Решение № 37 от 27.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Благоевград, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Величка Пандева

Андроника Ризова при участието на секретаря М. Миразчийска в присъствието на прокурора и Н. Г. С. като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251200600721 по описа за 2025 година Производството пред Окръжен съд Благоевград е образувано по подадена въззивна жалба от упълномощения защитник на подсъдимия И. М.

П. – адвокат К. С., срещу Присъда № 30/17.03.2025 г. по н.о.х.д. № 831/2024 г. по описа на РС Благоевград, с която подсъдимият П. е признат за виновен в това, че след като е бил осъден с влязло в сила на 28.07.2021 г. съдебно решение № 115 от 12.07.2021 г. по гр.д. № 1702 от 2020 г. по описа на РС Благоевград да издържа свой низходящ – дъщеря си И., родена на * г., като заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева, за периода от месец август 2021 г. до месец март 2024 г. включително, в село Д., област Б., община Б., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 32 месечни вноски, като всички дължими вноски възлизат на общо 6 400 лева, като на основание чл. 54 НК му е наложено наказание "пробация", включващо пробационни мерки: "Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 1 година, изпълнима два пъти седмично чрез явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично, "Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 1 година, които да се провеждат по определен от пробационния служител график, и безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 часа за срок от една година.

В жалбата на упълномощения защитник на подсъдимия И. П. се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на присъдата в частта на 1 параметрите на наложеното наказание, което било явно несправедливо, защото продължителността на определените пробационни мерки и наложената мярка безвъзмезден труд в полза на обществото ще повлияе на възможността за в бъдеще подсъдимият да плаща дължимите вноски за издръжка, като целите на наказанието могат да се постигнат с отмяна на наложената трета пробационна мярка и намаляване срока на другите две пробационни мерки.

Иска се изменение на присъдата на районния съд, като се намали наложеното със същата наказание.

Пред въззивния съд на подсъдимия П. е назначен служебен защитник – адв. М. У., като е дадена възможност на подсъдимия с отлагане на съдебното заседание и съгласие за това на адв. Р. Б., повереник на частния обвинител И.

П., действаща със съгласието на своята майка, да плати суми за дължимата издръжка, но такова плащане в последното с.з. по делото подсъдимият и неговият служебен защитник заявяват, че не е направено поради липса на финансова възможност.

В хода на пренията пред въззивната инстанция представителят на ОП Благоевград пледира, че присъдата на районния съд е правилна и законосъобразна. По отношение възраженията във въззивната жалба относно индивидуализирането на наказанието на подсъдимия прокурорът изразява становище, че съдът е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства от значение за наказателната отговорност, като било неоснователно възражението за наличието на обективни пречки за изпълнение на задължението, защото подсъдимият изтърпявал за определен период от време лишаване от свобода, тъй като това не го освобождавало от задължението. Според прокурора е неоснователно и възражението за пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото, която не би препятствала срочното изпълнение на задължението за издръжка, защото трудовата ангажираност на подсъдимия можело да се съобрази с изпълнение на тази пробационна мярка, а частичното плащане на издръжката е отчетено при определяне на наказанието като смекчаващо обстоятелство, а като отегчаващо – неплащане на издръжка за един дълъг период от време и обремененото съдебно минало. Прокурорът пледира за потвърждаване на съдебния акт като правилен и законосъобразен.

Адв. Б. като повереник на частния обвинител изразява позицията за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна, като наказанието с нея било правилно определено и съобразено с това, че от постановяване на присъдата до настоящия момент подсъдимият не е извършил никакви плащания, като не е изпаднал в трайна невъзможност да извършва трудова дейност, да получава доходи, с които да заплати дължимата издръжка.

Адв. У. като служебен защитник на подс. И. П. изразява становище, че обжалваната присъда е незаконосъобразна и неправилна по отношение на наложеното с нея наказание, което се иска да бъде намалено, като се определи продължителността на двете задължителни пробационни мерки за срок от 6 2 месеца, вместо за 1 година, и се отмени пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото. Защитникът изтъква доводи, че подсъдимият няма постоянна работа и не получава редовни доходи, като продължителността на пробационните мерки ще му пречи да намери работа, а наказание пробация с продължителност на пробационните мерки за срок от 6 месеца съответствало на обществената опасност на деянието и на дееца и ще постигне целите на наказанието. Пробационната мярка за полагане на безвъзмезден труд в полза на обществото според адв. У. е ненужна и щяла да окаже негативно влияние върху възможността на подсъдимия да заплаща издръжка на детето си, като се декларира, че при първа възможност ако разполага с необходимите средства подсъдимият щял да изпълни задължението.

Подсъдимия П. в лична защита и в последната си дума заявява, че в края на краищата е виновен, но иска да му бъде намалено наказанието.

Въззивният съд, след като взе предвид изложеното във въззивната жалба на защитник на подсъдимия, становището на страните в съдебно заседание, при съобразяване с доказателствата по делото, закона и всички обстоятелства, имащи значение за случая, намира следното:

За да постанови обжалвания по настоящето дело съдебен акт РС Благоевград е провел съдебно следствие по общия ред и е приел за установена фактическа обстановка, която във въззивното производство не се оспорва от подсъдимия и фактите по делото еднопосочно се установяват от събраните гласни и писмени доказателства, между които не се констатират съществени противоречия. Обосновано от доказателствата по делото е прието следното от фактическа страна:

Подсъдимият И. П. и св. И. Б. ***, като в периода на *** - на * г., се *** И., * от подсъдимия. След раздялата през 2010 г. на родителите детето И. П. останала да живее със св. Б. на адрес в село Д., област и община Б..

Впоследствие бащата – подс. И. П., бил осъден да плаща месечна издръжка за детето си в размер на 200 лв., които следвало да бъдат плащани чрез майката св. И. Б., тъй като детето към този момент е било *, като съдебното решение е влязло в сила на 28.07.2021 г. /вж. съдебно решение № 115 от 12.07.2021 г. по гр.д. № 1702 от 2020 г. по описа на РС Благоевград, приложено в материалите по досъдебното производство/. Съгласно съдебното решение издръжката се дължала от датата на подаване на иска 02.09.2020 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, като за времето от 02.09.2019 г. до 01.09.2020 г. подс. П. бил осъден да заплати за издръжка за минало време и сумата от 1 950 лв. За постановеното съдебно решение и осъждането да заплаща издръжка и нейния размер от 200 лв. месечно, подс. И.

П. бил уведомен, тъй като взел лично участие в съдебното производство.

Подс. П. не оспорва обстоятелството, че не е плащал дължимата издръжка, като това се установява от показанията на св. Б. и св. И. П., от справката на ДСИ при РС Благоевград, като в периода на обвинението - от месец август 2021 г. до месец март 2024 г. включително, подсъдимият не е платил нито една дължимите месечни издръжки за периода, като периодът включва 32 месеца и общо дължимата сума за издръжка за същия е 6 400 лева. В хода на съдебното 3 производство на 17.01.2025 г. са платени от подсъдимия П. 700 лв., като в основанието за плащане на тази сума е посочено „издръжка за И. от И. М. П.“ /л. 35 от делото на районния съд/.

Правилно районният съд е посочил, че обстоятелствата относно осъждането на подсъдимия да плаща издръжка на детето си И. П. и неплащането на същата в размер на 200 лв. месечно за периода на обвинението се установяват от доказателствената съвкупност, събрана в хода на съдебното следствие пред районния съд, като подсъдимият не оспорва правилността на фактическите изводи в мотивите на обжалваната присъда.

Правилни са и изводите на районния съд за това, че от доказателствата се установявало, че подсъдимият не е заплащал издръжка след влизане в сила на съдебното решение, като св. Б., която има още едно дете, за което се грижи, е срещала затруднения да осигури необходимите средства за издръжката на децата й, които /св. И. П. и сестра й С./ учат в гр. Б. и живеят на * там, а подс.

П. не само не е плащал издръжка на детето си И., но и не поддържал никакви контакти и не се интересувал от нея.

Подсъдимият П. е с постоянен и настоящ адрес в село Б. п., община Б., със *** към настоящия момент, като преди това периодично е имал сключени трудови договори, осъждан е много пъти за извършени престъпления, за които е търпял ефективно наказания лишаване от свобода, както и наказания пробация, като последните търпени наказания от същия са пробация до 25.05.2013 г. и от 20.05.2013 г. до 08.09.2019 г. наказание лишаване от свобода за срок от 7 г.

При така установената фактическа обстановка, описана в мотивите на обжалваната присъда, според въззивния съд законосъобразен и правилен е изводът на районния съд, че подсъдимият П. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 183, ал. 1 НК. От събраните доказателства се установява по несъмнен начин наличието от обективна страна на всички елементи от състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 НК налице е осъждане на подсъдимия с влязъл в сила съдебен акт да издържа свой низходящ – детето му И. /вж. посоченото по-горе съдебно решение на РС Благоевград/, установява се и факта, че подсъдимият съзнателно не е изпълнил това задължение в размер на повече от две месечни вноски – 32 вноски. Наличието на осъждане на подсъдимия да заплаща издръжка се установява от събраните писмени доказателства по делото, а неплащането на дължимата издръжка в присъдения размер не се оспорва от подс. П., като са събрани от районния съд гласни и писмени доказателства за това, като неплащането е за период от 32 месеца, посочен като период на обвинението, през който подсъдимият не е плащал дължимата издръжка детето си И. /от м. август 2021 г. до м. март 2024 г./. От субективна страна деянието на подсъдимия, с което се осъществява неплащане на издръжката, е извършено при пряк умисъл, подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на бездействието си, желаел е настъпването на последиците от същото.

Във връзка с определеното с атакуваната присъда наказание и подадената жалба на защитника на подсъдимия за несправедливост на това наказание 4 въззивната инстанция намира следното:

Районният съд при определяне на наказанието, което в нормата на чл. 183, ал. 1 НК е предвидено при условията на алтернативност - „лишаване от свобода“ до една година или „пробация“, е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства частичното плащане на дължимата издръжка със сумата от 700 лв., а като отегчаващо - предходните осъждания, дългия период на бездействие на подсъдимия П., високия размер на дължимата издръжка, като е приел баланс на тези обстоятелства и при условията на чл. 54, ал. 1 НК е определил по-лекото от предвидените алтернативни наказания – пробация, включващо пробационни мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 1 година, изпълнима два пъти седмично, "задължителни срещи с пробационен служител" за срок от 1 година, провеждани по определен от пробационния служител график и безвъзмезден труд в полза на обществото 100 часа за срок от една година. Въззивният съд счита, че в конкретния случай не са налице смекчаващи вината обстоятелства и платената на 17.01.2025 г. сума от 700 лв. не може да се приеме, че е за издръжката, дължима за периода на обвинението, защото с нея се погасява най-напред дължимата издръжка за съответния месец /за м. януари 2025 г./, а след това другите задължения на подсъдимия, като по образуваното изпълнително дело същият не е платил никаква част от издръжката и дължимите разноски и плащането на тази сума в хода на съдебното производство не следва да смекчава положението му, доколкото същият продължава да дължи и да не плаща издръжка на детето си и след периода на обвинението, а по изпълнителното дело дължи суми като издръжка за минало време и разноски по изпълнителното дело. Събраните по делото доказателства не установяват в периода на обвинението пречки от здравословен характер и неполучавани трудови доходи от подсъдимия като причина за неплащане на издръжка.