Решение № 706 от 28.08.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 706 гр. Сливен, 28.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20242230100924 по описа за 2024 година

В исковата молба на Велентин К. Н. от гр. Сливен се твърди, че е сключил със "ЮтеКредит БЪЛГАРИЯ" ЕООД /Юте.../ Договор за кредит /№ 319309 от 29.03.2023г./, по силата на който дружеството се задължило да му предостави сума в размер на 1 500лв. при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ 15% и годишен процент на разходите /ГПР/ от 56,50%. По този начин трябвало да върне общо 1 632.44лв. Съгласно нарочна договорна клауза, бил длъжен да заплати и такса за разглеждане в размер на 289.22лв. Счита, че тя е нищожна, на няколко основания, поради което иска да бъде прогласена за такава. Цитира/изтъква разпоредби от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и Закона за защита на потребителите/ЗЗП/. В тази връзка и твърдейки, че в случая вече е заплатил на кредитора главница в размер 1 000лв., лихва от 132.44лв. и 60лв. такса за разглеждане, и позовавайки се на общата разпоредба, уреждаща института на неоснователното обогатяване- чл.55 от ЗЗД, предявява втори искдружеството да бъде осъдено да му заплати последната от тези суми, като недължимо дадена от него, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба пред съда до окончателното й изплащане.

Претендира разноски.

Юте... в срок депозира писмен отговор. Оспорва исковете, като отрича да са допуснати при сключване на процесния договор твърдяните от ищеца нарушения на посочените в исковата молба разпоредби. подробно обосновава 1 всяко от възраженията си. На свой ред претендира разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер посочва на 450лв.

Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание страните не изпращат представители.

С нарочно писмено изявление ищеца, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове. Освен това, навежда и съображение, че договора за кредит е недействителен, поради това, че с него е допуснато нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК, касателно размера на годишния процент на разходите.

Същото обаче съда няма да коментира в решението си, защото е късно сторено- не е наведено в исковата молба, а фактически и юридически в първото съдебно заседание, в което страната може само да уточнява претенциите си, но не и да въвежда нова/и.

Също чрез писмено изявление, също на проц.представител, депозирано преди заседанието, ответника поддържа възраженията си против исковете.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема за установено от фактическа страна следното:

От документът, представляващ листи 4 и сл. от материалите по делото съда установява, че на 29.03.2023г. между В. К. Н. и "ЮтеКредит България" е бил сключен договор- за потребителски кредит, с № L319309, по силата на който му е предоставен паричен заем в размер на 1 500лв., при годишен лихвен процент- 15% и годишен процент на разходите 56.50%. Посочени са размера на дължимите лихви- 132.44лв.; също, че кредитополучателя трябва да заплати и такса за разглеждане в размер 289.22лв.; посочена е и общо дължимата сума от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора и тя е 1921.66лв. Следва да бъде върната в срок 13 месеца.

Всъщност, тези факти са признати от ответника в писмения му отговор.

Така установените факти налагат следните правни изводи:

Предмет на делото са установителен и осъдителен иск. Основани са на твърдение за нищожност/недействителност на клауза от процесния договор.

Цитират се в тази връзка/ищеца се позовава, на разпоредби от различни нормативни актове.

Според съда, никоя от тях не е основателна. Така е, защото първото съображение в исковата молба е, че предвиждането в договор за потребителски кредит на задължение за кредитополучателя да заплаща такси и комисиони, свързани с усвояване и управление на кредита, е недопустимо. В тази връзка посочва разпоредбата на чл.10а ал.1 от ЗПК, в сила от 23.07.2014г.

На това в писмения си отговор ответника противопоставя довод, че таксата е 2 за предварително разглеждане на документите на кандидата за получаване на кредит, преди още между него и кредитора да е сключен договор за кредит.

Съдът споделя това, както и становището на ответника, че към същия този момент, преди да сключи договора, физическото лице, в случая ответника, няма качеството потребител; може да е най-много проекто потребител.

Съдът не намира допирна точка и с тезата на ищеца, че с получаване от кредитора на плащане на таксата за разглеждане, се нарушават добрите нрави /с което и чл.26 от ЗЗД/, както и че тази такса е необосновано висока. За да достигне до извод- че се нарушават добрите нрави, ищеца изтъква, че това изискване било налице, за да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна по договора за сметка на другата. Според съда, възможността за едно такова предотвратяване е изначална- преди сключването на договора пред ищеца са представени клаузите на договора за кредит, вкл. и задължението му за тази такса. Щом той прецени, че с плащането й ще се достигне до такъв един фатален и нежелан за него резултат, той просто трябва да не подписва договора. В тази връзка може да се посочи, че той не твърди, че е подписал договора, защото е бил принуден от кредитора да го направи. Всъщност, на недобросъвестно изглежда неговото поведение- защото знаейки, че в договора е предвидено задължение за него да заплати на кредитора такса за разглеждане, подписва договора, след което предявява иск тази клауза да бъде прогласена за нищожна, като по този начин намалява размера на задължението си /защото или ще поиска клаузата да бъде прогласена за нищожна, или - целия договор за недействителен, при което ще върне само чистата сума на кредита/ и си открива пътя да получи плащане от кредитора под формата на съдебни разноски. Едно такова поведение в никакъв случай не заслужава защита, вкл. и съдебна.

От друга страна, таксата не е в толкова голям размер - 289.22лв. при кредит от 1 500лв. В тази връзка и не на последно място може да се изтъкне, че и банките, чийто договори никой потребител не атакува по подобен начин, с подобни доводи, също събират такси за разглеждане на документите на кандидата за кредит, като това разглеждане също се извършва преди да бъде сключен договора за кредит и е условие за сключването му всъщност!

Съдът не може да се съгласи и с последния от доводите в исковата молба, че съгласно трайната съдебна практика, неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, е нищожна. Предмет на установителния иск в това дело не е договорна клауза за заплащане на неустойка.

Логична последица от горното становище на съда е да бъде отхвърлен не само установителния иск, но и осъдителния- основан на разпоредбата на чл.55 от ЗЗД. Той, като акцесорен на първия, следва неговата съдба.

Същата логика се следва и по въпроса за разноските- по арг. за противното от ал.1 на чл.78 от ГПК, ищеца няма право на такива. На осн.чл.78 3 ал.3, ответника има. Той обаче не направи такива. На осн.ал.8 от същата разпоредба обаче има право на юрисконсултско възнаграждение, тъй като е юридическо лице- като търговец, и бе представляван по делото от юрисконсулт.

Водим от изложеното, Сливенски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от В. К. Н. с ЕГН:

********** и съдебен адресат адв.М.М. от АК-Пловдив иск, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, чл.чл.10а, 21ал.1 и 33 от ЗП, чл.чл.143 ал.1 и 146 от ЗЗП, да бъде прогласена за нищожна клаузата от сключения от него с "ЮтеКредит България" ЕООД, с ЕИК 205559807; със седалище гр.София и адрес на управление на дейността- ул. "Черковна“ № 31, ет.1, офис 4, Договор за кредит № 319309/ 29.03.2023г., предвиждаща задължение за мъжа да заплати на дружеството такса за разглеждане на документи, в размер 289.22лв.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от В. К. Н. с ЕГН:

********** иск осн.чл.55 ал.1 от ЗЗД да бъде осъдено "ЮтеКредит България" ЕООД, с ЕИК 205559807 да му заплати сумата 60лв., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска, с която дружеството се обогатява неоснователно, получавайки я от него по недействителна, според него, клауза от Договор за кредит № 319309/ 29.03.2023г.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на В. К. Н. с ЕГН: ********** да бъде осъдено дружеството "ЮтеКредит България" ЕООД, с ЕИК 205559807 да му заплати разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на "ЮтеКредит България" ЕООД, с ЕИК 205559807 да бъде осъден В. К. Н. с ЕГН: ********** да му заплати разноски по делото.

ОСЪЖДА В. К. Н. с ЕГН: ********** да заплати на "ЮтеКредит България" ЕООД, с ЕИК 205559807 юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв. /двеста лева/.

Решението подлежи на обжалване и може да бъде обжалвано по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, с жалба, която трябва да се подаде чрез Сливенски районен съд, в двуседмичен срок, течащ за всяка страна от момента на връчването му.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4