Решение № 803 от 16.12.2025, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 803 гр. Силистра, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стоян Ив. Стоянов при участието на секретаря Н. Д. Г. като разгледа докладваното от Стоян Ив. Стоянов Гражданско дело № 20243420100762 по описа за 2024 година

Постъпила е искова молба от П. С. П. с ЕГН:**********, в която твърди, че заедно с В. Д. К. с ЕГН:**********, са поръчители по банков кредит на К. А. К., който е починал. Също така твърди, че съпругата на починалия, В. К.е единствен негов наследник, тъй като другите наследници са се отказали от наследството. На 03.12.2023 година е получил Заповед за незабавно изпълнение. Срокът за възражение е изтекъл на 03.01.2024 година.

К. е получила Заповедта за изпълнение на 18.01.2024 година. Твърди, че двамата са подали молба за спиране на изпълнението18.01.2024 година.

Заявлението за спиране на К. е било уважено, тъй като ответника е изпратил до нея, в качеството и на длъжник, Нотариална покана с която обявява договора за кредит за предсрочно изискуем на 19.09.2017 година и съдът е приел, че евентуално вземането е погасено по давност. Също така твърди, че именно тази покана не му е била известна и той не е знаел, че вземането е обявено за предсрочно изискуемо. В тази връзка оспорва съществуването на вземането по договора за поръчителство тъй като е погасено главното задължение и евентуално да се признае за установено, че той не отговаря по договора за поръчителство, тъй като кредитора не е предявил иск срещу длъжника в шест месечен срок от обявяване на предсрочната изискуемост на задължението или въз основа на настъпила погасителна давност на същото.

Представя писмени доказателства, прави искане за прилагане на ч.гр.дело №601/2024 година на СРС и ч.гр.дело №1108/2023 година на СРС.

Ответника, „Банка ДСК“АД, с ЕИК:..............., счита предявения иск за 1 недопустим, тъй като първо не е ясно какъв иск е предявен. Твърди, че ако е по чл.439 от ГПК, то не са представени никакви нови факти настъпили след издаването на Заповедта за изпълнение. Също така счита, че ако предявения иск е по чл.424 от ГПК, то той също е недопустим, тъй като на ищеца също е била връчена покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 06.10.2017 година и той е следвало да се позове на този факт и евентуално да подаде възражение срещу Заповедта за изпълнение. Моли за отхвърляне на иска. Претендира и присъждането на разноски.

След като съобрази представените и събрани в производството доказателства, съдът прие за установено следното: хода на

Предявен е иск с правно основание чл. 424 от ГПК.

От събраните в хода на делото доказателства се установи, че ищеца и третото лице В. К. са сключили договор за поръчителство от 13.06.2011 година, с който са обезпечили изпълнението на задълженията по договор за кредит на К. А. К.. Последния е починал на 19.11.2015 година. Всички негови наследници са се отказали от наследството с изключение на В. Д. К. /съпруга/.

До ищеца е била отправена нотариална покана, с което ответника го уведомява, че обявява договора за предсрочно изискуем, като същата е била връчена на 05.10.2017 година. Такава покана е била отправена и до другия поръчител и приел наследството на починалия К.-В.Д. К., която е била връчена на 06.10.2017 година.

Поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит, ответника е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу двамата поръчители на 13.07.2023 година, по което е била издадена Заповед за изпълнение №660/10.08.2023 година и е бил издаден изпълнителен лист.

Ищеца е получил покана за доброволно изпълнение на 03.12.2023 година, но не е подал възражение срещу издадената Заповед за изпълнение. На другия поръчител и основен длъжник по силата на провоприемството е била връчена покана за доброволно изпълнение на 18.01.2024 година. Тогава двамата поръчители подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение и поискали спиране на изпълнението. Заявлението било подадено на 18.01.2024 година. Тогава ищеца разбрал, че кредита е обявен за предсрочно изискуем с изпращането на поканата до длъжника В. К., получена от нея на 06.10.2017 година. Именно заради това обстоятелство, станало известно на ищеца на датата 18.01.2024 година, предявения иск е допустим.

Съдът не споделя възраженията на ответника, че ищеца е бил наясно с предсрочната изискуемост на задължението още на 05.10.2017 година с връчването на съобщението за обявяване на предсрочна изискуемост, тъй като такава може да се обяви с изявление до длъжника, а не и до поръчителя. Тоест отправената покана до него не е произвела такова действие. Едва след 2 връчването на поканата до основния длъжник /правоприемника В. К./ е настъпила предсрочната изискуемост на 06.10.2017 година.

От тогава е започнал да тече срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД за предявяване на иск спрямо длъжника. До момента не се събраха никакви доказателства за предявяването на иск в шестмесечния срок, поради което отговорността на поръчителя/ищеца/ е отпаднала.

Отделно от това от 06.10.2017 година е започнала да тече и погасителна давност за задължението. Същата е изтекла на 06.10.2023 година. Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение е било подадено на 13.07.2023 година, тоест една година след изтичането на погасителната давност за вземането и позоваването на нея от страна на ищеца следва да бъде уважено.

При така установените факти, съдът намира предявения иск за основателен и същия следва да бъде уважен.

В полза на ищеца следва да бъдат възложени и извършените в хода на производството разноски. Съобразно приложения списък, те са в размер на 5460 лева и следва да бъдат присъдени на адвокат В., тъй като е оказвал помощ по реда на чл.38 от Закона за адвокатура.

Тъй като ищеца е освободен от държавна такса, то същата следва да бъде възложена върху ответника и той да бъде осъден да я заплати в полза на Силистренския районен съд. В случая държавната такса е в размер на 933 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.424 от ГПК, СРС, РЕШИ:

Признава за установено по отношение на „Банка ДСК“АД, с ЕИК:................., че вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение №660 от 10.08.2023 година и изпълнителен лист въз основа на нея, по ч.гр.дело №1108/2023 година на СРС, спрямо П. С. П. с ЕГН:**********, не подлежат на принудително изпълнение.

Осъжда „Банка ДСК“АД, с ЕИК:......................., да заплати на адвокат В. В. от Адвокатска колегия Сса с №................., сумата от 5460 /Пет хиляди четиристотин и шестдесет/ лева за оказана правна помощ.

Осъжда „Банка ДСК“АД, с ЕИК:................., да заплати по сметка на СРС сумата от 933 /деветстотин тридесет и три/ лева, представляваща държавна такса върху цената на иска.

Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му.

3

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 4