Решение № 207 от 15.04.2024, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 271/2023
- Вид
- Решение № 207
- Подписан
- 15.04.2024
- В сила
- 06.11.2024
- Състав
- ЙОВКА БОЙЧЕВА ПУДОВА
Цитирани разпоредби
- чл.277, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.17, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.195, ал.6, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.14ж · Закон за животновъдството
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.50 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.195 · Закон за устройство на територията
- чл.195, ал.6 · Закон за устройство на територията
- чл.195, ал.6, т.1 · Закон за устройство на територията
- чл.196 · Закон за устройство на територията
- чл.196, ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл.196 ал.3 · Закон за устройство на територията
- чл.17, ал.1 и ал.3 · Конституция на Република България
- чл.17, ал.1 и ал.3 · Конституция на Република България
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 207 гр. К., 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря РАДИАНА Г. Д. като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20235510100271 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК вр. вр. с чл.196 от ЗУТ вр. с чл.59 от ЗЗД и насрещен иск за имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 22.04.20**г. в общинска администрация постъпила жалба на Л. Х. Н., живуща в с.А. общ.П. в качеството й на собственик на УПИ *** в кв.5 по ПЗР на същото село, за извършено незаконно строителство на “Навес за О.“ от И. Г. В. в собствения му УПИ ***, кв.5 по плана на с.А., община П. и за незаконен животновъден обект, изграден от И. Г. В. и М.М.. С писмо от 03.12.20**г. връчено при условия на отказ за получаване, И. В. и М.
В.а били уведомени за дата и час за извършване на проверка, осигуряване на достъп и представяне на налични документи и строителни книжа. На 07.12.20**г. служители на община П. извършили проверка в дом, находящ се в с.А., на ***, представляващ УПИ *** в кв.5 по действащ план за застрояване и регулация на същото село. На проверката присъствали и майката на собственика на УПИ *** в кв.5 - М. В.а и жалбоподателката - Л.
Н.. Преди проверката на място била извършена служебна проверка по отношение на собствеността на двата имота и регистрацията на животновъден обект. Служителите извършили проверка и вътре в двора, изслушали заинтересованите по смисъла на чл.196, ал.2 от ЗУТ относно жалба от Л. Х. Н. като собственик на УПИ *-*** в кв.5 по регулационния план на с.А..
Проверяваният И. Г. В., чрез майка си представил нотариален акт ***, том *, peг.№***, дело *** г., вписан в СВ с вх.рег.№*** от ***., акт №***г., с който се легитимирал за собственик на УПИ ***, кв.5 по плана на с.А., общ.П..
1
Констатациите от проверката били отразени в констативен протокол от 07.12.20**г. Установено било, че в дъното на УПИ ***, кв.5 по плана на с.А., общ.П. е построен Навес за О., като допълващо застрояване. Навесът бил ситуиран в северозападната част на имота на граница с три урегулирани поземлени имота - УПИ ***, УПИ * - *** и УПИ *** в кв.5 по плана на с.А..
Навесът бил без оградни стени с размери 13м./6м., най-високата част на покрива при калканната стена била с височина 2,20м. Конструкцията била дървена от колони и греди, покрита с L T ламарина. Пред навеса била поставена оградна мрежа. Дървените колони били монтирани върху почвата.
Нямало необходимите отстояния от 3м. от вътрешните регулационни граници с УПИ * -***, с УПИ *** и с УПИ *** в кв.5 по плана с.А.. По действащия кадастрален и регулационен план на с.А., общ.П. одобрен със Заповед №600/***. навесът не бил нанесен. На същия план била показана двуетажна паянтова стопанска постройка на отстояние от вътрешните регулационни граници, като на място комисията установила, че била премахната. Заявява, че нямало отвеждане на дъждовните води, не били поставени улуци, нито водосточни тръби. Всички дъждовни води се оттичали в съседните имоти и в имота на жалбоподателката. Съгласно ОУП на Община П. одобрен с Решение №575/26.10.20**г. на общински съвет П. УПИ ***, кв.5 по плана на с.А. бил отреден за жилищно малоетажно строителство. Към момента в имота се отглеждали около 100 бр. ДребноПреживни Животни /ДПЖ/ и навесът представлявал регистриран животновъден обект, което не отговаряло на предназначението на имота. Заявява, че животновъдният обект бил опасен за здравето и живота на гражданите и вреден в санитарно-хигиенно отношение, тъй като се отглеждали повече от сто преживни животни /овце и кози/.
Навесът бил построен изцяло върху кирпичената ограда на жалбоподателката.
Не се е установило отвеждането на изпражненията на животните и на терен те попивали в оградата на жалбоподателката. В обекта не била осигурена достатъчна площ, земя за съхранение на тора /чл.14ж от Закон за животновъдството./. От комисията било направено заснемане и снимков материал на навеса, които били част от протокола. По време на проверката на място не били представени писмени документи удостоверяващи законността на строежа. Комисията установила, че собственикът на УПИ ***, кв.5 по плана на с.А. И. Г. В. променил предназначението на имота от такова за жилищни нужди, в такова за животновъден обект, и регистрирал такъв по ЗВМД. Служителите от общинска администрация П. извършили служебна проверка в общодостъпен публичен регистър на животновъдните обекти.
Животновъдният обект, регистриран в УПИ * * * , кв.5 по плана на с.А., общ.П., собственост на И. Г. В. бил опасен за живота и здравето на съседите, бил негоден за ползване, бил застрашен от самосрутване и вреден в санитарно-хигиенно отношение. На основание чл.196, ал.2 от ЗУТ, комисията предложила на кмета на Община П. да издаде Заповед, с която да задължи собственика на УПИ *** в кв.5 по регулационния план на с.А. И. Г. В. да извърши работи, които са в интерес на хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите и на основание чл.195, ал.6, т.1 от ЗУТ: -Да премахне “Навес за О.“, изграден към три съседни урегулирани поземлени имота УПИ *-***, УПИ * * * и УПИ * * * в кв.5 по плана на с.А., общ.П., обл.С.; -Да почисти имота си от фекалиите на животните и да осигури отвеждането им; -Да изведе животните от имота, предназначен за жилищно 2 строителство, извън урбанизирана територия. Протоколът бил връчен на М.
В.а, която се е задължила да уведоми И. В.. На основание чл.195, ал.6, т.1 и чл.196 ал.3 от ЗУТ, Кметът на общината издал Заповед №РД-******г., в която бил определен срок за доброволното й изпълнение. Заповедта била връчена при условия на отказ за получаване. На входната врата на имота било залепено съобщение за собственика. На 27.01.20**г. била извършена проверка от служители на общ.П., досежно изпълнението на Заповед №РД-*** от ***г. и съставен протокол от същата дата, връчен при условия на отказ за получаване и било установено, че заповедта не била изпълнена. Ha 07.03.20** г. при извършената проверка от специалисти на общинска администрация П., се установило неизпълнение на заповедта на Кмета на общината. На 10.03.20**г. до И. В. била изпратена покана за доброволно изпълнение с peг.инд.№******г., получена лично от И. В. с писмо с обратна разписка на ***г. С протокол №***г. било установено, че собственикът на имот УПИ ***, кв.5 по плана на с.А. не изпълнил доброволно заповед №рд-*** от ***г. като на проверката присъствал лично И. В.. На 20.04.20**г. било направено предварително проучване на начина на изпълнение на заповедта, срока и необходимите средства. На ***г. на И. В. при условия на отказ било връчено уведомление за принудително изпълнение на заповедта на Кмета на общината. Насрочена била дата за изпълнението- ***г. За принудителното изпълнение на заповедта било потърсено съдействие от ПУ-К. и БАБХ-С., които определили, свои представители да присъстват на определената дата.
На ***г. било предприето принудително изпълнение на Заповед №РД***/***г на Кмета на общ.П.. Съставени били протоколи за установяване на състоянието и строителната площадка преди започването на принудителното изпълнение и за установяване на състоянието и строителната площадка след приключването на принудителното изпълнение, както и протокол, доказващ необходимостта от удължаване на времето за изпълнение на Заповедта в частта на т.2 почистване на имота от фекалиите на животните и за осигуряване на отвеждането им. На 09.05.20**г. бил съставен за установяване на състоянието и строителната площадка след приключването на принудителното изпълнение и Протокол за извършени разходи като била определена сума в размер на 2256.00 лв. с ДДС. На 12.05.20**г. била издадена фактура №*** с доставчик “Б.“ ЕООД за сумата от 2256 лв. На 02.08.20**г. община П. подала заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение, по което било образувано ч.гр.д.№1823/20**г. по описа на РС-К. и на основание Разпореждане №3225/12.08.20**г. издадена Заповед №***г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу длъжникът И. Г. В., ЕГН-**********, Адрес: с.А., общ.П., *** за сумата 2256.00 лв., представляваща разходи, направени от община П. във връзка с принудително изпълнение на Заповед №рд-*** от ***г. на Кмета на община П. и за сумата от 500.12 лв. разноски по делото. На длъжникът била изпратена покана за доброволно изпълнение и поради факта, че доброволно плащане не постъпило, по молба на Община П. от 15.09.20**г. било образувано изп.д.№112/20** по описа на ЧСИ А.П.. След връчване на заповедта за изпълнение №***г. и заповед №рд-***/***г. на Кмета на община П. длъжникът И. В. подал възражение по чл.414 ГПК от 11.11.20**г., което обусловило правен интерес от предявяване на установителния иск. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на И.
3
Г. В., ЕГН-********** с постоянен адрес с.А., общ.П. ***, че съществува вземане на Община П., с ЕИК:***, представлявана от Кмета И.Е.Б. с адрес на управление гр.П., обл.С., *** за сумата от 2256 лв., представляваща разходи, направени от община П. във връзка с принудително изпълнение на заповед №рд-*** от ***г. на Кмета на община П., ведно със законната лихва върху сумата от 12.05.20**г. до окончателното й заплащане, за което е издадена заповед №***г. по ч.г.д.№1823/20**г. по описа на КРС. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан и моли като такъв да бъде отхвърлен. Твърди, че редът за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни за използване, застрашени от самосрутване, създаващи условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят е уреден в чл.195 и чл.196 от ЗУТ и Наредба за принудителното изпълнение на заповеди за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях на територията на Община П., приета с Решение №98, Протокол №10/26.06.2008 г. ОбС-П.. Съгласно посочената правна уредба, в случай на констатиране на от категорията на сочената разпоредба на чл.195 от ЗУТ, Кмета на Общината издавал заповед за премахване на същата.
В случай, че заповедта за премахване не се изпълни доброволно в определения срок, се изпълнявала принудително от Общината по установения с наредбата ред. Принудителното премахване било за сметка на извършителят като последният следвало да заплати сумата за направените разходи, тъй като неоснователно се обогатявал за сметка на Общината, спестявайки си разноски, свързани с премахването на строежа. Твърди, че към принудително изпълнение по премахването на незаконен строеж се пристъпвало, когато не се изпълнил доброволно от адресата/ адресатите на заповедта в определения с нея срок за доброволно изпълнение. Към датата на принудително изпълнение на процесната заповед твърди, че доброволно изпълнил заповедта като премахнал процесния навес и почистил имота така, както било регламентирано в заповедта. Сочи, че ищецът изрично в Протокол Приложение №3 към чл.10 от НАРЕДБА за принудителното изпълнение на заповеди за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях на територията на Община П. установявал този факт т.е. доброволното изпълнение на заповедта, с оглед на което не е било налице основанието за принудителното и превеждане в изпълнение предвид доброволното изпълнение. В следващите протоколи съставени по горната наредба не се е констатирало да се премахва навес. Исковата претенция била неоснователна и на друго основание- липсата на съставен протокол (Приложение № 2) съгласно чл.5 от наредбата с изискуемото съдържание, а именно срокът, необходим за изпълнението й, подлежащите на извършване видове и количества строително-монтажни работи (СМР) и необходимите за заплащането им финансови средства (по изготвена количествено-стойностна сметка). Липсата на протокол (Приложение № 2), съгласно чл.5 от наредбата водело и до следващата порочност по процедурата, а именно липсата на утвърждаване на необходимите разходи за премахване на строежа от страна 4 на Кмет на община. Това обстоятелство не можело да се санира и от представения с исковата молба Приложение №5 към чл.15, ал.1 протокол за извършените разходи по премахване на незаконен строеж и в който протокол се говорело за незаконен строеж, а не за такъв по чл.196 от ЗУТ доколкото отново липсвало количествено стойностна сметка, с посочени вид на работа, количество, ед.цена обща стойност. Ищецът при лежаща върху него доказателствена тежест не представял доказателства за действително извършените работи по премахване на незаконния строеж и тяхната стойност, не установил по надлежния ред действително извършените разходи по премахването на строеж, и то така както било определено в сочения подзаконов нормативен акт. Неоснователно се претендирала сумата от 336.00 лева без ДДС за демонтаж и монтаж на входна порта, тъй като не било предмет на Заповед №РД ****** г. Ако общинската администрация свършила работата както изисквал чл.5 от Наредба за принудителното изпълнение на заповеди за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях на територията на Община П., нямало да се стигне до разрушаване на имуществото му. Неоснователна била и претенцията за заплащане на сумата от 84.00 лв. без ДДС за извършване на “обща работа пренасяне почистване и подравняване“ , тъй като не било посочено каква е конкретна работа и необходимите 7 часа. Неоснователно се претендирало заплащане на сума от 140 лв., представляваща разходи за транспорт на мини челен товарач и транспорт на багер. Не било обосновано и не ставало ясно за какво е транспортирането на два броя челни товарача до имота му за извършване на дейностите по процесната заповед, което било в колизия и с представения от самия ищец Протокол от 20.04.20** г. на работна група. От този протокол било видно, че в него не бил включен транспорт на машини, не било включено демонтаж / разбиване/ на входната му врата, а била определена стойност на видовете работи в размер на 1756 лв., като в тази цена било включено и премахването на навес, който твърди, че доброволно премахнал.