Решение № 2983 от 02.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2983 гр. Пловдив, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20235330110684 по описа за 2023 година

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило установителни искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника Е. Г. К., че последният дължи на ищеца сумата от 1417,75 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 06.01.2020 г. – 05.04.2023 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „Б.” № *, както и мораторна лихва в размер на 38,73 лева за периода 31.12.2022 г. – 31.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – **** г. до окончателното изплащане на вземането, както и за присъждане на разноски в заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № **** г. по ч.г.д. № **** по описа за*** г. на Районен съд Пловдив. Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с абонатен № *** в качеството си на собственик на водоснабден имот. Излагат се съображения, че в имота на потребителя е монтирано едно измервателно устройство № ****, посредством което се е извършвал отчетът. За процесния период бил извършен отчет на показанията на измервателните устройства, като фигурирал подпис на потребителя, респективно негов представител, срещу вписаното показание от **** г. Досежно погасяване на процесните задължения, на ответника била връчена покана на 30.11.2022 г., получена 1 лично от ответника, като същият не е възразил относно дължимите от него суми за предоставените ВиК услуги за имота. Ищецът е поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано ч.г.д. № **** по описа за*****г. на Районен съд Пловдив. Срещу така издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК постъпило възражение от длъжника, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск, доколкото претендираните суми се явяват дължими. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника Е. Г. К., с който се взима становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорва се, че от представените с исковата молба доказателства и от изложените в същата аргументи не става ясно как и на какъв принцип са разпределени сумите и количествата на твърдяната за потребена питейна вода и отведена канална вода по месеци, поради липса на каквито и да било данни за междинно отчитане на показанията на водомера през периода 01.08.2016 г. до 03.10.2022 г. Възразява се, че по заявените периоди на претенцията от 01.01.2020 г. до 01.01.2021 г. и от 01.01.2021 г. до 03.10.2022 г. аритметически се получава, че средно на месец за първия период се пада 19 куб.м. консумирана питейна и отведена канална вода, а за втория период 18,18 куб.м. консумирана вода. Посочените изчисления не можели да отговарят на действителното положение доколкото ответникът живеел сам на процесния апартамент и не ползвал имота постоянно. Така от представените карнети за периода 03.10.2022 г. – 03.07.2023 г. на месец потребеното количество вода било 6 куб.м.

Твърди се, че количеството потребена вода от 628 куб.м. отчетено на 03.10.2022 г. касае отчетена вода за периода 01.08.2016 г. – 03.10.2022 г. Излагат се подробни съображения в подкрепа на така заявеното относно водена с дружеството ищец кореспонденция за натрупани задължения, във връзка с която на ответника била издадена справка през месец ноември 2022 г. за начисленията за изразходвана вода, като периодът обхващал 08.07.2016 г. – 06.10.2022 г., като общото посочено количество изразходвана вода било 628 куб.м. В тази връзка се предявява възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на претенцията за периода 01.06.2016 г. – 25.04.2020 г. Поради изложеното от съда се иска предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

2

Видно от приложеното ч.гр.д. № **** по описа на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № **** г. Заповедта е била връчена на длъжника, който в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подал писмено възражение, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото.

Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. П., ул. „Б.” № *, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. Ответникът не оспорва, че е собственик на процесния имот, находящ се в гр. П., ул. „Б.“№ *, ет. *, ап. * /Протокол от заседание на **** г./. Посоченото обстоятелство се установява и от представената справка от Агенция по вписванията на л. 9 от делото, в която под № *** е вписано придобиване на имота от ответника по силата на договор за покупко – продажба от ****** г. Поради това следва да се приеме, че ответникът е титуляр на вещното право на собственост на имота, за който се твърди да е доставена вода, респ. има качеството на потребител на процесния имот, който има задължението да заплаща потребените В и К услуги на оператора, какъвто е ищцовото дружество по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, по цени, одобрени от ДКЕВР.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги обаче, освен качеството потребител, е необходимо и съответно да бъде установено претендираното реално доставяне и отвеждане на вода, като последното обстоятелство, а именно основанието и размера на претендираните суми, е разпределено в доказателствена тежест на ищеца, с изготвения в първото заседание по делото доклад по реда на чл. 146 от ГПК.

Начинът за отчитане на изразходваното от потребителите количество вода е 3 регламентиран в Глава шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.).

Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба №4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Чл.23, ал.4 от Общите условия на “Водоснабдяване и канализация”ЕООД – гр. Пловдив също изисква отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета.

В исковата молба ищецът посочва, че в имота на потребителя ВиК услугата е отчетена по наличния водомер с номер в системата на дружеството №*****, като се касае за реално потребление на услугата. В сочената връзка обаче по делото не са представени доказателства от дружеството ищец за надлежно установяване на отчетните данни в периода 06.01.2020 г. - 03.10.2022 г., по реда установен в посочената Наредба № 4. От представените карнети /л. 7 – 8/, за периода 06.01.2020 г. 03.10.2022 г. не се установява да е извършвано помесечно отчитане, с подпис на потребителя или негов представител. В този смисъл е и установеното от вещото лице, съгласно заключението по първоначалната и допълнителна ССчЕ, които се кредитират, като компетентно изготвени и обосновани. Вещото лице установява, че за периода 01.08.2016 г. до 03.10.2022 г. няма извършени отчитания на водомера и няма издадени фактури. Такива не се установяват и от представените карнети. Разпитаният по делото свидетел З. Ч., инкасатор при ищцовото дружество, чиито показания се кредитират, като логични, преки и последователни, установява, че е извършвала отбелязвания в карнета от 03.10.2022 г. и след тази дата. Следователно извършеното отчитане в имота за периода 01.08.2016 г. до 03.10.2022 г. е ненадлежно, като по този начин не се установява наличието на заявеното основание за начисляване на заявените количества вода, чиято стойност се претендира, а именно количество от 628 м3 вода, на стойност 1402,51 лева.

За част от процесния период, а именно от 01.03.2023 г. до 03.04.2023 г. е извършено отчитане, отразено в карнета на л. 8 от делото, ред седми. Срещу него няма положен подпис на ответника, а отбелязване „вайбър“. В тази връзка от показанията на свидетеля З. Ч. се установява, че отбелязването е извършила след получена снимка на водомера, получена на мобилно приложение Вайбър по устна уговорка с ответника. И това отчитане не е съобразено с посочения ред за отчитане показанията на водомера, 4 но доколкото според заключението по ССчЕ по издадената за посочения отчетен период 01.03.2023 г. до 03.04.2023 г. от ищцовото дружество фактура с № **** г. за сумата от 15,24 лева има извършено касово плащане на 20.06.2023 г., следва да се приеме, че ответникът е признал дължимостта на сумата. Поради това предявената претенция и за този период се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, като такава, но поради извършено в хода на процеса плащане.

С оглед установеното ненадлежно отчитане в имота на ответника за периода 01.08.2016 г. до 03.10.2022 г., както и погасяване, чрез плащане на отчетеното за период 01.03.2023 г. до 03.04.2023 г. не се налага анализ на останалите събрани по делото доказателства, включително и ангажираните от ответника свидетелски показания, както и не се налага разглеждане на останалите, предявени в отговора възражения, включително това за изтекла погасителна давност.

На свой ред изводът за неоснователност на главната претенция за сумата от 1402,51 лева, начислена за периода 06.01.2020 г. - 03.10.2022 г., води до извод за неоснователност на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер от 38,73 лева. Същото касае именно главницата от 1402,51 лева, съгласно първоначалното заключение по ССчЕ, а и доколкото крайният период, за който се претендира обезщетение за забава е 31.03.2023 г., към тази дата не е било начислено, съответно изискуемо вземането за главница от 15,24 лева за периода 01.03.2023 г. до 03.04.2023 г. Предвид изложеното и искът за заплащане на обезщетение за забава в посочения размер от 38,73 лева следва да бъде отхвърлен.