Решение № 9609 от 21.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9609 гр. София, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110102375 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано е по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД Й. К. Т. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 42788/2023 г. по описа на СРС.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу Й. К. Т. за сумите в общ размер на 743,99 лв., от които: 620,29 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 28.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 88,69 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 18.07.2023 г., сумата от 28,98 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 28.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 6,03 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 18.07.2023 г., както и за разноски: държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.

Длъжникът по заповедта в срока по чл. 414 ГПК е подал възражения срещу нея, поради което съдът е указал на ищеца в сроковете по чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителен иск за съответните суми в заповедта за изпълнение по отношение на тях. Видно от данните в заповедното производство, длъжникът е предявил и установителен иск за прогласяване нищожността на издадената по делото заповед за изпълнение. След служебно извършена справка се установи, че с Решение № 8282/07.05.2024 г. по гр. дело № 1137/2024 г. по описа на СРС, предявеният иск за обявяване нищожността на заповедта за изпълнение е отхвърлен.

След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за 1 вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение срещу Й. К. Т..

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответникът е собственик на топлоснабден имот с адрес: гр. София, общ. Витоша поради което е клиент на доставяна до имота топлинна енергия на основание посочения договор при общи условия. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така както е установено в заповедното производство. Претендира разноски.

Ответникът, в срока по чл.131 ГПК, оспорва предявените искове. Твърди, че в процесния недвижим имот няма отоплителни тела, тъй като те са отделени от сградната инсталация, премахната е щранг-лирата в банята и са пломбирани тръбите за битово горещо водоснабдяване. Оспорва приложимостта на разпоредбата на чл. 153 ЗЕ с твърденията, че посочената разпоредба противоречи на чл. 17, ал. 3 от Конституцията, на чл. 7 от Директива 2011/83/ЕС и на чл. 10 от Директива 2012/27/ЕС, на чл. 101 и чл. 102 ДФЕС и на чл. 38 ХОПЕС, поради което моли съдът да не прилага посочената разпоредба. Оспорва наличието на договор между ищеца и ответника, на договор на етажната собственост с ищеца, оспорва фактически до имота му и до сградата етажна собственост да е доставяна ТЕ, евентуално – оспорва лицето, което е доставяло ТЕ да има право да произвежда, пренася и доставя ТЕ, както и доставената ТЕ да отговаря на изискванията за температура и налягане, оспорва като неверни данните на общия водомер и топломер с твърденията, че не са преминали задължителен периодичен метеорологичен контрол, оспорва в имота да е изграждана абонатна станция, да са спазвани инвестиционни програми, за автоматично регулиране на температурата в сградата. По същество моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД счита, че отчитането и разпределянето на топлинна енергия в процесния имот е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от 2

Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 26.03.2024 г. и обявен за окончателен в проведеното открито съдебно заседание, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорен и ненуждаещ се от доказване между страните по делото е отделен фактът, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот – в процесния период. Срещу тази част от доклада ответникът не е възразил. Фактът на признаване правото на собственост се потвърждава и от твърденията и възраженията в отговора на исковата молба. По делото са приети и две заявления, подадени от ищеца до ищцовото дружество във връзка с отчитането в топлоснабдения имот от 16.02.2016 и 30.08.2016 г. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделения за безспорен факт за доказано.

Като собственик на процесния имот, ответникът има и качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от Закона за енергетиката и следователно се намира в облигационно отношение с доставчика на тази услуга в сграда в режим на етажна собственост.

За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна топлинна енергия през процесния период не е имал радиатори, а само щранг – лира в банята. Топла вода през процесния период не е ползвана и начислявана. Посочено е, че дяловото разпределение през процесния период е извършван от третото лице-помагач.

Поради демонтирането на радиаторите, топлинна енергия за отопление на имота не е начислявана. Отразено е, че топлината от щранг – лирата е изчислявана по т.6.5 от приложението към наредба № Е – РД – 04 – 1. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, е изчислявана по предвидената в нормативната уредба формула на 3 база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода, като е разпределена на база пълен отопляем обем на имота – 670 куб. м. Посочено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия за разпределение напълно съответства на отчетената от общия топломер. В заключението вещото лице е отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок е преминавал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период, като съответства на одобрения тип.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че непогасеното задължение за главница за топлинна енергия в процесния период е в размер на сумата от 620,29 лева и 28,98 лева за цена на доставена услуга дялово разпределение. Изчислено е, че с изравнителните сметки е отчетена разликата между прогнозно начислената ТЕ и реално консумираната, като тя се изразява в суми за доплащане и за връщане в отделните отчетни периоди, като сумите са взети предвид от вещото лице при определяне на дължимия остатък. Посочено е, че размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата от 88,65 лева върху непогасената топлинна енергия и 6,03 лева върху непогасената сума за дялово разпределение.

Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.

Количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена, се равнява на претендираното от ищцовото дружество, поради което искът за главница за доставена топлинна енергия следва да бъде уважен в пълен размер, доколкото не се установява да е налице погасяване.

Изцяло основателна е претенцията и за заплащане на дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Установява се от документите за главен отчет и изравнителните сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета. По делото е приет договор, сключен с третото лице – помагач от 03.06.2020 г. за извършване на услугата дялово разпределение. Искът за главница за ДР следва да бъде уважен в пълен размер.