Решение № 269 от 23.10.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Варна, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20243001000295 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по подадени две въззивни жалби - въззивна жалба на Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:

Живот и Здраве АД, гр.София, подадена чрез адв.М. от АК- гр.Варна както и насрещна въззивна жалба на Б. А., чрез адв.В. от АК-гр.Варна, двете срещу решение №117/13.03.2024г., постановено по т.д.№500/2023г. по описа на ВОС, с което застрахователното дружество е осъдено да заплати на осн. чл.432 КЗ и чл.429 КЗ на ищцата Б. Н.А., сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, резултат от ПТП на 14.02.2021г., причинено от Е. А. А. при управление на л.а.„Субару Аутбек“ с ДК№ *****, ведно със законната лихва по отношение на част от главницата, а именно върху сумата от 26 000 лв. - за периода от датата на предявяване на застрахователната претенция на 18.05.2023г. до окончателното изплащане на задължението, а по отношение на останалата част от главницата в размер на 24 000 лева, за периода от 27.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения иск за горницата до претендираните 60 000 лв. като недоказан по размер. С решението си съдът е отхвърлил и предявения от Б. Н. А. против ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД, иск за заплащане на сумата от 50.00 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на писмената застрахователна претенция на 18.05.2023г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.432 ал.1 КЗ и чл. 429 КЗ, като неоснователен.

С въззивната жалба ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД обжалва решението в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на ищцата Б. Н. разликата над 25 000 лв.

(изплатени от застрахователя на 03.04.2024г., в хода на процеса) до присъдените 50 000 лв.

/обжалваем интерес/, съставляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва и присъдените разноски.

Въззивникът излага, че в обжалваната част решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, необосновано и незаконосъобразно. Излага, че на 03.04.2024г. дружеството е заплатило на ищцата доброволно сумата от 27 935,02 лв., от които 25 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 2 735,02 лв., 1 представляващи законна лихва върху обезщетението, дължима от датата на предявяване на застрахователната претенция до изплащането на главницата. Твърди, че съдът не е отчел, че към момента на медицинския преглед ищцата е вече с възстановени двигателните функции на крайниците, в какъвто смисъл е и приетата по делото комплексна експертиза. Твърди, че възстановителният процес е протекъл без усложнения, в рамките на обичайните срокове като ищцата се е възстановила напълно в период от 3 месеца, а пълното й обездвижване е било в рамките едва на месец. Твърди, че по делото липсват медицински документи установяващи необходимостта и извършването на специализирани медицински процедури, свързани с претърпяното увреждане, както към момента на настъпване на инцидента, така и в периода на възстановяване. Намира за необосновано решението в обжалваната част и постановено в нарушение с нормата на чл.52 ЗЗД, а определеното обезщетение за несъответно на тежестта и интензитета, вида и степента на търпените действително от пострадалата неимуществени вреди -болки и страдания. Евентуално счита същото за необосновано завишено, несъответно на практиката на съдилищата по аналогични случаи и на понятието „справедливост” съгласно чл.52 ЗЗД. Въззивникът излага още, че несъобразяване периода на настъпване на събитието води от една страна до присъждане на необосновано високо обезщетение с оглед промяната в икономическата конюнктура, а от друга страна до начисляване на значителни като стойност лихви, дължими именно върху завишена сума. Твърди, че съдът не е отчел датата на настъпване на произшествието, релевантна при определяне размер на обезщетението. В тази връзка се позовава на съдебната практика на съдилищата по аналогични и по-тежки увреждания (решение № 9/24.01.2024 г. по т.д. № 186/2023 г. на ОС-София, решение № 190/04.01.2024г. по в.гр.д. № 369/2023 г. на Апелативен съд-Бургас; решение № 270/22.06.2023г. по т.д.№ 620/2021г. на ОС-Пловдив; решение № 25/16.03.2023г. по т.д.№ 153/2022г. на ОС- Добрич). Съобразявайки присъжданите размери на обезщетения в началото на 2021г. за претърпени неимуществени вреди, въззивникът намира изплатеното от него на ищцата обезщетение за изцяло съобразено с икономическата обстановка към момента на настъпване на увреждането, така и с претърпените увреждания и обичайния им възстановителен период. Моли съда да отмени обжалваното решение за разликата над 25 000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и в частта на присъдената законна лихва върху обжалваната част от главницата, като неправилно и незаконосъобразно.

В законоустановения по чл. 263 ГПК срок, в общ иницииращ документ, са постъпили отговор на въззивна жалба и насрещна въззивна жалба, подадени от Б. Н. А., чрез адв.Н.

В.. С отговора си страната оспорва основателността на въззивната жалба на застрахователното дружество, а насрещната си въззивна жалба обжалва правилността на решението в частта, в която е отхвърлен предявеният на осн. чл.432, ал.1 КЗ иск за разликата над 50 000 лв. до 60 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението. Намира решението за неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон съгласно приложението на чл.52 от ЗЗД. Излага подробни съображения за това, че размерът на присъденото от първостепенния съд обезщетение не отговаря на реално претърпените от ищцата болки и страдания, които тя продължава да изпитва. Моли съда да отмените решението в отхвърлителната част на исковата претенция за неимуществени вреди като постанови друго, с което да бъде присъдено допълнително обезщетение в размер на още 10 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.02.2024г. до окончателното изплащане, ведно с всички законни последици от това. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение на осн.чл.38 ЗА. Не се правят доказателствени искания.

В законоустановения срок е постъпил отговор по насрещната жалба от ЗАД ДаллБогг:

Живот и Здраве АД, с който страната изразява становище за нейната неоснователност.

За да се произнесе по жалбите въззивният състав констатира, че производството е било образувано по искова молба на Б. Н. А. от ***** с искане за осъждане на ответника ЗАД ДАЛЛБОГГ: Живот и здраве АД, да й заплати обезщетение за неимуществени вреди, търпени от нея болки и страдания, резултат от получени при ПТП на 14.02.2021г., в качеството й на пътник в управлявания от Е. А. л.а. Субару Аутбек с ДК №*****. Твърди се, че на посочената дата автомобилът самокатастрофирал като се обърнал по таван, а след това на гумите си, в крайпътна канавка на общински път Павликени – с.Бутово. Твърди, че като 2 следствие от това пътничката Б. А. получила счупване на горно и долно рамо на лява срамна /пубисна/ кост с разместване на фрагментите, счупване на дъгата на първи кръстен прешлен S1, без разместване. За произшествието бил съставен АУАН от същата дата и КП за ПТП с пострадали лица, а по-късно издадено и наказателно постановление от 15.03.21г., с което на водача било наложено административно наказание за извършено нарушение на чл.179 от ЗДвП, влязло в сила поради необжалването му. Твърди се, че към датата на ПТП за автомобила била в сила застраховка на гражданската отговорност на автомобилистите по полица №*****, валидна до 13.06.2021г. Ищцата твърди, че е сезирала застрахователя на ГО със заявление от 18.05.23г. за изплащане на обезщетение за търпените неимуществени вреди както и за понесените имуществени разходи във връзка с процесното събитие. Твърди, че с писмо от 14.08.23г. застрахователят отказал да определи и изплати обезщетение, което обосновава предявения иск. Ищцата твърди, че отказа е необоснован, тъй като повече от четири месеца същата не е можела да стои изправена, изпитвала е силни болки и дискомфорт, не можела да извършва обичайните си домакински задължения, преживяла силен емоционален и психически стрес от състоянието си. Моли за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди първоначално предявено частично до размера от 26 000 лева, част от общо обезщетение в размер на 50 000 лева както и сторените разноски за прегледи до размера от 50 лева, ведно с лихвите върху тези главници, считано от уведомяването на застрахователя до изплащане на сумата.

Срещу исковата молба застрахователят е депозирал отговор, в който оспорва основателността и размера на претенциите. Твърди, че претендираното обезщетяване е прекомерно и не съответства на принципа на справедливост и еквивалентност на понесените от ищцата в действителност болки и страдания. Ответникът оспорва наличието на противоправно поведение на водача на автомобила, съотв. основание за ангажиране отговорността му по застрахователната полица ГО. Оспорва също получените при ПТП травми да са довели до твърдените от ищцата болки и страдания, а освен това оспорва и относимостта на приложените медицински документи. Твърди се, че всички медицински документи са издадени много след датата на процесното събитие, поради което не може да бъде направена еднозначна връзка с получените от ПТП травматични увреди, съотв. една от предпоставките на деликта. /липса на причинно-следствена връзка/ Застрахователят релевира и възражение за значително съпричиняване на вредите от пострадалата поради пътуването й в автомобила без поставен предпазен колан. Въведени са били твърдения, че процесното ПТП представлява случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Оспорва се механизмът на настъпване на произшествието. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение спрямо процесния автомобил. Оспорва се продължителността и интензитета на търпените от ищцата вреди, съотв. настъпили за нея психически травми. Оспорват се настъпилите имуществени вреди. Претендира се отхвърляне на иска, евентуално при определяне на обезщетение за неимуществени вреди – съобразяването му с принципа на справедливост и с действително понесените от ищцата вреди, при отчитане и на приноса й за настъпване на същите.

С протоколно определение от 29.02.2024г., на основание чл.214 ГПК съдът е допуснал изменение в размера на предявения иск за неимуществени вреди с увеличението му до 60 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 26 000 лева, считано от подаване на застрахователната претенция на 18.05.23г. до окончателното изплащане, а по отношение на разликата до претендирания размер, считано от 27.02.2024г. до окончателното изплащане.

Въз основа на така очертания спор, въведените от страните твърдения и доводи, събраните доказателства, настоящият състав достига до следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Първоинстанционното решение се обжалва частично като в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от Б. Н. А. против ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД иск за заплащане на сумата от 50 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени 3 вреди, ведно със законната лихва от предявяване на застрахователната претенция до окончателното изплащане на задължението, същото не е предмет на въззивното производство.