Решение № 260016 от 08.04.2022, Районен съд - Стара Загора

Р E Ш Е Н И Е

№ 08.04.2022 г. гр. Стара Загора

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на осми март две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

Секретар: Евдокия Досева като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ

ИВАНОВА гражданско дело № 4415 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

С влязло в сила понастоящем протоколно определение от

23.01.2020г. (л. 127 от делото) производството по делото е прекратено в частта относно ответника „ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД.

Определението на РС – Стара Загора от 16.04.2020 г. (л.

154 от делото), с което е прекратено производството по настоящото дело в останалата му част спрямо втория ответник „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД е отменено от ОС – Стара Загора с определение от 02.04.2021 г. и делото е върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид това делото понастоящем е висящо пред РС – Стара Загора с ищец „ВиК“ ЕООД ответник „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД.

Ищцовото дружество „Водоснадбяване и канализация“ ЕООД било еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ул. „Христо Ботев” №62, първоначално вписано в регистъра на търговските дружества с Решение № 4486/14.10.1991г. по ф.дело № 4492/1991г. по описа на Ст. ОС. Същият осъществява основно дейностите по дейност по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на Област Стара Загора и Община Тополовград. Същият бил потребител на ел. енергия относно притежавания обект с ИТ № 2939033 – Помпена станция „Капитан Петко Войвода“, Община Тополовград, който обект бил присъединен към електропреносната система посредством Електропровод „Венеция“ 20 kV, собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявал посредством собственият на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение ( НН).

Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, притежавал Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141-11/13.08.2004г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричан по – долу за краткост ЕВН, и осъществявала дейност по снабдяване на Потребителите /клиентите/ с електрическа енергия. По силата на чл.42 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Еректроразпределение Юг“ АД /със старо наименование „ЕВН България Електроразпределение“ АД/, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008г., клиентът заплащал изчислената сума за пренос по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги вместо на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД.

През периода от

23.11.2014г. до 22.12.2014г. „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД било заплатило на ответното дружество следната сума, представляваща цена на ел. енергия по ел. разпределителната мрежа до обект ниско напрежение, собственост на ищеца – Помпена станция „Капитан Петко Войвода“, намираща се в общ. Тополовград:

За месец декември

2014г. била заплатена сумата 10 235, 19 лева по фактура №**********/31.12.2014г., представляваща начислена от ответника във фактурата цена на ел. енергия по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение.

Следвало изрично да се отбележи, че по посочената фактура ищецът бил заплатил на ответника и други начислени суми, за които към момента ищецът нямал претенции и същите не били предмет на настоящата искова молба.

Посочената по – горе в Раздел II, т.1 от исковата молба сума, била измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 kV /киловолта/ в Помпена станция „Капитан Петко Войвода“. Считат, че измерването по този начин и конкретно на това място, било незаконосъобразно, и водило до начисляване за заплащане на недължими суми.

Съгласно действащата нормативна уредба за процесния период, мрежовите услуги се заплащали върху използваната електрическа енергия съгласно показанията на средствата за търговско измерване в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.

11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени.

При отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на страната с по – високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя /ако имало такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.

120 от ЗЕ, ел. енергията, доставена на потребителите, се измервало със средства за търговско измерване – собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на потребителя. Съгласно чл. 120 ал. 2 от ЗЕ, границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определяли съгласно изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 /Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/. Приетата въз основа на чл. 116 ал. 7 от ЗЕ наредба била Наредба № 6/09.06.2004г. Съгласно чл. 29 ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г., когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.

Съгласно нормативна уредба относима за процесния период, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени за цена на ел. енергия и други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащали на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция.

За тези клиенти цената за ел. енергия се заплащала от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1,2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.

Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване била на страната с по – високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.

Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба №

6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.

В конкретния случай за Помпена станция „Капитан Петко

Войвода“, границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца било Подстанция „Тополовград“ 20 kV, след която подстанция започвала собствения на ищеца Електропровод „Венеция“ 20 kV. Този електропровод бил с дължина от около 7,700 км., започвал от Подстанцията, и достига до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на Помпена станция „Капитан Петко

Войвода“, като от същия електропровод имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на

Помпена станция „Орешник“. И електропровода „Венеция“ 20 kV, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помените станции, в които се намират ЗРУ, били собственост на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД.

С оглед на това, измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия, било следвало да бъде монтирано на тази граница – т.е. между Подстанция „Тополовград“ 20 kV и Електропровод „Венеция“ 20 kV., в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самото ЗРУ на „Кап. Петко Войвода“.

Във връзка с изложеното по – горе относно мястото на измерване на използваната електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД било отправяло няколкократни писмени искания от „ЕВН България

Електроразпределение“ АД с искане за промяна на мястото и нивото на измерване.

С Писмо изх. №

1748/23.10.2008г., ищцовото дружеството било изпратило писмо за промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните обекти:

- Подстанция

„Тополовград“ – извод „Венеция“ /т.е. за електропровод „Венеция“/;

- Извод „Рила“;

- Вик – Зимница;

- ПС Ханчето;

Следвало да се отбележи, че след получаване на това писмо от страна на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, по отношение на всички останали обекти, посочени в писмото била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво СН, като единствено по отношение на Електропровод „Венеция“ това не било сторено. След промяната на мястото и нивото на измерване на „ВИК“ ЕООД не се начислявала такса за пренос по ел. разпределителната мрежа.

Във връзка с това от ищцовото дружеството било изпратило и следващо писмо изх. № 2013/05.12.2008г., с което отново изрично посочвали, че желаят да бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в Подстанция гр. Тополовград, като били посочени изрично и измервателните точки за двата обекта, за които се изисквала промяната:

- ИТ № 2939032 –

Помпена станция „Орешник“ с. Орешник

- ИТ 2939033 „ВиК“ с.

Капитан Петко Войвода /сега с наименование Помпена станция „Кап. Петко Войвода“/ с. Кап. Петко Войвода.

На това тяхно искане

„ЕВН България Електроразпределение” АД изпратило писмо изх. № 01/09.01.2009г., с което ги уведомявало, че следвало да им предоставят документи за собственост на Електропровод 20 kV извод „Венеция“. Това искане било необосновано, тъй като още с писмо изх. № 1748/23.10.2008г., ищцовото дружество било изпратило по отношение на електропровод „Венеция“ всички необходими документи.

„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД бил собственик на Електропровод „Венеция“ 20 kV, на Помпена станция „Кап. Петко Войвода“, и на намиращите се в обекта ЗРУ, като към писмата били приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията. Независимо, че ищцовото дружество било собственик на имотите и съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се промени от НН на СН, „ЕВН България Електроразпределение”

АД не изпълнявало задълженията си и продължавало да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен период, вместо на ниво средно напрежение.

Намират за безспорно, че ищецът бил собственик на Електропровод „Венеция“ 20 kV, на Помпена станция „Кап. Петко Войвода“, и на намиращите се в тях ЗРУ.

Същите били собственост на дружеството от 29.12.1995г., когато били включени в капитала на дружеството. Включването в капитала на дружеството ставало по силата на Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти се предоставяла на „ВиК“ ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези активи били предадени на дружеството. За тези обекти бил подписан Акт обр.16 и било издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г.