Определение № 190 от 25.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 190 гр. Пловдив, 25.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20235000500276 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във вр. чл.129, ал.3 от ГПК, образувано по Частна жалба вх.№3727/28.04.2023 г., подадена от А. М. А. против Определение №380/21.04.2023 г. по гр.д.№200/2023 г. на ОС – Хасково, с което е върната подадената от частната жалбоподателка Искова молба вх.№2855/30.03.2023 г., по която е било образувано гр.д.№200/2023 г. на ОС – Хасково, и е прекратено производството по делото. Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.

Според жалбоподателката, с подадената от нея уточнителна молба х.№3436/19.04.2023 г. тя е изпълнила всички дадени указания от съда с Разпореждане №324/10.04.2023 г. за уточняване на исковата молба, и въпреки това в обжалваното определение съдът е приел, че указанията не са изпълнени. Настоява да бъде разгледан по същество предявеният от нея иск по реда на ЗОДОВ, като делото бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес. Частната жалба отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК. С Определение №497/18.05.2023 г. частната жалбоподателка е била освободена на осн. чл.83, ал.2 от ГПК от задължението за внасяне на ДТ за производството по частната жалба. Частната жалба е допустима и редовна от външна стана и подлежи на разглеждане. Препис от същата не се връчва на насрещната страна, на основание чл.129, ал.3, изр.второ от ГПК.

На основание чл.278 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен в изпълнение на правомощията на съда да следи за редовността на исковата молба и допустимостта на производството, поради което е допустим.

1

По правилността на съдебния акт, съдът намира следното:

С върнатата искова молба ищцата А. М. А. е сезирала съда с иск, с посочено в исковата молба правно основание чл.2 от ЗОДОВ, и посочени ответници Софийска районна прокуратура и Софийски районен съд. С исковата молба се иска да бъде ангажирана „отговорността на държавата и общините за вреди, които са причинени от Софийска районна прокуратура по пр.пр. №26309/2013 г. и досъдебно производство №1030/2013 г. на 08 РУП – СДВР, което на постановление от 19.07.2013 наблюдаващ прокурор по пр.

№26309/2013 та РП и ДП №1030/13 на 08 РУП – ЗДВР“. След обстойно и неясно изложение на многобройни фактически обстоятелства, с непосочване на логическата връзка между тях и търпените от ищцата вреди, както и непосочване на конкретните вреди, в исковата молба е формулирано искане за „съвместимо обезщетение за психически тормоз на нерви за нарушаване на гражданските ми права за неимуществени вреди от всяко длъжностно лице поименно в размер на 100 000 лв.за бездействията, които не са изпълнили служебните си задължения.“

С Разпореждане №324/10.04.2023 г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищцата да отстрани констатираните от съда нередовности на исковата молба, като посочи своя ЕГН; да посочи поотделно и поименно ответниците, от които претендира вземане за вреди; да посочи цената на исковете си и дали претендира солидарно или разделно осъждане на ответниците; да прецезира обстоятелствената част на исковата молба, като посочи точно и ясно видът на претърпените вреди

(имуществени/неимуществени), конкретните действия и бездействия на всеки ответник и причинната връзка между твърдяното противоправно деяние на всеки ответник и причинените вреди; да формулира точен и ясен петитум, в който да посочи в какво се състои искането й до съда; да представи преписи от исковата и от уточнителната молба според броя на ответниците. Така дадените указания на съда са били дадени уместно, същите са ясно формулирани и конкретни.

Разпореждането е редовно връчено лично на ищцата, и в срок е постъпила Молба вх.

№3436/19.04.2023 г., с която ищцата посочва своя ЕГН. Посочва като ответници дъжностни лица от СРП Т.Т., от С. п. И.Р., С. Х., Б. К., както и Г.п. И.Г., от СДВР –разследващ полицай Д.Ц., от СРС – с. М.Ш.-М., с. Ф.С., с. П.Д., Г.Л., от И. - Л.К., вещи лица Н.В.К. и Л.П.П., свидетел И.П.И., както и многобройни още имена на длъжностни лица. Въпреки големия обем на молбата /7 страници/, с нея се внася още по-голяма неяснота относно ответниците, срещу които е предявен иска /в исковата молба като ответници са посочени С. и С., докато в уточнителната молба са посочени като ответници многобройни физически лица – както длъжностни лица от състава на С. и С., така и от други органи на съдебната власт /лица от състава на С., Г.п., длъжностни лица от И./, както и физически лица, които нямат качеството на длъжностни лица от състава на органите на съдебната власт – вещи лица и лица, участвали в сочени в исковата молба производства. Не са изпълнени указанията на съда да посочи цената на иска си срещу всеки от ответниците, и да уточни дали претендира солидарно или разделно осъждане на ответниците. Не са изпълнени указанията да се 2 представи съответен брой преписи от исковата молба и уточнителната молба за всички ответници, „което е невъзможно, тъй като ответниците са много“.

При така „уточнената“ искова молба е невъзможно да бъде извършена преценка на допустимостта на исковете /дали са налице абсолютните процесуални предпоставки за допустимостта им, и дали не са налице абсолютни процесуални пречки за разглеждането им/, колко иска са предявени и каква е цената им, да се определи правната им квалификация /дали по ЗОДОВ и по кой текст от него, или по друг закон/, компетентният да ги разгледа съд /дали гражданските съдилища или административните/, процесуалният ред, по който следва да се разгледат /по специалния ред на ЗОДОВ или по общия исков ред/, съответно държавната такса, която се дължи, колко и кои са лицата, които следва да участват в производството като страни и др.

Като е достигнал до същите правни изводи, първостепенният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №380 от 21.04.2023 г., постановено по гр.д.№200 по описа за 2023 г. на Окръжен съд – Хасково, с което е върната Искова молба вх.

№2855/30.03.2023 г., подадена от А. М. А., по която е било образувано гр.д.№200/2023 г. на ОС – Хасково, и е прекратено производството по делото.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му, с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3