Протокол № 131 от 10.02.2023, Районен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 131 гр. Смолян, 08.02.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Сирма Купенова

Сложи за разглеждане докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20225440100803 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Ищцата Г. П., редовно призована се явява лично и с пълномощникът си адв. * *, редовно упълномощен.

Ответникът Й. П., редовно призован се явява лично и с пълномощникът си адв.

*, редовно упълномощена.

Адв. * - Да се даде ход на делото.

Адв. * - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. * - Поддържам предявения иск. Оспорвам отговора.Направили сме доказателствени искания. Водим двама свидетели. Нямам възражение по доклада и моля да бъде обявен за окончателен.

Адв. * - Поддържам изцяло изложеното становище в отговора на исковата молба. Своевременно сме запознати с определението, с което ни е съобщен проекта за доклад по делото. Нямаме възражение по същия. С оглед дадената ни възможност за днешно съдебно заседание водим един свидетел, като се отказваме от втория допуснат такъв. Други доказателствени искания на този етап няма да сочим.

Съдът напъти страните към постигане на спогодба.

Адв. * - Аз съм привърженик на спогодбите. Не мога да отрека, че колегата * ми се обади за да обсъдим дали е възможно постигането на спогодба. Преди това съм разговарял с друга адвокатка от София, на която бях дал отговор, че сме склонни да 1 приемем споразумение при определена сума. Сумата, на която сме се спрели е 8000 лв., а разноските кой, както ги е направил. В този смисъл остава това предложение.

Разбрах от колегата *, че това предложение не се приема и доверителката й не е склонна на други предложения.

Адв. * - Изложеното от адв. * е напълно вярно, колегата коректно пресъздаде нашите разговори. Разговаряла съм с доверителя ми и становището му е, че повече от 5000 лв. не би могъл да плати на ищцата. При сключване на спогодба доверителят ми би следвало да осигури сумата и по-голяма не би могъл да плати. Практиката е разнородна, както в България, така и в нашия съд.

Предвид невъзможността на страните да постигнат спогодба и на основание чл.

146 ГПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СЪОБЩАВА доклада по делото, като съдът поддържа напълно определение № 55/20.01.23 г., с което на страните е съобщен проекта за доклад, като изцяло поддържа същия и го обявява за окончателен.

Адв. * – Нямам възражение по доклада.

Адв. * - Нямам възражение по доклада.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до разпит водените от страните свидетели, на които се сне самоличността им както следва:

** – 78 г., б.гр., вдовица, неосъждана, без родство и дела със страните по делото.

* братовчед.

63 г., б.гр., разведена, неосъждана, съпруга на ищцата ми е първи * - 61 г., б.гр., разведена, неосъждана, без родство и дела с ищцата, живуща на семейни начала с ответника.

СЪДЪТ предупреди свидетелите за наказателната отговорност, която носят съгласно чл. 290 НК и същите обещаха да кажат истината, след което бяха изведени от съдебната зала.

Съдът пристъпи към разпит на свидетелите:

СВИДЕТЕЛКАТА *- Една късна вечер, миналата година, около март месец ми се обади Г. от болницата, че има сериозен проблем, че е ухапана от куче, беше разстроена. Престоя в болницата около седем, осем дни, не мога да бъда много точна.

Видях я след като излезе от болницата. Когато за първи път я видях изглеждаше изплашена, пребледняла, безпомощна, не можеше нищо да си прави в къщи, помагахме 2 й като съседи, пазарувахме й. Тя не можеше да върви, подпираше се до вратата. Викала ме е по телефона, не е идвала до нас. В дома й има едно стълбище да изкачи. С Г. сме съседи в блока, в който живеем в Смолян. Живеем апартамент, до апартамент. Тя ходи в *, защото имат жилище там, съпруга й е от там. Поддържа къщата в *, сега сама, а преди със съпруга й. Той почина. Тя живее сама в къщата в *. След инцидента тя остана да живее тук в апартамента. Имаше превръзка на крака. Върху бинта имаше кръв. Дълго време ходеше на превръзки в болницата, хващаше такси, ходеше всеки ден или през ден, често беше. Придружавали сме е в блока, докато слезе до стълбището, тъй като й беше трудно, трябваше да се държи за парапета. В онзи момент почти не можеше да се обслужва, ние й пазарувахме. С месеци тя не се чувства добре.

Сега в момента пак е затруднена с ходенето. Има промяна в походката й, не може да върви добре, дори ходи разкрачена. Онзи ден, преди три дни залитна и щеше да падне, случайно се задържа, аз бях до нея. Сега казва, че около коляното я боли, надолу крака също, глезена. Имам усещането, че има някаква страхова невроза. Има коте, което малко я успокоява. Не съм разбрала кой й е помогнал да стигне до болницата. Тя ми се обади от болницата плачейки и ми каза, ти разбра ли какво стана с мен. Каза ми, че кучето, което е било на съседите е било отвързано. Инцидента е станал на улицата или близо до двора на съседите, не съм сигурна къде точно. Кучето е било отвързано, било е навън. Не знам кой е помогнал в момента. Сега се страхува. Ходи там, но винаги я придружават роднини. Не знам какво прави в *. Знам, че има дворно място, но кой обработва мястото, с чия помощ се оправя не мога да кажа. Кара и ковид, но дали преди ухапването или след това не мога да кажа. Ковида го изкара тежко. Тя се топли на дърва и преди спокойно си носеше дървата. Сега много трудно си ги пренася, всички в блока чуваме като ги носи. Слага пет, шест дървета в чувала и тропа по стълбите влачейки ги. Преди мята чувала и ги носи. Мисля, че ухапването е на левия крак. Помагала съм й каквото поиска. Пазарували сме й, но в къщи не сме й пускали прахосмукачка, дъщеря й е идвала. Доста дълго време ходи на превръзки в болницата.

Миналото лято още си носеше превръзката. Ходеше на превръзки с такси, като първите дни я придружавахме да слезе пред блока. Доста дълго време сме я придружавали, сега като я видим също я придружаваме.

СВИДЕТЕЛКАТА * – Познавам Г., нейния съпруг, който се помина беше мой първи братовчед. Аз живея в *, постоянно живея там. Г. живее в Смолян. В * имат вила и я посещават. Аз съм свидетел само когато * П. я беше качил в колата и я закара на Бърза помощ. Тя от Смолян дойде с мен до * и я оставих пред нейната вила. Говоря за деня на инцидента, беше вечерта 31.03.22 г. Помолих я да си остане в къщи, но тя искаше да се срещне със семейството на ответника. След половин час се върна, вече с рана на крака, много голяма рана. * я беше докарал до нашата вила. Г. дойде в къщи и ми поиска бинт, а * я чакаше. Дадох й бинт, сама се превърза. Раната беше огромна, прасеца беше отлепен и висеше кожа. Тя повдигна кожата и се превърза сама. Ние 3 бяхме отвън. * я качи в колата и я закара за Бърза помощ. След този случай * взеха да слагат наморник на това куче. Преди това също е имало оплакване от една съседка – рускиня. Един път миналата година видях кучето, беше изтървано, без наморник, без повод. Повиках съседи, за да ми помогнат да мина. Това беше преди случката с ухапването на Г.. Сега, след случая, кучето ходи с наморник. Г. постъпи в болницата за около седмица. След като излезна от болницата, пак се наложи да ходи на превръзки, на рехабилитация. Ходеше два, три месеца на превръзки. Г. ми е споделяла, че не може да спи нощно време, събуждала се постоянно, под стрес е. Имаше проблем и с къщната работа. Г. си остана в апартамента в Смолян. Идваше в *, но много рядко, за да види какво е състоянието на вилата. Тя не е шофьор, аз съм я возила.

Рехабилитацията беше след лечението. Направи две операции, след това имаше лечение, след това на превръзки и след това на рехабилитация. Рехабилитацията мисля продължи седмица или десет дни, всеки ден. Сега има разлика. Г. много по-трудно ходи, влачи си крака. Доколкото знам взема лекарства, дъщеря й ги поръчва.

Лекарствата са скъпи, специално за ухапването са. Споделяла ми е, че при промяна на времето местото на ухапването я боли. Около дома на * няма индикация – табела или надпис, че има куче. Г. знаеше, че в тази къща се отглежда куче. Г. и *, жената която живее на семейни начала с * са приятелки. * е настоявала да отиде, за да говорят за някакъв парник. Направих й забележка след това, защо ходи по това време, късно беше. Инцидента става на улицата, до портата на имота на ответника, беше късно, около 18 часа. Тя е затваряла портата и на излизане кучето в гръб я нападнало. Има улица, три стъпала надолу и портата. Вратата се намира на по-ниско ниво от улицата.

Пред вратата на Й. имаше наредени дърва, винаги е имало. От така наредените дърва се скрива видимостта към портата. От главния път дървата са наредени в ляво.

Заставайки с лице към портата, дървата са в ляво, а портата в дясно от дървата, три стъпала надолу. При самото ухапване ответника е качил Г. в колата и я докара до нас.

Г. слезна, аз й дадох бинта. Попитах я с кой е и тя каза с *. * я докара към болницата.

След случката * я закара в болницата и *, жената с която живее * се върна и ми сподели, че е обърнала внимание на Г., приели са я в болницата и ми каза, че ще ходят да й помагат. След това не знам дали са ходили * и *, Г. също не ми е споделяла. Аз си живея постоянно в *. Аз веднъж седмично идвах до Смолян, за да взема Г. и да я докарам до *, за да си нагледа имота. Доста време Г. ходеше на превръзки. След това сама продължи да си ги слага. Два месеца продължи да ходи на превръзки. Тя живее сама в Смолян, сама се справяше. Г. ми сподели, че са й правили две операции. Тези операции са били в рамките на седмицата, в която е била в болницата. Тя няма други болести, толкова здрава жена беше. Ковид караше, но това беше миналата година зимата, преди ухапването. Г. взе да ходи трудно. Не ми е споделяла за други оплаквания, за съня и пр. Г. сама си обработва градинката. Сее цветя, домати, зеле.

Мъчи се сама, кляка, ляга, но сама се оправя, трудно, но се оправя. Преди се 4 ухапването се оправяше без проблем. До ден днешен взема за възстановяване на кожата колаген.

СВИДЕТЕЛКАТА * - С Г. се познаваме от доста време. Съвсем случайно се запознахме, защото аз живея в *, от както имаме с г-н П. връзка. Съжителствам с него от близо 10 години. Още тогава той замина да работи в Германия и аз трябваше да уча немски. Запознаха ме с г-жа П. и започна да ми преподава уроци по немски. Тъй като живеят близо Г. и * *, * ми каза, че Г. преподава и по този повод се запознахме. От там станахме по-близки. С внучето й се познавахме, ходихме на разходки, на разни места, близки сме. Познавам Г. П. като съседка, учителка, като баба, като майка, като всичко.

От уроците по немски станахме приятелки. Тя ми се беше обадила един ден, че ще дойде в къщи да гледа нашата оранжерия. Обади ми се в ден сряда мисля, не съм сигурна и ми каза, че ще дойде в петък да гледа оранжерията. Аз й казах добре. Аз обаче в четвъртък имах работа в Пловдив и пътувах, не си бях в *. Друг път Г., когато реши да дойде да гледа телевизия в къщи, тъй като тя там няма телевизия, позвънява ми по телефона и ме пита дали да дойде. Тя е немски възпитаник и винаги ми се обажда, кога ще дойде в къщи. Този ден, ден четвъртък просто е решила да дойде, без да ми позвъни по телефона. Аз пътувам с колата към Смолян, щях да се прибирам за * от Пловдив и в един миг мъжа ми се обажда и ме пита къде съм. Каза ми, че кучето захапало Г.. Аз попитах какво прави Г. в къщи. Директно отидох в Бърза помощ, тъй като съпруга ми каза, че ще отидат в Бърза помощ. Отидох там, нямаше никой. Чаках към 15 минути да се появят съпруга ми и Г.. Дойдоха и от там нататък, аз поех Г..

Влезнахме в Бърза помощ, спешна помощ. До мига, в който не я превързаха, не я прегледаха не я оставих. Настаниха я в болничната стая. Настаних я на леглото, тя беше обработена. Казаха, че на другия ден ще има оперативна намеса. Докато не се оправи всичко вечерта, аз не си тръгнах. На другия ден, преди да стигна в болницата едно от момиченцата, от съседите ми се обади и ми каза, че Г. е пуснала клип да го погледна. Аз погледнах и се стресирах от мига, защото тя щеше да бъде на операция.