Определение № 61 от 10.01.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 61 гр. Пловдив, 10.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20225300503328 по описа за 2022 година Производство чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК, образувано по частна жалба на адвокат Е. И. срещу Определение № 870 от 20.09.2022 г., пост. по гр.д. № 1399/2021 г. на Районен Съд – Карлово, с което е оставена без уважение молбата на адвокат И. за допълване на постановеното по делото Решение № 173/8.6.2022 г. в частта за разноските чрез осъждането на ответника по спора „ Кредит Тайм „ ЕООД да й заплати на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА възнаграждение за оказаната от адвоката безплатна правна помощ на ищцата по спора Б. Д. И..

Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалвания съдебен акт, искането е за неговата отмяна и постановяване от въззивния съд на определение за уважаване молбата по чл. 248 от ГПК.

Ответникът по частната жалба „ Кредит Тайм „ ЕООД е депозирал отговор за нейната неоснователност.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Като така е допустима и ще се разгледа по същество.

С постановеното по първоинстанционното дело и влязло в сила Решение № 173/8.6.2022 г. е уважен изцяло иска, предявен от Б. Д. И. срещу „ Кредит Тайм „ ЕООД за прогласяване нищожността на клаузи от сключен между страните договор за потребителски кредит, предвиждащи заплащане от потребителя И. на такса експресно разглеждане в размер на 1 747, 32 лв. и на такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 1

1 747,20 лева.

Съответно на така постановения резултат по спора и на основание чл.

78 ал. 1 от ГПК на ищцата И. са присъдени направените от нея деловодни разноски, съставляващи заплатена ДТ и възнаграждение за ССчЕ. Но на процесуалния й предствител по делото адвокат Е. И. - която е престирала безплатна адвокатска защита на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, не е присъдено претендираното от нея на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА възнаграждение, като в тази насока в мотивната част на решението са изложени доводи за своевременно направено и доказано от ответника възражение да не е налице в случая основанието на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА.

Молбата на адвокат И. за присъждане на такова възнаграждение е отказана и с определението – предмет на настоящата въззивна проверка, със същите мотиви, като съдът се е позовал на съдебна практика - Определение № 163/13.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2266/2016 г. на ВКС, Първо г.о..

Поддържаният от адвоката в частната й жалба довод за неправилност на обжалваното определение е да е недопустимо съдът да извършва проверка, респ. да събира доказателства, дали страната, на която е оказана безплатната правна помощ е материално затруднено лице, тъй като се касае за вътрешни отношения между адвоката и клиента, като във всички случаи, когато с оглед изхода на спора страната е осъдена за разноски, тя дължи възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА на адвоката, оказал безплатна правна помощ на другата страна.

Частната жалба е основателна.

Мотивите на районния съд за отказа са в съответствие със съдебната практика по цитираното Определение № 163/13.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2266/2016 г. на ВКС, Първо г.о.. Тази практика обаче не е задължителна, а доводите за отказа не се споделят от настоящия съд.

Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.

38 ал. 2 от ЗА са да е оказана на страната безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38 ал. 1 ЗА и противната страна да е осъдена за разноските в производството – съобразно правилата на ГПК.

Наличието на основанията по чл. 38 ал. 1 от ЗА не може да бъде обсъждано от съда, дори и при депозирано от другата страна възражение и ангажирани по него доказателства. Преценката да престира безплатна помощ по чл. 38 ал. 1 т. 1 от ЗА е само и единствено на адвоката, тъй като разпоредбата не предвижда изискване клиентът да доказва пред него наличието на визираните за нея основания - в случая че е материално затруднено лице, нито адвокатът има правомощия да проверява дали това е така. Същевременно разпоредбата на чл. 38 ал. 2 от ЗА предвижда, че адвокатът има право на адвокатско възнаграждение във всички случаи, когато съобразно правилата на чл. 78 от ГПК насрещната страна е осъдена за разноските по делото. В този смисъл и Определение № 43/10.02.2022 г. на ВКС по гр.д. № 2611/2021 г., IV г.о..

2

В хипотеза на чл. 38 ал. 2 от ЗА възнаграждението на адвоката не може да е под минимума, установен с Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждение. В случая претендираното от частната жалподателка адвокат Е. И. възнаграждение от 352 лв. не надвишава този минимум.

Предвид изложеното молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и се уважава изцяло, след отмяна първоинстанционното определение, с която е оставена без уважение.

И съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 870 от 20.09.2022 г., пост. по гр.д. № 1399/2021 г. на Районен Съд – Карлово, вместо което Постановява:

Допълва Решение № 173 от 08.06.2022 г., пост. по гр.д. № 1399/2021 г. на Районен Съд – Карлово в частта за розноските, като Осъжда „ Кредит Тайм „ ЕООД, ЕИК 203615520 да заплати на адвокат Е. Г. И., личен номер ********** , АК Пловдив възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т.

2 от ЗА в размер на 352 / триста петдесет и два / лева.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3