Решение № 4 от 06.01.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Дулово, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20253410200069 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Ж.А.А., срещу Наказателно постановление № **** г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Силистра (административнонаказващ орган, АНО). С наказателното постановление на дружествотожалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2 200 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) за нарушение на чл. 19, ал. 2, т. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за ЗБУТ при строителни и монтажни работи (Наредба №2).

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се твърди, че дружеството не е извършило нарушението, което му е вменено. Излагат се и доводи за допуснати процесуални нарушения при издаване на НП – по-конкретно се сочи, че липсва описание на нарушението и че не били налице надлежни административни документи, обосноваващи отговорността. Оспорва се правилността на правната квалификация, като се твърди, че административнонаказващият орган неправилно е приложил закона. Жалбоподателят посочва, че е изпълнил дадените от инспекцията по труда предписания в указания срок и не е допуснал реално нарушение на правилата по безопасност. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител (старши юрисконсулт И. А.), оспорва жалбата и пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че жалбата е неоснователна – нарушението е доказано, административнонаказателното производство е проведено при спазване на закона, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а описанието в АУАН и НП е достатъчно пълно. В писмените си бележки ответникът излага становище, че атакуваното НП е обосновано и подкрепено с доказателствата по преписката.

1

Посочва се, че дадените от инспекцията предписания за отстраняване на нарушението нямат отношение към ангажиране на административнонаказателната отговорност – двете производства са самостоятелни. Акцентира се, че не са налице съществени процесуални пропуски при съставяне на акта и издаване на НП – актосъставителят е компетентно длъжностно лице, актът е съставен в присъствие на представляващия дружеството, надлежно са посочени датата, мястото, нарушената разпоредба и обстоятелствата на нарушението. АНО изтъква, че липсва основание случаят да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ – нарушението не е отстранено незабавно, а от това, че не са настъпили вредни последици, не следва автоматично маловажност.

Подчертава се, че нарушението касае осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и не може да се приеме за маловажна формалност – липсата на изискуемите инструкции на строителната площадка създава риск за жИ.та и здравето на работещите.

АНО обръща внимание и на обстоятелството, че дружеството-жалбоподател има предходни нарушения на трудовото законодателство, санкционирани с влезли в сила наказателни постановления (през 2023–2024 г.), което налага по-строг подход. В обстоятелствената част на НП изрично са посочени три предишни НП срещу същия нарушител (две, издадени от ДИТ – Варна, и едно от ДИТ – Силистра, влезли в сила съответно през 2023 и 2024 г.).

Именно с оглед тази повторяемост на нарушенията, санкциониращият орган е определил санкция над минималния размер, но все пак далеч под средния – 2 200 лв. (при законово предвиден минимум 1 500 лв. и максимум 15 000 лв.). Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.

Районният съд, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства и относими правни разпоредби, приема жалбата за допустима – подадена е в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от надлежно легитимирана страна, а Дуловският районен съд е компетентен да я разгледа, тъй като твърдяното нарушение е извършено на територията на община Дулово. При извършения служебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП съдът установи следното от фактическа страна.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На **** г. служители на Дирекция “Инспекция по труда” – гр. Силистра, в състав главен инспектор М. С. Д. (актосъставител) и главен инспектор Д. И. Т., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на строителен обект: “Изграждане на двуетажна жилищна сграда” в ****. Строителният обект представлявал жилищна сграда ново строителство (в груб строеж), като изпълнител на СМР на обекта било дружеството-жалбоподател ****. При проверката на място контролният екип заварил на обекта да работят четирима строителни работници, които извършвали изграждане на зидария и подготовка за кофраж на плоча кота 5,50 м. В хода на проверката се установило, че работодателят не е осигурил писмени инструкции за безопасна работа при извършване на строителните дейности, които да се поставят на видни и достъпни места в работната зона. На място липсвали каквито и да било налични писмени указания или инструкции по безопасност, видими за работещите на обекта. С това е нарушено изискването на чл. 19, ал. 2, т. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г.

(за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР) строителят (работодателят) да осигури на работещите писмени инструкции по безопасност и здраве, разположени на достъпни и видими места на строителната площадка..

За констатираните при проверката обстоятелства била съставена предписателна част – контролният орган издал задължителни предписания с Протокол № **** г., връчен на управителя на дружеството Ж. А. Едно от предписанията било в кратък срок да се осигури изготвяне и наличност на горепосочените писмени инструкции за безопасна работа на 2 строителния обект, като се удостовери изпълнението чрез представяне на копия/снимков материал пред Дирекция „ИТ“ – Силистра. Макар тези предписания да са административна мярка, различна от същинското административнонаказателно преследване, инспекторите предупредили управителя, че своевременното премахване на нарушението би могло да има значение за отговорността му, поради което го приканили да сигнализира инспекцията, ако то бъде отстранено веднага.

На *** г., в сградата на ДИТ – Силистра, при явяване на управителя на дружеството за връчване на предписанията и протокола от проверката, бил съставен акт за установяване на административно нарушение № ****. Актът е съставен от гл. инспектор М. Д. в присъствието на свидетелите Д. И. Т. (контролен орган) и Д. Р. Ц., ЕГН ********** – ст. инспектор в ДИТ, вписан като свидетел по акта. В акта като нарушител е посочено *****, в качеството му на работодател – изпълнител на СМР на процесния строеж. Описано е горепосоченото нарушение: че при проверката на **** г. на строежа не са били осигурени писмени инструкции за безопасна работа, поставени на видни места, с което е нарушен чл.

19, ал. 2, т. 1 от Наредба № 2/2004 г. Актът е предявен и връчен лично на управителя Ж. А. на *** г. – същият се е запознал със съдържанието му и не е направил възражения или пояснения по него в момента на съставянето и връчването. В предвидения в чл. 44, ал. 1 ЗАНН 3-дневен срок след връчване на АУАН, от страна на нарушителя също не постъпило писмено възражение.

След съставяне на акта, административнонаказателната преписка била изпратена на наказващия орган – директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра. До изтичане на срока, даден в протокола за изпълнение на предписанието (*** г.), в инспекцията не постъпила официално информация или доказателства за отстраняване на нарушението (т.е. за изготвяне и представяне на изискуемите инструкции на обекта). Свидетелката М. Д. – актосъставител, потвърждава в свидетелските си показания, че към *** г. на официалния имейл на дирекцията не е било получено нищо от работодателя по отношение на изпълнението на това конкретно предписание. Тя уточнява, че нейна колежка е получила неформално на *** г. по Viber някакви файлове, изпратени от дружеството – които този път съдържали именно изискуемите писмени инструкции за безопасна работа, но това е станало след изтичане на указания срок и не по официалния ред. Нито до крайния срок, нито към момента на издаване на НП (** г.) работодателят не е удостоверил по надлежния начин (с писмо или имейл) изпълнението на предписанието за инструкции. Свидетелката е категорична, че ако дружеството беше изпратило своевременно доказателство за осигуряване на инструкциите, контролният орган би отчел този факт по съответния начин, тъй като нарушението е лесно отстранимо. В случая обаче към датата на издаване на НП в инспекцията липсвали данни нарушението да е било отстранено – нямало нито официално уведомление, нито доказателства за въпросните инструкции. Единственият надлежен начин за входиране на такова известие е по имейла на инспекцията (или с писмо), а не чрез лично съобщение до служебен телефон.

Свидетелят Д. Ц., присъствал при връчването на акта, потвърждава, че АУАН № ****г. е бил връчен лично на управителя на **** в ДИТ – Силистра, като при връчването не са направени възражения от страна нa нарушителя и не си спомня да са давани някакви обяснения.

Въз основа на съставения акт, на **** г. директорът на Дирекция „ИТ“ – Силистра издал обжалваното Наказателно постановление № **** г. С него той приел, че нарушението 3 е доказано и е правилно квалифицирано по чл. 19, ал. 2, т. 1 от Наредба № 2/2004 г., като санкционната норма е чл. 413, ал. 2 КТ, приложена на основание чл. 416, ал. 5 КТ. В НП се съдържа идентично по съдържание описание на нарушението, както в акта.

Административнонаказващият орган изрично е посочил, че не са налице условия за прилагане на чл. 415в, ал. 1 КТ (маловажен случай), тъй като нарушението не е отстранено веднага от работодателя и липсват данни то да е отстранено своевременно след установяването му. Отбелязано е и че от деянието не са настъпили вредни последици за наетите лица – но въпреки липсата на такива последици, отсъствието на първата предпоставка (незабавно отстраняване) изключва възможността за квалифициране като маловажен случай. При определяне на вида и размера на наложеното наказание наказващият орган е отчел като отегчаващо обстоятелство обстоятелството, че търговското дружество е санкционирано за извършени предходни нарушения на трудовото законодателство и на правилата за осигуряване на ЗБУТ – посочени са три влезли в сила наказателни постановления срещу същия нарушител (НП № *** г., влязло в сила на *** г.; НП № **** г., влязло в сила на ** г.; НП № *** г., влязло в сила на****.), издадени съответно от директорите на ДИТ – Варна (първите две) и ДИТ – Силистра (третото). С оглед тази повторяемост, Административнонаказващият орган е наложил имуществена санкция над минималния размер, а именно 2 200 лв. (две хиляди и двеста лева). Посочено е, че минималният размер по чл. 413, ал. 2 КТ е 1 500 лв., максималният – 15 000 лв., така че наложената санкция “незначително превишава предвидения минимум” и се явява съобразена с целите на административното наказание.

Няма спор, а и от материалите по делото се установява, че наказателното постановление е било връчено на нарушителя по надлежния ред. Видно от представените известия, НП е изпратено с препоръчана поща и е получено от упълномощено лице на *** г.

Жалбата срещу него е подадена чрез наказващия орган на **** г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок (чл. 59, ал. 2 ЗАНН) – което обосновава процесуалната допустимост на оспорването.