Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 140 от 30.07.2021, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 251/2021
Вид
Определение № 140
Подписан
30.07.2021
В сила
30.07.2021
Състав
Янко Димитров Янков, Даниела Петрова Костова, Светослава Николаева Колева

Цитирани разпоредби

  • чл.109 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.110 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.110 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.112 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.113 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.301 ал.1 т.11 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.306 ал.1 т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.345 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 140 гр. Варна , 30.07.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Янко Д. Янков

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно дело № 20213000600251 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.306 ал.3 вр. ал.1 т.4 НПК.

Постъпил е частен протест от Варненска окръжна прокуратура срещу определение №260040/09.07.2021г. по нохд №672/2019г. на Варненски окръжен съд, с което съдът е отказал да уважи направено от прокуратурата предложение по чл.306 ал.1 т.4 НПК по отношение веществени доказателства – два броя автомобили : „П.“ с рег.№ ***** и „р.“ с рег.№ *******.

Варненският апелативен съд като взе предвид подадения протест, както и доказателствата по делото, констатира:

Протестът е подаден в срок и като такъв е допустим, а разгледан по същество е и основателен.

С присъда №42/12.07.2019г. по нохд №672/2019г. по описа на Варненски окръжен съд е била ангажирана наказателната отговорност на Н. СТР. ИВ. за престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.“б“ НК. Присъдата влязла в сила на 26.10.2019г.

С протокол за оглед на местопроизшествие от 20.08.2016г. /л.6 и 7 т.1 от д.п./ са били иззети като веществени доказателства два от участвалите в произшествието общо три леки автомобила - „П.“ с рег.№ ***** и „р.“ с рег.

№ *******, намиращи се и към момента на съхранение в Четвърто РУ на МВР-Варна. След влизане на присъдата в сила прокурорът отправил 1 понастоящем вече второ поред предложение до съда да се произнесе по реда на чл.306 ал.1 т.4 НПК относно посочените два автомобила. Съдът отново отказал с аргумента, че те не са посочени като веществени доказателства в обвинителния акт, както и че не били внесени по реда на чл.110 ал.3 НПК в съда,което означавало, че не са представяни на съда, поради което и отказал да се разпореди с веществените доказателства.

Това е второ поред произнасяне на този съдебен състав /и трето на този съд/ по настоящия елементарен казус. Становището, изразено от въззивния съд в предходния му съдебен акт, не е еволюирало в каквато и да е насока. И то е, че пропуските на прокуратурата да посочи кои са веществените доказателства и къде те се намират не променя тяхната природа, нито отменя задължението на съда по чл.301 ал.1 т.11 НПК /в случая вече по чл.306 ал.1 т.4 НПК /. Факт е, че посочените два автомобила са иззети именно като веществени доказателства по смисъла на чл.109 НПК /а и представляват такива – въпреки противните твърдения на съда/ и че към момента се намират на съхранение на територията на Четвърто РУ на МВР-Варна. Неоснователно се твърди, че те следва да бъдат внесени в съда по реда на чл.110 ал.3 НПК, тъй като за веществени доказателства, които поради размерите си или по друга причина не могат да бъдат приложени към делото е предвиден друг ред – този по чл.110 ал.4 НПК. Именно поради това и двата автомобила се намират на съхранение в Четвърто РУ на МВР-Варна. Логически и процесуално неиздържани са и останалите доводи на съда, посочени в атакуваното определение.

Поради изложеното и тъй като не са налице хипотезите на чл.112 НПК и чл.113 НПК, то съдът е следвало да разпореди връщането на двата автомобила на правоимащите. Като е отказал да направи това той е постановил един незаконосъобразен съдебен акт, който в рамките на настоящата въззивна проверка следва да бъде отменен, след което спорът да бъде решен по същество – с връщането на посочените веществени доказателства на правоимащите лица. А те са К.К.Д. ЕГН ******* – собственик на лек автомобил„П.“ с рег.№ *****, и Е.В. ЕГН ********** и Т.Н.Н. ЕГН ********* – за лек автомобил „р.“ с рег.№ *******, последните двама като наследници на пострадалия Н.Д.Н. – съобразно удостоверение за наследници на л.139 т.2 от д.п.

2

Предвид изложеното и на основание чл.345 ал.2 НПК и чл.306 ал.3 вр. ал.1 т.4 НПК Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №260040/09.07.2021г. по нохд №672/2019г. на Варненски окръжен съд.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – два броя автомобили, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 20.08.2016г. да се ВЪРНАТ както следва :

-лек автомобил„П.“ с рег.№ ***** – на К.К.Д. ЕГН *******.

-лек автомобил „р.“ с рег.№ ******* – на Е.В. ЕГН ********** и Т.Н.Н.

ЕГН *********.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3