Решение № 218 от 16.10.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Монтана, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г. като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело № 20251600100248 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД.

Ищецът „Ю.“ АД (с предишна фирма „Ю.“ АД) твърди, че на 18.12.2007 г. бил сключен Договор за рефинансиране на потребителски кредити № H L 32113/18.12.2007 г., по силата на който Банката предоставила на кредитополучателите Е. Г. А. и В.С.А. кредит в размер на 105 000 лева, от които 69 340 лева за рефинансиране на 3 кредита и 35 660 лева за текущи нужди, а кредитополучателите се задължили да върнат кредита заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора. Сочи се, че кредитополучателите отговарят солидарно за връщането на кредита и другите задължения по договора. Кредитополучателите дължали на Банката годишна лихва в размер на сбора на БЛП на „Ю.“ АД за жилищни кредити в лева, действащ за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна лихвена надбавка от 0.45 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в лева бил в размер на 7.5%. Дължимите лихви се начислявали от датата на усвояване на кредита. При просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължал лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Посочва се, че уговореният между страните краен срок за издължаване на кредита, включително дължимите лихви, е 240 месеца, считано от датата на откриването на заемна сметка по кредита - 27.12.2007 г. Погасяването на кредита следвало да се извършва ежемесечно от кредитополучателите на равни (анюитетни) месечни вноски, включващи главница и 1 лихва, с размер на всяка вноска 875 лева.

Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора банката имала право да направи изцяло или частично изискуем кредита при непогасяване на която и да е вноска, както и при неизпълнение от страна на кредитополучателите на което и да е задължение по договора. Съгласно чл. 18, ал. 2 от договора за кредит, при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък от кредита се превръщал в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, като изискуемостта настъпвала без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. Съгласно Приложение от 18.12.2007 г., страните удостоверили, че заемната сметка по договора е открита на 27.12.2007 г.

Между страните били сключени и Допълнително споразумение от 26.03.2009г.;

Допълнително споразумение от 25.03.2010г.; Допълнително споразумение от 07.09.2010г.; Допълнително споразумение от 13.09.2010г.; Допълнително споразумение от 22.02.2011г.; Допълнително споразумение от 28.02.2011г.; Допълнително споразумение от 04.10.2011г.; Допълнително споразумение от 24.04.2012г.;

Допълнително споразумение от 19.12.2012г.; Допълнително споразумение от 23.07.2013г.; Допълнително споразумение от 29.04.2014г. и Допълнително споразумение от 09.01.2015г, с които условията по договора били променяни по общо съгласие.

С нотариална покана, връчена на 16.09.2016 г., „Ю.“ АД уведомил длъжника, че поради неплащане на дължимите вноски по кредита обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем. На основание чл. 417, т. 2 ГПК банката поискала от Районен съд - гр. Монтана издване на заповед за изпълнение за непогасените вноски по кредита, както следва - 20 непогасени вноски за главница, считано от 10.03.2015 г. и 22 непогасени вноски за лихва, считано от 10.01.2015 г., със забава в плащането от 667 дни. Общото задължение на длъжника възлизало на 148 978,61 лева съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 04.11.2016 г., от които 125 584,97 лева - главница за периода от 10.03.2015 г. до 04.11.2016г., 21 671,84 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 10.01.2015 г. до 04.11.2016 г., 874,65 лева обезщетение за забава за периода от 10.08.2015 г. до 04.11.2016 г., 847,15 лева банкови такси за периода от 12.01.2015 г. до 29.06.2016 г. и законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане на паричното вземане. Ищецът поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист ЧАСТИЧНО за сумата в размер на 28 985,83 лева, от които: 6 603,28 лева част от дължимата главница за периода от 10.03.2015 г. до 04.11.2016 г.; 20 760,83 лева - част от дължимата договорна лихва за периода от 10.01.2015 г. до 04.11.2016 г.; 774,57 лева - част от дължимата мораторна лихва за периода от 10.08.2015 г. до 04.11.2016 г.;

847,15 цялата дължима сума за банкови такси за периода от 12.01.2015 г. до 29.06.2016 г. За това било образувано ч. гр. д. 2352/2016 г. по описа на Районен съд - Монтана и 2 били издадени заповед за изпълнение от 10.11.2016 г., и изпълнителен лист № 1798 от 10.11.2016 г. за исканата сума. Срещу заповедта било подадено възражение от страна на Е. А. по реда на чл. 414 от ГПК, като в указания 1-месечен срок ищецът депозирал искова молба за установяване на вземането пред Районен съд - Монтана. С решение № 260069 от 19.10.2020 г. по гр.д. № 3008/2017 г. по описа на РС - Монтана, съдът отхвърлил исковете за претендираната част от главницата, част от дължимата договорна лихва, част от дължимото обезщетение за забава и цялата дължима сума за банкови такси в размера, претендиран в заповедното производство. С решение от 19.08.2021 г. по гр. д. № 62 от 2021 г. ОС - Монтана отменил първоинстанционното решение, като признал за установено, че Е. А. дължи на „Ю.“ АД сумата от 6 603,28 лева, представляваща дължима главница ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 09.11.2016 г. до окончателното погасяване на вземането.

За остатъка от дължимите суми по Договор за рефинансиране на потребителски кредити № HL 32113/18.12.2007г. и прилежащите му: Допълнително споразумение от 26.03.2009г.; Допълнително споразумение от 25.03.2010г.; Допълнително споразумение от 07.09.2010г.; Допълнително споразумение от 13.09.2010г.; Допълнително споразумение от 22.02.2011г.; Допълнително споразумение от 28.02.2011г.;

Допълнително споразумение от 04.10.2011г.; Допълнително споразумение от 24.04.2012г.; Допълнително споразумение от 19.12.2012г.; Допълнително споразумение от 23.07.2013г.; Допълнително споразумение от 29.04.2014г. и Допълнително споразумение от 09.01.2015г. банката поискала издаване на заповед на основание чл.

417 от ГПК и пред МРС било образувано ч. гр. д. № 2550/2024 г. и били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 1525 от 11.10.2024 г. и изпълнителен лист № 1407 от 11.10.2024 г. за сумите, както следва: 94 445,64 лева - главница за периода от 12.09.2016 г. до 06.10.2024 г.; 131 120,75 лева - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 10.05.2017 г. до 06.10.2024 г.; 562,82 лева - нотариални разноски за периода от 07.12.2017 г. до 06.10.2024 г.; 4 522,58 лева - държавна такса; 7 755,34 лева - адвокатско възнаграждение. Ищецът посочва, че с Разпореждане № 1368 от 24.03.2025г. на Районен съд - Монтана, получено на 10.04.2025 г., е уведомен, че длъжникът по издадената заповед за изпълнение е подал възражение срещу заповедта за изпълнение по реда на чл. 414 ГПК, което пораждало за него правния интерес от образуване на исково производство. Изтъква, че към момента на подаване на настоящата искова молба липсват данни за плащания в периода след подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата в общ размер на 226 129,19 лева, от които 94 445,64 лева - главница за периода от 12.09.2016 г. до 06.10.2024 г., 131 3

120,75 лева - наказателна лихва за просрочие за периода от 10.05.2017 г. до 06.10.2024 г. и 562,80 лева - нотариални разноски за периода от 07.12.2017 г. до 06.10.2024 г., ведно със законовите последици от това, както и законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението - 10.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1525 от 11.10.2024 г. по ч. гр. д. № 2550/2024 г. по описа на Районен съд – Монтана.

Ответницата Е. Г. А. оспорва иска. В писмен отговор по чл. 131 ГПК твърди, че вземането за главница е погасено по давност, като в тази връзка посочва, че то е станало изискуемо на 12.09.2016 г. - датата на обявяване кредита за предсрочно изискуем. Не оспорва, че с влязло в сила Решение от 19.08.2021 г. по в. гр. д. № 62/2021 на ОС-Монтана предявеният от банката срещу нея частичен иск е уважен, но счита, че давността е прекъсната само за предявената част в размер 6 603,28 лв. Счита за недължима претенцията за наказателна лихва за просрочие, а в условията на евентуалност я оспорва и като погасена по давност. Оспорва като погасена по давност и претенцията за нотариални такси. Съобразно изложеното моли съда да отхвърли иска като неоснователен и да присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Правното основание на предявения иск е чл. 422 ГПК във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.

Доказателствата по делото са писмени, прието е заключение по съдебносчетоводна експертиза. МОС обсъди доводите на страните във връзка със събраните доказателства и приема за установено следното:

На 18.12.2007 г., между „Ю.“ АД и кредитополучателите Е. Г. А. и В.С.А. бил сключен Договор за рефинансиране на потребителски кредити № H L 32113/18.12.2007 г., по силата на който банката предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 105 000 лева. В периода 2009 – 2015 година условията по договора били променяни от страните чрез сключване на поредица от допълнителни споразумения. Двамата кредитополучатели отговарят солидарно за задълженията по договора за кредит.

Между страните е безспорно, че поради забавено изпълнение от страна на кредитополучателите кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 12.09.2016 г., когато изявлението на ищеца, че ще счита кредита за изцяло предсрочно изискуем, е достигнало до длъжниците. Чрез отправянето на нотарилната покана кредиторът е упражнил своето право по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, защото са били налице предпоставките, уговорени между страните в чл. 18, ал. 2 от Договора за кредит: неплащане на три последователни месечни погасителни вноски

На 10.11.2016 г. банката се снабдила със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2352/2016 г. по описа на Районен съд - Монтана.

Заповедта била издадена за събиране на част от вземането: 6 603,28 лева част от дължимата главница за периода от 10.03.2015 г. до 04.11.2016 г.; 20 760,83 лева - част 4 от дължимата договорна лихва за периода от 10.01.2015 г. до 04.11.2016 г.; 774,57 лева - част от дължимата мораторна лихва за периода от 10.08.2015 г. до 04.11.2016 г.;

847,15 цялата дължима сума за банкови такси за периода от 12.01.2015 г. до 29.06.2016 г.

След като длъжницата Е. А. подала възражение по чл. 414 от ГПК било образувано гр. д. № 3008/2017 г. по описа на МРС за установяяване съществуването на дълга. Производството е приключило с постановяване на Определение № 50176/22.03.2023 г. по описа на ВКС, с което не се допуска касационно обжалване на решение на МОС по в. гр. д. № 62/2021г. Последното потвърждава съществуването на вземането на банката в размерите, посочени в заповедта за изпълнение.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е установителен иск за съществуване на останалата част от дълга, предявен след като „Ю.“ АД се е снабдила с втора заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и за следните суми: 94 445,64 лева главница за периода от 12.09.2016 г. до 06.10.2024 г.; 131 120,75 лева - наказателна лихва за просрочие за периода от 10.05.2017 г. до 06.10.2024 г.; 562,82 лева нотариални разноски за периода от 07.12.2017 г. до 06.10.2024 г.; 4 522,58 лева държавна такса; 7 755,34 лева - адвокатско възнаграждение.

Разпечатката съдържа 28 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b41542ff-fdb5-4ff9-a064-cd2899d9175a