Определение № 37 от 25.01.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37 гр. Бургас, 25.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20232000500476 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ГПК, вр.чл.248 ГПК и е образувано по частната жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез Р. И. - процесуален представител, против определение № 2857 от 14.11.2023 г. по гр.д.654/2022 г. на Окръжен съд Бургас, с което е оставено без уважение искането на КПКОНПИ за изменение на протоколно определение от 13.09.2023 г. по същото дело в частта му, с която са присъдени в полза на ответниците Х. З. и С. З. направените от тях разноски. Твърди се, че обжалваното определение е неправилно.

На първо място се твърди, че съдът неправилно е приел, че следва да се приложи Наредба №1/2004 г. в редакцията съгласно ДВ, бр.88 от 04.11.2022 г., вместо в редакцията на Наредбата, действаща към момента на уреждане на отношенията между ответниците и пълномощниците им.

Посочва се, че исковата молба е внесена в Окръжен съд Бургас на 03.05.2022 г., на която дата е образувано и делото, упълномощаването на адв. С. К. и адв.

Г. Н. е от 20.07.2022 г., т.е. към датата на образуване на гр.дело и упълномощаването, е действала Наредба № 1/2004 в редакцията съгласно ДВ.бр.68 от 31 юли 2020 г.

На второ място се твърди, че съдът не е обсъдил приложението на постановеното от Съда на Европейския съюз, Решение от 2017 г. по съединени дела С-427/16 г. и С-428/16 г., съгласно което не е обвързан от размерите на адвокатските хонорари, регламентирани в Наредба №1 от 09.07.2004 г., като може да определи и възнаграждение под минимално определения размер. Цитира се приетото от СЕС в т.47 от решението, че в случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа 1 какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. Наредбата се опитва да наложи разбирането, че фактическата и правна сложност се определя от материалния интерес по спора, а не от вида на делото и извършените по него процесуални действия. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга. Посочва се, че с решението на СЕС се разяснява до каква степен националните съдилища следва да прилагат разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК и забраната да намаляват възнаграждението на адвокат под определения с Наредбата минимум. Твърди се, че в мотивите на това решение подробно са разгледани правомощията на Висшия адвокатски съвет и доколко определянето на минимални размери на адвокатското възнаграждение дадено с Наредбата е легитимно и отговаря на критериите за „справедливост и обоснованост“ заложени в чл.36, ал.2 и 3 от Закона за адвокатурата. В този смисъл се твърди, че с решението е застъпено становището, че националните съдилища не са обвързани да приложат разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, която забранява да се намали възнаграждението на адвокат под определения с Наредбата на Висшия адвокатски съвет минимум.

Претендира се съдът да отмени обжалваното определение като неправилно.

В предоставения им срок ответниците по частната жалба С. Д. З. и Х. А. З., чрез процесуалния си представител - адв.Г. Н., представят писмен отговор, с който оспорват като неоснователна подадената от КОНПИ частна жалба. Твърди се, че са неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че поради това, че ответниците били упълномощили процесуалните си представители на 20.07.2022 г., съдът е следвало да съобрази редакцията на Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения в редакцията й до изменението обн. ДВ, бр.88 от 04.11.2022 г. Посочва се, че съгласно чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, т.е.релевантен е именно момента на сключване на договора, а не на упълномощаването. Твърди се, че в случая представените по делото договори са от 12.07.2023 г., защитата пред БОС е осъществена основно след 04.11.2022 г., поради което правилно съдът е съобразил редакцията на Наредба № 1/2004 г. за МРАВ към момента на сключване на договорите.

На следващо място се твърди, че цитираните решения на СЕС по съединени дела № С-427/2016 г. и С-428/2016 г. не дават по-различни разрешения, които да оправдават намаляне на действително заплатените адвокатски хонорари под предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за МРАВ минимум, тъй като е пояснено, че чл.101, пар.1 ДФЕС, вр.чл.4, пар.3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като 2 разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат, под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката, да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл.101, пар.1 ДФЕС. Сочи се, че според СЕС запитващата юрисдикция следвало да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.

Твърди се, че в случая БОС е констатирал, че договорените и платените адвокатски възнаграждения са дори под минималните такива, установени в Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, а освен това делото е от значителна правна и фактическа сложност, тъй като само исковата молба е 50 страници и обхваща анализ за 10 годишен период, самото дело е над 2000 страници, проведени са 6 открити съдебни заседания, като са разпитани 6 свидетеля, като е ангажирана и съдебно-счетоводна експертиза, отказът от исковете е депозиран след приключване събиране на доказателствата, т.е.по делото е осъществена адвокатската защита в цялост.

Претендира се потвърждаване на обжалваното определение.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, съдът неоснователна по следните съображения: намира частната жалба за

В откритото съдебно заседание на 13.09.2023 г. по гр.д.654/2022 г. на БОС, съдът е прекратил делото поради заявен от ищеца отказ от иска. С определение от същото съдебно заседание съдът е осъдил ищеца КОНПИ да заплати на ответниците съдебни разноски в размер на общо 14 634,69 лв за заплатени от тях депозит за експертиза (800 лв) и адвокатски възнаграждения, след редуцирането им от съда като прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото, както следва – от ответника Х. З. – 8 794,05 лв и от С. З. – 5 040,64 лв.

В срока по чл.248 ГПК по делото е постъпила „Частна жалба“ (вх.№ 16075/20.09.2023 г.), подадена от ищеца, против определението от откритото съдебно заседание на 13.09.2023 г. по гр.д.654/2022 г. на БОС, с което КОНПИ да заплати на ответниците съдебни разноски в размер на общо 14 634,69 лв. Заявено е, че това определение е неправилно, тъй като ищецът своевременно е оспорил като прекомерни претендираните от ответниците разноски за адв.възнаграждение; неправилно съдът е присъдил разноски 3 съобразно Наредбата минимални адвокатски възнаграждения, в последната й редакция, предвид обстоятелството, че е приложима редакцията на Наредбата, действаща към момента на упълномощаването на адвокатите на ответниците – 20.07.2022 г., т.е.редакцията на Наредба № 1/2004 г. за МРАВ (ДВ, бр.68 от 31.07.2020 г.); и съгласно Решение от 2017 г. по съединени дела С-427/16 г. и С-428/16 г. на СЕС, съдът не е обвързан от размерите на адв.възнаграждения в Наредба № 1/2004 г.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че така подадената „частна жалба“, доколкото не е насочена против определението за прекратяване на делото, а се твърди неправилност на определението за разноските, следва да се разгледа като искане по чл.248 ГПК. По същество съдът е оставил без уважение на искането за изменение на определението за разноските по съображения, че приложима е Наредба № 1/2004 г. за МРАВ в последната й редакция – действаща към момента на сключване на договорите за правна защита и съдействие между ответниците и процесуалните им представители. Съдът е приел още, че претендираното от ответниците адв.възнаграждение не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Настоящият състав изцяло споделя съображенията на първоинстанционния съд, че частната жалба има характера на искане по чл.248 ГПК за изменение на протоколното определение за разноските, както и изводите на съда за неоснователност на искането на ищеца за изменение на постановеното решение в частта на разноските и за оставяне без уважение на искането на ответниците за присъждане на разноски, или за намаляване на размера на присъдените разноски в протоколното определение от 13.09.2023 г.

Съгласно чл.78, ал.4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, какъвто е настоящият случай.

Предвид материалния интерес по предявените против двамата ответници искове, за които ищецът е заявил отказ от исковете, както и предвид обема на делото и на извършените процесуални действия (вкл.събиране на гласни доказателства и изслушване на експертно заключение), и проведените по делото 6 открити съдебни заседания, съдът намира, че не е налице прекомерност на заплатеното от всеки от ответниците адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото. Съдът споделя извода на първоинстанционния съд, че заплатеното и претендирано от всеки от ответниците адвокатско възнаграждение е в понисък размер от предвидения в Наредба № 1/2004 г. за МРАВ минимален размер на дължимото адв.възнаграждение с оглед материалния интерес по всеки от предявените искове против всеки от двамата ответници, както и, че в случая приложима за определяне на размера на адв.възнаграждение е редакцията на Наредбата, която е била в сила към момента на сключване на договорите за правна защита и съдействие – 12.07.2023 г., т.е.последната 4 редакция на Наредбата.

По отношение на позоваването от жалбоподателя на постановеното от СЕС Решение от 2017 г. по съединени дела С-427/16 г. и С-428/16 г., съдът намира, че то не променя извода на съда за дължимост на претендираните адв.възнаграждения в пълен размер. Съдът споделя застъпеното от ВКС становище в Определение № 199 от 11.05.2022 г. на ВКС по ч.т.д.№ 659/2022 г., II т. о., ТК, съгласно което спрямо лицето, срещу което се реализира отговорността за разноски, тежестта трябва да отговаря на всички обективни критерии по смисъла на чл.36, ал.2 ЗА, а не само да бъде съобразен материалният интерес, установен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г ., за да се гарантира принципа на правната сигурност, но и в неговия материален смисъл, като принцип на материалната справедливост. Настоящият състав счита, че в случая присъждането на съдебни разноски в полза на ответниците по делото в размер, съответстващ на предвидените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адв.възнаграждение, и при заявен отказ от иска след проведени 6 открити съдебни заседания и проведени множество процесуални действия, не би нарушило принципа на справедливостта като легитимна цел на процеса, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез Р. И. - процесуален представител, против определение № 2857 от 14.11.2023 г. по гр.д.654/2022 г. на Окръжен съд Бургас.