Решение № 200 от 28.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Пловдив, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина Ив. Кузманова

Членове:

Веселин Д. Хаджиев

Иван М. Минчев при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова в присъствието на прокурора Светлозар Н. Чераджийски като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300600390 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Присъда № 145 от 30.06.2022 г., постановена по НОХД 1326/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, 21 наказателен състав, Съдът е признал подс. А. Й. М., ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 04.09.2019 г. в гр.

П. е направил опит да повреди противозаконно чужда движима вещ - лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на Н. А. Я. от гр. П., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини и общата стойност на причинените от деянието имуществени вреди е в размер на 5184,92 лева, поради което и на основание чл.216, ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.54, ал.1 от НК го е осъдил на ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

На основание чл.304 от НПК, Съдът е признал подсъдимия М. за невинен по обвинението да е повредил противозаконно лекия автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на Н. А. Я., поради което го е оправдал по така повдигнатото му обвинение, с деянието си да е извършил довършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК.

На основание чл.66, ал.1 от НК, Съдът е отложил изпълнението на 1 наложеното на подсъдимия А. Й. М. наказание в размер на пет месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда, Съдът е постановил вещественото доказателства - 1 брой компактдиск, находящ се на лист 104 от делото, след влизане на присъдата в сила да се унищожи като вещ без стойност.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, подс. А. М. е осъден да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски, както следва: сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски на досъдебното производство, платими по сметка на ОД на МВР - Пловдив и сумата от 340 /триста и четиридесет/ лева, представляваща разноски в съдебното производство по делото, платими в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пловдив.

Отделно, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подс. А. М. е осъден да заплати на частния обвинител Н. А. Я. сумата от 1100/хиляда и сто/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба и допълнение към нея от частния обвинител Н. А. Я., чрез повереника й адв.К. Е.. В жалбата и допълнението се излагат подробни доводи, че постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна, както в оправдателната, така и в осъдителната част, постановена в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства.Също така се сочи, че постановеното наказание е явно несправедливо. Прави се искане въззивният съд да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция, представителят на Окръжна прокуратура Пловдив намира жалбата за неоснователна и моли присъдата на Районен съд Пловдив, като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.

Адв. К. Е., повереник на частния обвинител Н. Я., поддържа жалбата и допълнението към нея. Излага съображения за липса на справедливост и омаловажаване на случая. На мнение е, че в случая се касае за довършено престъпление, тъй като обстоятелството, че автомобила е можел да се използва след деянието не може да бъде основен критерий да се приеме, че е налице само опит. Навежда доводи за осъществено от страна на подсъдимия 2 хулиганство. Иска делото да се върне на Районния съд за ново разглеждане или да се измени присъдата и да се приеме друго извършено престъпление и наказанието да бъде друго.

Адв. В. В., защитник на подсъдимия М., намира жалбата за неоснователна, а атакуваната присъда за правилна и законосъобразна, поради което моли същата да бъде потвърдена.

Подсъдимият М. поддържа казаното от защитника му и моли за справедливост.

В последната си дума подсъдимият заявява, че приема присъдата и моли жалбата на частния обвинител да бъде оставена без уважение.

Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата и допълнителната такава оплаквания, становищата на страните заявени пред настоящата инстанция и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.

От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка.

Подсъдимият А. Й. М. e роден на *** г. в гр. П., б., б.гр., живущ в с.

З., обл. П., ул. „П.“ ***, със средно образование, работещ, неженен, неосъждан, с ЕГН: **********.

Частният обвинител Н. А. Я. притежавала лек автомобил „***“ с рег.

№ ***, който бил изцяло нейна собственост, закупен през 2017 г.

На 04.09.2019 г. след обяд, в гр. П., частният обвинител Н. А. Я. предоставила за ползване лекия си автомобил на дъщеря си - свид. А.Ж. Я..

На същата дата вечерта, в гр. П., свид. А. Я. и свид. П.П.П. отишли на гости в дома на свидетелите Й.Х.П. и Д.В.К., намиращ се на ул. „П.З.“ ***, ***.

Четиримата се разположили в хол до тераса с южно изложение, от която се виждала сградата на ОУ „Х.Б.“. Преди това на кръстовището на ул. „П.З.“ и ул. „М.Т.“, в близост до ограда на ОУ „Х.Б.“, свид. А.Ж. Я. паркирала лекия автомобила „***“ с рег. № *** близо до оградата на училището, като предната част на автомобила била насочена в посока юг. При паркирането свидетелката оставала достатъчно място за преминаването и на други превозни средства.

На същата дата около 22:00 ч., в гр. П., свид. А.И.И. и подсъдимият А. Й. М. се прибирали към дома си, находящ се в гр. П., ул. „М.Т.“ ***, като се придвижвали с лек автомобил марка „М.“ с рег. № ***, управляван от свид.

3

А.И.. В автомобила пътник бил и свид. Д.Й.Г., който седял на задната седалка. Достигайки до кръстовището на улица „М.Т.“ с улица „П.З.“ в гр. П., свид. А.И.И. трябвало да направи маневра завой наляво с управлявания от нея лек автомобил „М.“ с рег. № ***, покрай паркирания лек автомобил „***“ с рег. № ***, но не успяла. Подсъдимият А. Й. М. излязъл от л.а. „М.“ с рег. № *** и застанал пред него, като започнал да направлява свид. И. как да мине с маневри през оставащото тясно място, но тя не успяла. В резултат настъпило застъргване между леките автомобили „М.“ с рег. № *** и „***“ с рег. № ***, като щетата по последния автомобил била от лявата страна по задната броня и с размер от около 8 см. Когато видял одраскването по боята на своя автомобил, подсъдимият М. се ядосал, разгневил се и започнал да вика и обижда свидетелката И. за това, че не била внимателна. След това насочил гнева си към лекия автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на частния обвинител Н. А. Я., като започнал да го удря и рита с крака. Тези му действия предизвикали силен шум. Свидетелите А. Я., П.П., Й.П. и Д.К., които били в апартамента, намиращ се на ул. „П.З.“ ***, ***, чули този тропот, идващ от улицата. Тъй като ги притеснил, те веднага излезли на терасата, за да разберат откъде идва шумът. Оттам свидетелите погледнали към паркирания лек автомобил „***“ с рег. № ***, който ясно се виждал от уличното осветление и видели как подсъдимият М., крещейки, нанасял удари с ритници и юмруци по предна лява врата, задна лява врата и вратата на багажника на лекия автомобил „***“ с рег. № ***. Разстоянието от жилищната сграда до кръстовището, където бил паркиран автомобилът, било около 15 метра.

Свидетелите П.П.П., Й.Х.П. и А.Ж. Я. излезли първи навън на улицата и забелязали как подсъдимият М. подскачал върху предния капак на автомобила „***“ с рег. № ***, като седейки върху него се изтласквал в посока нагоре-надолу и натискал капака с тежестта на тялото си.

Свидетелката А.И.И. се намирала в близост до лекия автомобил „М.“ с рег. № ***. Когато забелязал пристигащите хора (свидетелите П.П. и Й.П.), свид.

Д.Й.Г. си тръгнал от местопроизшествието. Малко след свидетелите П.П.П., Й.Х.П. и А.Ж. Я. на мястото на деянието пристигнала и свид. Д.В.К..

Когато подсъдимият видял пристигащите П.П., Й.П. и А. Я., той сам слязъл от лекия автомобил „***“ с рег.№ ***. Свидетелят П.П. попитал подсъдимия М. какво правил с автомобила, а последният му отговорил, че това не било място за паркиране. Свидетелката А. Я. подала сигнал на ЕЕН:

4

112 и на място пристигнал автопатрул от Трето РУ при ОДМВР-Пловдив в състав полицейски служители - свид. Т.И.М. и З.А.С.. Двамата запазили местопроизшествието, установили самоличността на очевидците и разговаряли с тях за случилото се. На същия ден бил извършен и оглед на местопроизшествие, за което бил съставен протокол.

От действията си по нанасянето на удари, ритници и изтласкването на тялото си с подскоци върху предния капак на автомобила „***“ с рег. № ***, подсъдимият М. причинил побитост в областта на капака, в центъра на която имало следа от подметка на обувка, побитости по предната и задна врата от лявата страна на автомобила, около които имало следи от подметка на обувка.

Страничното ляво огледало било обърнато към предницата на автомобила. В областта на предния капак била причинена вдлъбнатина с размер около 50 см.

Задният ляв калник бил ожулен, а предният десен - хлътнал.

Щетите по лекия автомобил „***“ с рег. № ***, нанесени от подсъдимия А. Й. М. били на обща стойност от 5184,92 лева.

След деянието автомобилът „***“ с рег. № *** бил в движение, като същата вечер свидетелите А.Ж. Я. и П.П.П. го прибрали от гр. П. до с. П., където го върнали на частния обвинител Н. А. Я.. На следващия ден свид.

П.П. го откарал на оглед при застраховател, а след това частният обвинител Н. Я. пътувала с автомобила до гр. С., където го оставали за ремонт. По автомобила нямало повреди, които да правят невъзможен превозът на хора и товари с него, нито тези действия били опасни за водача, пътниците и другите участници в движението. Констатираните щети засягали само естетическото състояние на автомобила.

Описаната фактическа обстановка, Районният съдът е намерил за установена от събраните и проверени гласни доказателствени средства показанията на свидетелите П.П.П., А.Ж. Я., Й.Х.П., Д.В.К. (частично), Н. А.

Я., Т.И.М., З.А.С., Д.Й.Г. (частично); А.И.И. (частично), от обясненията на подсъдимия А. Й. М. (частично), от писмени доказателства - писмо с рег. № **-23/20.01.2022 г. от началник на РЦ 112 Кърджали при дирекция „Национална система 112“ в МВР; писмо с изх. № ***/23.02.2022 г. по описа на „***“ ЕАД; поръчка за ремонт № *** от 28.10.2019 г. по щета № ***; възлагателно писмо с изх. № **/24.09.2019 г. по описа на „***“ ЕАД; опис заключение по щета ***/09.09.2019 г; фактура № *** от 27.11.2019 г. с 5 доставчик „***“ ЕАД; приемо-предавателен протокол от 25.11.2019 г.; характеристична справка за подсъдимия М.; свидетелство за регистрация част I на МПС с рег. № ***; справка за съдимост за подсъдимия, от писмени доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие от 04.09.2019 г.; от заключението на автотехническа експертиза за оценка на щети на автомобил; заключението на повторна авто-оценъчна експертиза; заключението на съдебна-автотехническа експертиза, както и от вещественото доказателство компактдиск, съдържащ аудиозапис от телефонно обаждане на ЕЕН: 112.

При така установеното от фактическа страна, първостепенният съд е приел, че с деянието си подсъдимият А. Й. М. е направил опит да повреди противозаконно чужда движима вещ - лек автомобил „***“ с per. № ***, собственост на Н. А. Я., с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.216, ал.1 вр. с чл.18, ал.1 от НК.

Настоящата въззивна инстанция намира, че Районният съд е направил пълен и обстоен анализ на всички доказателствата по делото, като е установил по безспорен начин фактическата обстановка. Изяснени и преодолени са разминаванията в показанията на някои от свидетелите, както помежду им, така и с обясненията на подсъдимия, в частта им, в която отрича да е въздействал по какъвто и да е начин върху автомобила на Н. Я.. Изложени са подробни аргументи защо съдът е кредитирал едни и не е дал вяра на други, като не остава съмнение относно времето, мястото, начина на извършване, увредената веш и извършителя. Установен е размера на щетите по автомобила предмет на престъплението. Настоящата съдебен състав е на мнение, че така установената от Районния съд фактическа обстановка напълно се подкрепя от събраните по делото доказателства, а и същата не се оспорва от страните във въззивното производство.