Разпореждане № 44433 от 07.04.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 44433 гр. София, 07.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. А.ОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. А.ОВ Гражданско дело № 20231110169807 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на информация по дела, достъп до дела) чл.77

ПАС (предоставяне на

Производството е образувано по молба с вх. № 309539/02.10.2024 г.,307864/19.09.2025 г. от адв. В. В., член на Софийска адвокатска колегия (л.77,111 от делото).

В молбата е отправено искане за запознаване с материалите по настоящото дело, с оглед преглед на съдабна практикта, проучане на въпроса за правния интерес като процесуална предпоставка за упражняване правото на иска по чл.439 ГПК. Моли съда да бъде уведомен за произнасянето по електронната поща****

С допълнителна молба с вх. № 98807/27.03.2026 г. адв. В. излага становище, че достъпът до делото се дължи на основание чл.77, ал.3 ПАС вр. чл.31, ал.3 ЗА. Излага становище, че има произнасяне на ВАС и Становище на КЗЛД.

Ищецът е изразил становище с молба с вх. № 256445/25.07.2025 г., че не дава разрешение трето по делото лице да има достъп до него. Счита, че лице, което не е страна по делото, в това число и адвокат ще се сдобия с информация от категориите на личните данни, без да доказва правен интерес.

Възниква съмнение за заобикаляне на закона (л.105 от делото).

1

Ответникът не дава становище.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Делото е образувано по искова молба на ищеца, с която моли да се признае за установено, че вземането, което ответникът има към ищеца е погасено по давност. С влязло в сила съдебно решение, настоящият съдебен състав е отхвърлил иска, като неоснователен и недоказан. Съдът е коментирал фактите по делото, анализирал закона и цитирал съдебна практиката.

След постановяване на решението е постъпила молба от адв. В. В., с която моли съда да му предостави достъп по гражданското дело като посочва следния правен интерес: „Преглед на съдебната практика с оглед проучване на въпроса за правния интерес като процесуална предпоставка за упражняване правото на иска по чл.439 ГПК“. С допълнително молба адв. В. е посочил, че поддържа така подадената от него молба. С трета молба адв. В. е посочил, че има ex lege достъп до делото и не е необходимо разрешение на съда.

Съдът е разпоредил препис от молбата на адв. В. да се връчи на страните по делото.

Ищецът изрично е заявил, че не дава разрешение трето по делото лице да има достъп до него. Счита, че лице, което не е страна по делото, а в това число и адвокат ще се сдобие с информация от категориите на личните данни, без да доказва правен интерес. Възниква съмнение за заобикаляне на закона.

Ответникът не подава отговор.

От правна страна:

Закон, който регламентира администрирането на дела е Правилника за администрация на съдилищата (ПАС). Съгласно чл. 77, ал.3 от ПАС, всяко лице, което упражнява адвокатска професия, има достъп до всички дела в държавата, независимо дали е страна или представител на лице по конкретното дело. Принципът за свободен достъп до всяко дело от адвокат е заложен и в чл.31 от Закона за адвокатурата (ЗА). Свободният достъп до адвокат до всяко дело не зависи дали неговият клиент е страна по делото или не.

2

Адвокатите имат достъп до всички дела в страната, за да се запознават с тях. Законът не изисква допълнителни критерии за достъп до друго дело.

Достатъчно е лицето до докаже качеството си на адвокат, за да получи достъп до делото – да го чете и да се запознава с материалите по него.

Съгласно чл.78 ПАС, всяко лице, което се е запознало с дело, т.е. имало е достъп до него, се разписва в контролен лист. Това установява фактът, че на конкретна дата дадено лице е имало достъп до делото.

Адвокатът има задължение да пази тайната на своя клиент (чл.45, ал.1 ЗА). Това задължение представлява етичен принцип (чл.5 от Етичния кодекс на адвоката). Тайната за професионална тайна и личен живот е въздигната и в чл. 2.3 от Кодекс за поведение на Съвета на адвокатските колегии и адвокатските дружества на Европа (CCBE). Принципът за поверителност е задължение на адвоката, но и човешко право на неговият клиент. Проблем възниква дали това е принцип, който е приложим само за отношенията адвокат – клиент или за отношенията между адвокат и съд. Възникват въпроси дали този принцип важи за цялата информация, която адвокатът е получил при достъп до дело, по които клиентът му не е страна по делото.

Ето защо материалноправният въпрос, на който съдът следва да отговори е: дали адвокатът може да има свободен достъп до всяко дело, ако неговият клиент не е страна по делото и няма пълномощно от страна по делото. Следва ли да се изведе правен интерес за достъп до конкретно дело за приложение на принципа за пропорционалност, когато адвокат иска се запознае с конкретно дело и не представлява страна по това дело.

Използването на адвокатска услуга представлява право по смисъла на Хартата на основните права в Европейския съюз (ХОПЕС), което гарантира правото на справедлив съдебен процес по чл. 47 ХОПЕС. Достъпът на адвокати до дела гарантира тяхното задължение да защитават интересите на своите клиенти. Същото е процесуален инструмент за гарантиране на правото на справедлив съдебен процес. Адвокатът винаги има право на информация до делото, за да защити клиента си. Въпросът е дали това право е неограничено и важи за конкретно дело или за всички дела, по принцип.

От друга страна, Общият регламент за защита на лични данни (ОРЗД) (Регламент (ЕС) 2016/679) създава задължение на Съда да гарантира защита на личните данни. Съгласно т.20 от преамбюла, ОРЗД се прилага „inter alia“ в 3 съдебните производства. За да гарантира независимостта на съда, чл.23 ОРЗДЛД въвежда ограничение, когато става въпрос за независимостта на съдебната власт и нейното упражняване на власт при решаване на дела.

В съображение 20 от ОРЗД се уточнява, че този регламент се прилага за обработването на лични данни от съдилищата на държавите членки. Това беше потвърдено и от Съда - Решение от 2 март 2023 г., Norra Stockholm Bygg AB срещу Per Nycander AB, C-268/21, ECLI:EU:C:2023:145, т. 26—32.

Съгласно член 5, параграф 1, буква б) от ОРЗД личните данни се обработват за „конкретни, изрично указани и легитимни цели “ (принцип на ограничение на целите). Съгласно член 5, параграф 1, буква в) от ОРЗД личните данни трябва да бъдат „подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват“ (принцип за свеждане на данните до минимум). Съдът е приел, че изискванията по член 6, параграф 3 от ОРЗД са израз на изискванията, произтичащи от член 52, параграф 1 от Хартата - Решение от 1 август 2022 г, OT срещу Vyriausioji tarnybinės etikos komisija, C-184/20.

В процесния случай, законът задължава настоящата юрисдикция да предостави достъп на адв. В. до делото, независимо от факта, че той не представлява страна. Това е така, заради разпоредбата на чл.77 ГПК. От друга страна, ищецът възразява срещу тази законова разпоредба и твърди, че са му нарушени личните данни. Освен това съдът счита, че не може да предоставя достъп до дело на всеки адвокат, без да представлява страна по делото, само въз основа на качеството му на адвокат, защото нарушава принципите за защита на личните данни по ОРЗД, правото на личен и семеен живот, както и запазване на търговската тайна. Между молителя и страните е налице спор за достъп до дело. Страната възразява, а законът задължава настоящата юрисдикция да предостави достъп. Налице е спор.

По всички дела има лични данни на страните и участниците (свидетели, вещи лица, преводачи и тълковници). Налице е обработване на лични данни.

Сред условията за законосъобразност на обработването на лични данни по чл.

6, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 е условието по б. „в“, а именно:

„обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора“.

Защитата на личните данни и правото на личен и семеен живот са 4 гарантирани в чл.7-8 ХОПЕС. Освен това свободният достъп на всички адвокати по всички дела по чл.77 ПАС ще наруши търговската тайна.

Принципът за конфиденциалност е регламентиран и в Кодекса за етично поведение на български съдии (КЕПБС). Съдията е длъжен да пази информация, да не я разпространява и съхранява, която му е станала известна при осъществяване на неговите функции (чл.8 КЕПБС). Професионалната тайна (поверителност) е регламентирана и в Бангалорските принципи в принципите за интегритета, благоприличието и прилежанието. Етичният принцип за поверителност е заложен и в актовете на Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС) – Становище 3 (2001), Магна харта на съдиите (2010), Становище 16 (2013) и други. С оглед принципа за конфиденциалност, възниква въпрос дали съдията може да разреши достъп до адвокат, който не представлява страна по дело и не е страна по дело. Как защитата на личните данни следва да се отчита при гарантиране правото на справедлив съдебен процес и достъпа до дела. Следва ли адвокатът да докаже наличието на интерес за достъп до конкретно дело, за да се изпълни изискването за легитимност на преследваната цел (достъп до дело) и пропорционалност на защитата на личните данни. Проблемите на съдебната етика са представени в https://judicialethicsplatform.nij.bg/ Съдът е администратор на лични данни и като такъв е задължен да осигури принципите и условията за допустимост на обработването им. Ето защо следва да се ограничи приложеното поле на чл.77, ал.3 ПАС и чл.31 ЗА, които регламентират достъп до неограничени по вид и обем лични данни на всички адвокати, които не представляват страни по конкретното дело. Такава абстрактна възможност (за достъп ва всички адвокати до дело) не е предвидена в ОРЗД.

По настоящото дело, адвокат на лице, което не е страна по делото, е подало молба за достъп до това дело. Адвокатът обосновава правен интерес за достъп, тъй като иска да проучи съдебната практиката на настоящия съдебен състав и въз основа на закона по чл.31 ЗА и чл.77 ПАС. Настоящият съд следва да се произнесе дали да даде достъп до дело до делото на това лице, което не е страна или адвокат по настоящото дело.

При това положение настоящият съдебен състав счита, че разпоредбите на чл.77, ал.3 ПАС и чл.31 ЗА не преследват легитимни цели за достъп до 5 правосъдие и справедлив съдебен процес, както и че е пропорционални на принципа за защита на личните данни.

Настоящият съдебен състав тълкува чл.47 ХОПЕС. С оглед действащата нормативна уредба, трябва да се прилага чл.77, ал.3 ПАС и чл.31 ЗА. Но настоящия съдебен състав приема, че тези разпоредби не са пропорционални на ОРЗД и чл.7-8 ХОПЕС и счита, че не следва да предостави свободен достъп до дело, изобщо. Настоящият съдебен състав счита, че адвокатът следва да докаже правен интерес за достъп до конкретно дело, подобно на чл.77, ал.2 ПАС. Съдът приема, че може да откаже да приложи чл.77, ал.3 ПАС и чл.31 ЗА, ако счита, че тези разпоредби противоречат на Съюзното право, поради което прилага директно Правото на ЕС, а не националното.

Съгласно Определение № 10755/10.10.2024 г. по адм. д. № 9211/2024 г. по описа на ВАС, съдът задължително следва да предостави достъп на адвокатите по реда на чл.77, ал.3 ПАС. Следователно дори и настоящия съдебен състав да счита, че тази разпоредби противоречи на Съюзното право, то следва да я приложи.

Въпреки това, поради наличието на чл.2в ЗОДОВ, настоящата юрисдикцията приема, че принципът за съответно тълкуване и прилагане следва да се тълкува в смисъл, че допуска долустоящ съд да не изпълни указанията на по-горестоящ съд, ако счита, че разпоредбата или указанията с в противоречие със Съюзното право. Съдът може да откаже да изпълни указания на друг съд и закона, ако установи, че същите противоречат на Правото на ЕС. В този смисъл е решение по дела: C‑170/21 от 30.06.2022 г., C‑379/21 от 17.03.2023 г., C‑425/23 от 06.02.2024 г., C‑173/09 от 05.10.2010 г.