Решение № 259 от 01.04.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Сливен, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20232230104398 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 421, ал. 2 от КТ и насрещен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и 3 от КТ и чл. 357 от КТ.

Настоящото производство е образувано въз основа на предявен от „Дружество за касови услуги“ АД с правно основание чл. 221, ал.2 от КТ срещу С. И. А. за заплащане на сума в размер на 7500.57 лв., представляваща три брутни работни заплати.

Сочи се, че ищцовото дружество сключило Трудов договор № 543/01.04.2023 г. с ответника С. И. А., с правно основание чл. 67, ал.1, т.1 от КТ, като е опредЕ. длъжност „координатор“, с място на работа обект на „Банка ДСК“ ЕАД – РС, гр. Стара Загора. С Допълнително споразумение № 305/05.03.2021 г. ответникът е преназначен на длъжност „Регионален отговорник“, с място на работа Регион „Изток“, Дирекция „Инкасо“. При прекратяване на трудовото правоотношение е определен срок на предизвестие три месеца.

Изтъкват, че с Допълнително споразумение № 199/21.02.2023 г., брутното месечно трудово възнаграждение на ответника е определено в размер на 2500,19 лв.

Със Заповед № 020-231/04.10.2023 г. е прекратено трудовото му правоотношение на осн. чл. 188, т. 3 от КТ във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 187, ал. 1 от КТ при спазване на изискванията на чл. 189 и чл. 193 и 194 от КТ, като прекратяване на трудовото правоотношение е на осн. чл. 330, ал. 1 т. 6 от КТ ,считано от датата на връчване на заповедта за уволнение.

Излагат, че съгласно разпоредбата на чл. 221, ал.2 КТ при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово правоотношение, какъвто е настоящият случай. Страните по трудовото 1 правоотношение са уговорили предизвестие в размер на три месеца, с което да се определя размер на обезщетението по чл. 221, ал.2 КТ в размер на три брутни работни заплати.

Твърди се, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, брутната работна заплата на ответника е в размер на 2 500. 19 лв., т.е. дължимите три брутни работни заплати са в общ размер 7 500. 57 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди на осн. чл. 221, ал.2 от КТ ответникът да изплати на ищцовото дружество сумата в размер на 7500.57 лв., представляваща обезщетение за дисциплинарно уволнение. Представя писмени доказателства, подробно индивидуализирани от т.1 до т.7 в пункт „Писмени доказателства“, които съда намира за относими и следва да бъдат приобщени като доказателствен материал.

Постъпил е отговор на исковата молба при условията на чл.131 от ГПК, с който намира иска за допустим, но неоснователен. Оспорва изложените обстоятелства в исковата молба, относно претендирането на сумата от 7 500.19 лв., представляваща три брутни работни заплати.

За да се предяви първоначалния иск, ищеца се позовава на Заповед № 020231/04.10.2023 г. с която на ответника е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение за длъжността „Регионален отговорник“ в „Регион Бургас“ на „ДКУ- Инкасо“ ЕАД на Териориално поделение Бургас „Дружество за касови услуги“ АД.

Прави се признание, че страните са били в трудови правоотношения и ответника е заемал длъжността „Регионал отговорник“ в „Регион Бургас“.

Считат, че уволнението е незаконосъобразно и неправилно.

Излага подробни аргументи, относно дисциплинарното наказание „уволнение“ по чл.

190, ал.1, т.2 КТ и чл. 187, ал.1, т.1 от КТ е наложено при неспазване на изискванията и критериите на чл. 189, чл. 193 и чл. 194 от КТ- не са взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.

Счита, че не е спазена процедурата разписана от законодателя, тъй като преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят не е изслушал служителя, нито е взел писмените обяснения от ответника, за да събере и оцени, посочените от него доказателства. Съгласно постоянната съдебна практика на ВКС, преди налагане на дисциплинарно наказание, съществен елемент на дисциплинарната процедура, е задължението на работодателя да изслуша или приеме писмените обяснения на нарушителя.

Обясненията следва да бъдат поискани в рамките на дисциплинарното производство и относно произнасянето по повод решаването на въпроса за дисциплинарното производство и по повод решаването на въпроса за дисциплинарното наказание. Затова, когато работодателят уведомява работника/служител за започналата срещу него дисциплинарна процедура по налагане на дисциплинарно наказание е длъжен да посочи точно нарушенията, за които иска предварително неговите обяснения. Това дава възможност на работодателя за 2 допълнителна оценка на събраните доказателства и възможност да прецени отношението на работника/ служител към нарушението, а по отношение подлежащото на наказание лице, писмените обяснения, респ. изслушване се явява единственото в рамките на дисциплинарната процедура средство за защита. Изтъкват, че това неизпълнение на задължението по чл. 193, ал.1 от КТ от страна на работодателя е абсолютно основание за отмяна на заповедта за дисциплинарното уволнение на лицето, без да е необходимо съдът да навлиза в разглеждането на спора по същество. Допълнителни аргументи касаещи здравословното състояние са изложени в отговора на исковата молба, като се твърди, че същият е бил в отпуск по болест за периода 05.11.2022 г. до 31.08.2023 г. Сочи, че на 01.09.2023 г. е трябвало да бъде на работа в офиса в гр. Бургас, но поради дългото му отсъствие от работа не му била връчена длъжностна характеристика и не бил информиран за местонахождението на новия офис, за да се яви там, като през това време не е имал контакти с новите работодатели. Поддържал е връзка единствено и само с г-жа Х. Х.- човешки ресурси, която му указвала какви молби да представи в дружеството, за да си ползва платения годишен отпуск от 51 дни, като е уточнила периода за това – 01.09.2023 г. до 21.09.2023 г. и му е изпратила по електронната поща бланките за платен годишен отпуск, тъй като искането било да бъдат по техен образец, на 13.09.2023 г. пуснал втора молба за отпуск от 25.09.2023г. до 31.10.2023 г. и за пенсиониране.

Изтъква, че на 18.09.2023 г. след пореден разговор с г-жа Х. същата го уведомила, че изпълнителните директори са направили голям проблем, като разбрал, че на 01.09.2023 г. е трябвало да се яви на работа. Тогава я попитал каква е причината, за да го накара да пусне тези заявления за отпуски и пенсиониране. Тогава разбрал, че от ръковоството му е изпратено писмо, което потърсил в „Бул пост“ – офис Сливен, тъй като ползват техните куриерски услуги. На гишето на „Бул пост“ му бил представен плик, който по данни на служителката, трябва да отвори, да разпише „нещо“ на подателя и да се върне от тях. След като отворил плика и видял, че в него има само плик с ваучери за храна и списък, в който освен неговото име имало имена и на други служители, положили подписи, като липсвали други неща. Съответно ответника не е приел пратката и не е положил подписа си, а е обяснил на служителката, че очаква друго писмо, което не виждал в плика и за това отказал да получи и ваучерите.

Твърди, че не му била връчвана заповедта за наложеното дисцплинарно наказание „уволнение“, нито са му искани обяснения в тази връзка. До настоящият момент не е получавал никакво писмо с въпроси, на които да отговаря.

За дисциплинарното наказание ответника е разбрал по повод депозираното заявление за пенсиониране и е направил справка в НОИ ТП- Сливен, от където разбира, че на 12.10.2023 г. му е прекратено трудовото правоотношение с ответното дружество.

Самата заповед е получил едва с документите, приложени по настоящото гр.д. № 4398/2023 г. на СлРС.

Моли съда да постанови решение, с което да признае издадената Заповед № 020231/04.10.2023 г. на изпълнителните директори на „Дружество за касови услуги“ АД за 3 незаконосъобразна и неправилна. Направено е изявление за предявения насрещен иск, който намира, че е преюдициален по отношение на предявения иск с правно основание чл. 221, ал.2 от КТ, основателен и моли да се постанови решение, с което да се остави без уважение така предявеният иск по чл. 221, ал.2 от КТ, като неоснователен и недоказан. Претендира за направените по делото разноски.

Оспорва обстоятелството, касаещо получаване на писмо изх. № 20-506-1/14.09.2023 г., както и пратка с дата 05.10.2023 г. – куриерска услуга EMS BUL POST, още повече, че на нея няма извършени поправки в текст „ обратно“ относно града. Така също оспорва и подписа, положен на 15.09.2023 г. за доставена услуга, тъй като не е на ответника.

Постъпила е насрещна искова молба с вх. № 20221/2023 г., с която работникът твърди, че със Заповед № 020-231/04.10.2023 г. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение на длъжност „Регионален отговорник“ в „Регион Бурга“" на „ДКУ- Инкасо“ ЕАД на Територално поделение Бъргас на „Дружество за касови услуги“ АД, считано от датата на получаване на заповедта.

В законоустановения срок е обжалвал заповедта на Изпълнителния директор на „Дружество за касови услуги“ АД, като незаконосъобразна и неправилна със следните мотиви: Твърди, че е бил в отпуск по болест за периода 05.11.2022 г. – 31.08.2023 г.

(четвъртък), а на 01.09.2023 г. е трябвало да бъде на работа в офиса в гр. Бургас, но поради дългото му отсъствие от работа не му е била връчена длъжностна характеристика и не знаел къде се намира този офис. През този период на боледуване два пъти се бил сменил работодателят, с който нямал абсолютно никакви контакти и единствено поддържал връзка с г-жа Х. Х., която изпълнявала длъжността „Експерт човешки ресурси“ още от първото дружество „ДСК- Транс секюрити“ ЕАД, преди да се влее в настоящото. Последната седмица на месец август 2023 г. се обадил на мобилния телефон на г-жа Х., за да я уведоми, че на 31.08.2023 г. му изтича последния болничен лист. Обяснил й, че има депозирано заявление до ТЕЛК за удължаване на болничния след 31 август, но желае да преустанови трудоправните си отношения с дружеството, поради навършване на пенсионна възраст.

Помолил я, това да стане от 01.11.2023 г., като за периода от 01.09.2023 г. до 31.10.2023 г. да ползва полагащият му се и неизползван платен годишен отпуск, който е от 51 дни, съгласно справка получена от г-жа Х., която му изпратила по ел. поща бланка за отпуск, по техен образец, за да я попълни и да и я върне.

На 31.08.2023 г. изпратил попълнената бланка по куриер с искане за платен отпуск от 01.09.2023 г. до 21.09.2023 г. /четвъртък/, и снимка на заявлението по вайбър. Петък, 22.09.2023 г. е национален празник и не се работи и трябвало да бъде на работа от 25.09.23 г.

Така на 08.09.2023 г. отново се свързал със същата госпожа, която му обяснила, че е на работа и повече информация ще му даде след 5 дни. Така на 5-тия ден на 13.09.2023 г. се обадил на нея, която му указала да изпрати бланка за отпуската от 25.09.2023 г. до 31.10.2023 г. Разяснява хронология, относно движението и на второто заявление за отпуск и 4 за пенсионирането си, като тя му отговорила, че на 01.09.2023 г. трябва да се яви на работа.

Същата му обяснила, че били изпратени цитираните по- горе документи по куриер, след което отишъл да получи плика от тези куриери и констатирал, че в него има само ваучер за храна и е нямало нищо друго в плика.

Отново на 19.09.2023 г. около 16 ч. г-жа Х. му се обадила на мобилния телефон и го попитала дали ще бъде вкъщи, за да му предостави лично въпросите, което обаче не било реализирано. И така до настоящият момент не бил получил писмо с въпроси, на които да отговори.

Твърди, че във връзка с депозираното заявление за пенсиониране, получил от НОИ ТП- Сливен копие на писмо до работодателя, с което уведомяват работодателя му, че липсва информация за работника в регистъра на осигурените лица за периода 01.09.2023 г.12.10.2023 г. Тогава направил справка в НОИ и от там разбрал, че на 12.10.2023 г. му е прекратено трудовото правоотношение с ответното дружество.