Решение № 166 от 21.03.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Велико Търново, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а

Членове:

Георги Драгoстинов

Йордан Воденичаров при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско дело № 20234100500941 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 19.10.2023 година, постановено по гр.дело № 2612 по описа на В. районен съд за 2022 година, исковете на „В.“ ООД, гр. В. Т., против Н. Ц. С. за присъждане на суми, твърдяни да са платени при липсващо основание, са отхвърлени като неоснователни. В полза на ответницата са присъдени разноски. Отхвърлен е иск на ответницата за неавтентичност на представени в делото документи.

В частта, касаеща претендираните суми и присъдените разноски, решението е обжалвано от „В.“ ООД, гр. В. Т., с искане за отмяната му вцялост и постановяване на ново, уважаващо претенциите според заявеното. Съдът игнорирал важни за спора доказателства и неправилно приложил материалния закон.

Ответникът по жалбата - Н. Ц. С. - излага доводи за безпорочност на решението в атакуваната част. Претендира разноски за второинстанционното производство.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.

271 от ГПК, приема:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение първо във връзка с чл. 55, ал.1, предложение първо, от Закона за задълженията и договорите.

Ищцовата страна - „В.“ - ООД, гр. В. Т. - излага в исковата си молба, че на 1 ответницата на пет пъти платил общо 23 264 лв. Като отрича плащанията да имат основание по реда на настоящото производство претендира присъждане на сумата, ведно със законна лихва и разноски.

Ответната страна - Н. Ц. С. - признава плащанията по банковата си сметка.

Оспорва исковете с довод да се касае за суми, дължими на Т. Д. Д.. Той бил в трудово правоотношение с ищеца и по изрично негово искане плащанията по това правоотношение работодателят следвало да прави по сметка на ответницата. Процесните плащания са вземания на Т. Д. по договора му с ищеца. Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:

Не се спори, установено е от обясненията на страните и приложените пет платежни документа – листи 6 до 10 включително от преписката по първоинстанционното производство – че ответницата е получила плащания на стойност исковите суми. Във всеки от платежните документи като основание за плащане е написано „командировка Т.“ и съответно 03.2022, 04.2022, 06.2022, 07.2022 и 08.2022 – твърденията в исковата молба и отбелязванията по преводни нареждания в графа „основание за превод“ и „още пояснения“.

Ищецът и Т. Д. Д. сключили трудов договор, по силата на който срещу възнаграждение последният се задължил да изпълнява длъжността шофьор на товарен автомобил международни превози – договор № 036 от 29.08.2019 година. Поискал да получава заплатата си по банкова сметка на ответницата и за целта предоставил на работодателя IBAN на сметката, по която ответницата е получила процесните плащания – признанията на ищеца в молбата му до съда вх. № 2474 от 03.02.2023 година, лист 62 от първоинстанционната преписка. По реда на чл. 62 от Кодекса на труда ищецът е декларирал пред Националната агенция за приходите прекратяване на трудовото правоотношение с Т.

Д., считано от 20.01.2022 година. Т. Д. продължил работа за ищеца до месец август, 2022 година, включително – показанията на свидетеля В. Н. във връзка с поясненията по процесните платежни документи. Изнесеното от свидетеля е достоверно, защото равни на вписаното по всеки от петте превода основание за плащане – комантировка Т..

Фактите налагат извод за неоснователност на предявения иск.

Процесните плащания са направени в изпълнение на насрещното на ищеца за положения от Т. Д. труд като шофьор на ищеца в исковия период задължение за командировъчни пари. Ответницата е мандатар в отношенията си с Т. Д. да получава плащания, заради което преводите на ищеца в банкоата сметка на ответницата почиват на правно основание – погасяване на задължения за командировъчни разходи. Исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени на посоченото основание.

Доводите на ищеца-жалбоподател са неоснователни.

Дори за исковия период – април – септември, 2022 година, трудовото правоотношение с Т. Д. да е прекратено, не съществува никаква пречка последният да продължи да работи, а исковите суми да му се дължат не по силата на трудово 2 правоотношение, а по договор за изработка – трудов резултат от извършен превоз. Затова сам по себе си фактът, че ищецът е декларирал прекратяване на трудовото правоотношение с Т. Д. не налага извод, че договроните отношения са действително прекратени. Без отговор по делото е останал въпросът защо ищецът-работодател не доказва прекратяването на трудовото правоотношение чрез заповед за уволнение, а чрез изявлението си до НАП.

Развитите в жалбата доводи за цедиране на вземанията по трудовото правоотношение с Т. Д. в полза на ответницата са неоснователни. Твърдения в тази насока липсват. Нареждането до ищеца-работодател да превежда заплатата на Т. Д. по сметка на ответницата съставлява овластяване от категорията на делегацията за плащане – чл. 75, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Договорът, по силата на който ищецът е отдал управлявания от Т. Д. автомобил под наем на трето лице, е непровивопоставим на ответницата, няма и достоверна дата, за да бъде взет предвид при решаване на спора.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК сочат, че ответницата има право на разноски в размер на 2 400 лв., заплатен адвокатски хонорар за второинстанционното производство.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 19.10.2023 година, постановено по гр.дело № 2612 по описа на В. районен съд за 2022 година.

Осъжда „В.“-ООД, гр. В. Т., ЕИК: ........., да заплати на Н. Ц. С., ЕГН: **********, село М. с., община В. Т., № 114, сумата от 2 400 (две хиляди и четиристотин лева) лв., разноски за второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3