Определение № 52 от 14.01.2025, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 668/2024
- Вид
- Определение № 52
- Подписан
- 14.01.2025
- В сила
- 14.01.2025
- Състав
- Полина Пенкова, ГАЛИНА КОСЕВА, Кремена Големанова
Цитирани разпоредби
- чл.127,ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127,ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127,ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411,ал.2,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2,т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2,т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 52 гр. Габрово, 14.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Полина Пенкова
Членове:
ГАЛИНА КОСЕВА
Кремена Големанова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500668 по описа за 2024 година
Въззивното производство е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу постановеното определение №428 от 06.12.2024г. по ч.гр.д.№442/24г. на РС-Дряново, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за претендираните от заявителя вземания.
В жалбата са наведени доводи, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано. Изразява се несъгласие с мотивите на заповедния съд с оглед заповедното производство и необходимата информация съгласно съдебната практика. Сочи се, че неправилно съдът не е приложил чл.23 от ЗПК като е констатирал недействителност на процесния договор за потребителски кредит.
Претендира се да бъде отмеН. обжалваното определение и се произнесе по същество на спора .
Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото , приема следното:
Жалбата е подадена в срок ,от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима.
С обжалваното определение заповедният съд е отхвърлил заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Н. П. И. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Приел е ,че към заявлението е приложен договор за кредит от 08.03.2022 г., но не и последващи анекси , които могат да бъдат сключени на основание раздел ІV от процесния договор. Липсва индивидуализиране дали длъжникът е извършил трансакции, с които е увеличил кредитния лимит и на каква стойност. Общото посочване на извършването на 1 такива , както и позоваването на раздел ІV от процесния договор без представяне на допълнителни анекси препятства извършването на служебна преценка от съда по чл.411, ал.2,т.2 и т.3 ГПК. Преценката на съда следва да се основава на представените доказателства, а не на твърденията на заявителя за увеличаване на кредитния лимит почти пет пъти от 300лв. на 1495,20лв., едностранно от заявителя. Заповедният съд е приел, че искането не отговаря на изискванията на чл.410,ал.3 ГПК и заявителят не е отстранил допусната нередовност в указания тридневен срок от съобщението. Поради това и на основание чл.411,ал.2,т.1 ГПК искането за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено.
Обжалваното определение е законосъобразно и обосновано.
Съгласно чл.410, ал.2 ГПК заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл.127,ал.1 и ал.3 ГПК.
От данните по делото се установява, че с подаденото по ч.гр.д.№442/2024г. по описа на РС-Дряново заявление по чл.410 ГПК „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е поискала издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Н. П. И. за парични вземания , включващи главница от 1495,20лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението, договорна лихва от 44,51лв. и обезщетение за забава от 202,74лв. Заявителят се е позовал на договор за кредит „Бяла карта“ от 08.03.2022г. ,сключен между „Аксес Файнанс“ ООД като кредитодател и Н. П. И. като кредитополучател и цесия от 30.11.2023г., с подписано на 14.03.2024г. Приложение 1. В т.12 от заявлението като максимален размер под формата на разрешен кредитен лимит по процесния договор от 08.03.2022г. е посочена сумата от 1500лв., която кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя като револвиращ кредит . В приложения към заявлението договор посоченият в чл.2.1 максимален размер е 300лв. Заповедният съд е констатирал това несъответствие и с разпореждане №928/21.11.2024г. е указал на заявителя да уточни как е формирана претендираната главница по процесния договор в посочения в заявлението размер от 1495,20лв. ,както и се представят анексите към договора за увеличаване на кредитния лимит. С уточняващата молба вх.№2900/02.12.2024г. заявителят се е позовал на увеличаване на кредитния лимит съобразно разпоредбите на раздел ІV от процесния договор и чл.7,ал.5 от същия ,без да посочи коя конкретна хипотеза твърди ,че е осъществена. С разпореждане №958/03.12.2024г. заповедният съд е указал на заявителя да уточни на коя от посочените хипотези се позовава относно увеличаването на кредитния лимит и ако са сключени анекси, да ги представи, съответно да се посочи на каква стойност са трансакциите, с които е увеличен кредитният лимит. С уточняващата молба вх.№2955/05.12.2024г. заявителят единствено е посочил чл.7,ал.5 от процесния договор без посочване на съответните трансакции, с които се твърди, че е бил увеличен кредитният лимит.
В случая е осъществена хипотезата на чл.411,ал.2, т.1 ГПК, като в указания от заповедния съд тридневен срок заявителят не е отстранил допуснатите нередовности по чл.410,ал.1 във вр. с чл.127,ал.1, т.4 ГПК ,като при констатираното несъответствие между посочения в приложения договор максимален размер на кредита и претендирания като главница в заявлението по чл.410 ГПК, молителят не е конкретизирал как е формирана тази 2 главница като размер , надхвърлящ почти пет пъти посочения в процесния договор. С оглед на това обжалваното определение, с което заявлението по чл.410 ГПК е отхвърлено, следва да бъде потвърдено.
На основание изложеното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №428 от 06.12.2024г. по гр.д.№442/2024г. на РСДряново.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3