е останало висящо за сумите, дължими за втората половина от 2017 година, които районният съд е присъдил с обжалваното решение.

Предявените искове се основават на твърденията за притежаван от ответницата самостоятелен обект в комплекс „Феста Апартмънтс Поморие'' в гр.Поморие, представляващ апартамент № 235, в бл. А, с площ от 132 кв.м. и прилежащи към него 39.89 кв.м. общи части, както и за взети решения на Общото събрание на ЕС за определяне на годишна такса за поддръжка и управление на общите части в комплекса. С решение, взето на 12.11.2014 г. годишната такса била определена в размер на 9 евро на кв.м., включваща годишна вноска за фонд „ремонт и обновление“ в размер на 2 евро, и само по изключение за 2015 г. вноската за фонда е в размер на 3 евро. С последващо решение от 29.06.2017 г. годишната такса за поддръжка и управление била определена в размер на 5 евро на кв.м., а годишната вноска за фонд „ремонт и обновление“ в размер на 2 евро на кв.м. Въз основа на изложените твърдения, ищцовата страна твърди, че са налице двете кумулативно изискуеми предпоставки за пораждане на задълженията на ответницата за заплащане на претендираните с исковата молба суми, а именно: взето решение на ОС на ЕС за определяне размера на етажните разходи и право на собственост върху обект от ЕС, притежавано от етажния собственик, срещу когото е предявен иска. Наред с това са изложени и твърдения относно момента, от който вземанията са станали изискуеми /края на съответната календарна година/, от който момент се сочи, че ответната страна е изпаднала в забава и поради това дължи законна лихва върху просрочените задължения за периода на забавата.