Решение № 506 от 17.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 506 гр. Пловдив, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир Василев Въззивно гражданско дело № 20265300500331 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е. П. М. от ***, чрез адв.Т. Т. срещу решение № 5479/10.12.2025г. по гр.д. № 7297/2025г., на Районен съд – Пловдив, с което е отхвърлен изцяло като неоснователен предявения от Е. П.

М., ЕГН **********, против „Симпли Пърфект“ ООД, ЕИК ******, иск с правно основание чл.224 ал.1 от КТ за осъждане на дружеството да й заплати паричнa сумa в размер на 1121,28 лв. /хиляда сто двадесет и един лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяването на трудовото правоотношение между страните, за което е съставена заповед от 05.12.2024г.

Решението се обжалва изцяло от Е. М. като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че решението е незаконосъобразно и неправилно.

Сочи се, че правната теория разглежда нормата на чл. 446 ал.1 от ГПК като такава, която обхваща като несеквестируемо не само трудовото възнаграждение, но и други парични вземания по трудовото правоотношение.

Сочи се, че различието между трудовото възнаграждение и това обезщетение 1 по КТ се открива в правопораждащия ги юридически факт – трудовото възнаграждение се дължи за предоставяне на работна сила при изпълнение на работа, докато компенсационните и гаранционните плащания се дължат заради невъзможността да се престира работна сила по причини извън работника или служителя или за посрещане на допълнителни разходи във връзка с престирането й. Сочи се, че при използване на платения полагаем годишен отпуск сумата, която се получава е под формата на дължимо трудово възнаграждение и същото е секвестируемо частично при спазване разпоредбата на чл.446 ал.1 т.1 от ГПК, като настоящият случай не е такъв.

Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. Евентуално се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Няма искания по доказателствата.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от адв.Т. – пълномощник на „Симпли пърфект“ ООД, с която жалбата се намира за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно. Иска се неговото потвърждаване.

Претендират се разноските по делото.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, платена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Предявен е осъдителен иск от въззиваемата Е. П. М. с правна квалификация чл.224 от КТ.

Първата инстанция е приела, че за периода от 16.07.2021г. до 06.12.2024г. е съществувало трудово правоотношение, прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ, по силата на което ищцата е заемала длъжността крупие с уговорено работно място игрална зала в гр. Карлово; че към датата на прекратяването ищецът е имала 55 дни неизползван платен годишен отпуск; че част от обезщетението за този отпуск в размер на 1121,28 2 лева не са платени на ищеца от работодателя. Търсената му сума от 1121,28 лева работодателят е удържал във връзка с наложен запор по изп. дело № 38/2012 г. по описа на ЧСИ М. С.-Ц. с рег. № ***на КЧСИ, защото обезщетението по чл. 224 от КТ не било несеквестируемо. Тази сума е изпратена на ЧСИ от работодателя на дата 24.01.2025г. с банков превод.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че нормата на чл.446 ал.1 от ГПК като такава, която обхваща като несеквестируемо не само трудовото възнаграждение, но и други парични вземания по трудовото правоотношение. Сочи се в жалбата, че различието между трудовото възнаграждение и това обезщетение по КТ се открива в правопораждащия ги юридически факт – трудовото възнаграждение се дължи за предоставяне на работна сила при изпълнение на работа, докато компенсационните и гаранционните плащания се дължат заради невъзможността да се престира работна сила по причини извън работника или служителя или за посрещане на допълнителни разходи във връзка с престирането й. Сочи се също, че при използване на платения полагаем годишен отпуск сумата, която се получава е под формата на дължимо трудово възнаграждение и същото е секвестируемо частично при спазване разпоредбата на чл.446 ал.1 т.1 от ГПК, като настоящият случай не е такъв. Тези възражения са неоснователни.

Правилно РС Пловдив е приел, че съобразно решение № 295 от 18.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 251/2012 г., IV г. о., ГК се приема от найвисшата съдебна инстанция, че „Що се касае до вземането за неизползван платен годишен отпуск, за него не важи забраната за компенсация с вземания на работодателя срещу работника. Несеквестируемостта по чл.446 от ГПК не се отнася за всякакви обезщетения, дължими по трудово правоотношение, а само за трудовото възнаграждение.“ В обратната насока не се сочи противоположна практика на ВКС от жалбоподателя. А тълкуването му на закона не е подкрепено от безспорни правни съждения, а само от субективна трактовка на правната норма на чл.446 ал.1 т.1 от ГПК относно понятието месечно трудово възнаграждение, което не е равносилно на понятието обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван отпуск. Тоест разширителното тълкуване на понятието месечно трудово възнаграждение до понятието каквото и да е плащане дължимо на работник по трудов договор, не може да се обоснове само доктринерно.

3

Вярно е и правното съждение на РС Пловдив, че доколкото превода на процесната сума 1121,28 лева е извършено по сметка на ЧСИ, то д лъжника и настоящ жалбоподател Е. М. е имал право по изпълнителното дело да поиска и получи отмяна на действията на му по реда на чл.435 ал.2 т.2 от ГПК, с аргумент, че се изпълнява върху несеквестируемо имущество. Недопустимо е исковият съд в исковия процес инцидентно да установява незаконосъобразност на изпълнението, поради неспазена несеквестируемост п о чл.446 от ГПК, при условие че не е използвано правото да се обжалва изпълнението именно на основание несеквестируемост по чл.435 ал.2 т.2 от ГПК. Ето защо решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

За настоящото производство на въззиваемото „Симпли Пърфект“ ООД се дължат разноските по настоящото дело на основание чл.78 ал.3 от ГПК.

Такива пред ПОС са направени в размер на 310 евро /л.9/, който адвокатски хонорар като реално платен се намира от съда за непрекомерен.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5479/10.12.2025г. по гр.д. № 7297/2025г., на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Е. П. М. от гр.Пловдив, със съдебен адрес *******, адв.Т. Т. да заплати на „Симпли Пърфект“ ООД, ЕИК ******, ******* сумата от 310 евро за разноски направени по настоящото дело.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4