Решение № 781 от 07.08.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 781 гр. Перник, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20241720103022 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД, уточнена с молба от 18.12.2024 г., срещу И. Б. Д., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация Перник” АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: град П. ул. „К. П.“, бл. **, вх.*, апартамент 15, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че ответникът не е платил дължимите суми в срок, поради което дължи и законна лихва за забава в претендирания размер. Съобразно изложеното е направено искане да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 800,36 лв. за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 112,38 лв. за периода от 08.07.2022 г. до 13.03.2024 г., както и законната лихва върху главницата от 800,36 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1592/2024 г. по описа на Районен съд - Перник.

От ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор. В срока по чл. 414 ГПК е депозирал възражение, че не дължи сумите на издадената за повед за изпълнение по чл. 410 ГПК по посоченото дело и е релевирал възражение за погасяване на вземането по давност.

1

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на предявените искове:

Съгласно разясненията, дадени в т. 10, б. „а“ от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.

422, респективно 415, ал. 1 ГПК, не са налице в случаите, когато възражението по чл.

414 ГПК не е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК или не съдържа оспорване на вземането. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респективно чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство. След служебна проверка на материалите по ч. гр. д. № 1592/2024 г. по описа на Районен съд -Перник, съдът констатира, че възражението на длъжника по реда на чл. 414 ГПК и установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са депозирани в указания от съда срок и предвиден в закона срок, поради което и са процесуално допустими.

По основателността на предявените искове по реда на чл. 422 ГПК:

За основателността на обсъжданата искова претенция за главница в доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между ищеца и ответника за процесните период и имот, 2) извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдения обем през процесния период и на претендираната стойност, 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. В доказателствена тежест на ответника, при установяване на посочените обстоятелства, е да установи плащане на дължимата сума.

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия. По аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ /чл. 150, ал. 1 ЗЕ/.

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ /ДВ, бр.

54 от 17.07.2012 г./ е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването/ със собствениците или 2 титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

В случая не е спорно и по делото се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа.

Наличието на валидно възникнало между страните облигационно правоотношение във по повод доставката на топлинна енергия в процесния имот за посочения в исковата молба период се установява от приетите писмени доказателства по делото – договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 05.04.1988 г. /л. 5/, въз основа на който ответника е придобил право на собственост върху процесния топлоснабден недвижим имот, както и от писмо от Дирекция „Местни приходи и такси“ към Община Перник с изх. № 19/МСИ-1498-1, към което е приложена Декларация по чл. 14, чл. 27 и параграф 2 от Преходните заключителни разпоредби на ЗМДТ, с която ответника е декларирал имота през 1998 г. и е посочил, че е единствен ползвател на същия. От посочените писмени доказателства съдът приема за безспорно доказано по делото, че за процесния период ответника има качеството на клиент на топлинна енергия за имота, в качеството на негов собственик.

В тази връзка съдът съобрази и че ответника не твърди и по делото липсват данни собствеността на имота да е прехвърлена на друго лице или такова да е било ползвател на същия по време на него.

Количеството и цената на доставената до процесния топлоснабден имот топлинна енергия в посочения в исковата молба период не са спорени от ответника, като от приетото неоспорено извлечение от сметка относно неплатени в срок задължения към ищеца за топлинна енергия за процесните период и имот към 13.03.2024 г. /л. 4/ съдът приема за доказано по делото, че доставената в имота топлинна енергия е с цена в размер на претендираната сума за главница – общо 800,36 лв. По делото не се твърди от ответника и не се установява да са извършени плащания от него за погасяване на дължими суми, поради което и предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ е основателен и следва да бъде уважен за пълния претендиран размер.

Доколкото не се спори, че потребителят-ответник не е изпълнили точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху неплатените главници, за периода, по време на който се установи да е имал качеството на потребител на топлинна 3 енергия за процесния имот. Съгласно чл. 34 ал. 1 от приложимите Общи условия, купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството на потребител, изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.

При този извод, основателна е и акцесорната претенция за мораторна лихва за сума в размер на 112,38 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода 08.07.2022 г. до 13.03.2024 г върху присъдената главница.

По възражението за изтекла погасителна давност:

Предвид характера на задължението, като такова за периодично плащане, съобразно обобщените в тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл.

111, б. „в" ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство относно вземането.

По аргумент от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за плащане на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на падежа, определен в Oбщите условия. В конкретния случай съгласно приложимите Общи условия /ОУ/, купувачите на топлинна енергия са длъжни да плащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Срокът за плащане е до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия.

През обсъждания тридесетдневен период от време, тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника – чл. 70 ЗЗД, вземането е ликвидно и длъжникът може да изпълни преди срока, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо – кредиторът може да иска изпълнение. С оглед приетото в Общите условия, задълженията на ответника за заплащане на топлинна енергия са възникнали като срочни и стават изискуеми след тридесет дни, следващи месеца на доставката и от тази дата ежемесечно започва да тече 3-годишен давностен срок за всяка една от претендираните главници – аргумент от чл. 111, б. „в" ЗЗД и чл. 114, ал. 1 ЗЗД.

Разпечатката съдържа 35 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b40a3540-9a0a-48dd-802f-0822c6c79204