Решение № 648 от 28.05.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 648 гр. София, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20221000503136 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 08.08.2022 год., постановено по гр.д.№ 16238/2019 год. по описа на СГС, I-17 състав са отхвърлени предявени от Л. Р. Е. и Х. М. Е. против С. А. Е. иск с правно основание чл.17 от ЗЗД за признаване за установено, че договор за дарение на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. ***, СО, район „***“, ж.к. „***“, ул. „***“ № ***, вх. ***, ет.***, състоящ се от четири стаи, столова, кухня и сервизни помещения, с площ от 150.18 кв.м., при граници: стълбище, двор, калкан, двор, ап. 4 и коридор, заедно с мазе № 3 с площ от 12.06 кв.м., при граници: мазе 2, двор, мазе 4 и коридор, заедно с таван № 3 с площ от 18.90 кв.м., при граници: таван № 2, двор, двор, машинно отделение и коридор и с 6.539% ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху имота, оформен с нотариален акт № 152, том І, рег. № 3373, дело № 134 от 10.12.2009 г. на нотариус рег. № 064 на НК, е нищожен, като прикриващ дарение под условие К. Х. Е. и С. А. Е. да ги дарят с продължител на рода им и иск с правно основание чл.34 от ЗЗД за осъждане на ответницата да върне на ищците 2/3 ид.ч. от гореописания имот.

С решението са разпределени разноските по делото.

Решението е обжалвано от ищците Л. Р. Е. и Х. М. Е. с доводи за неправилност. Оспорват се изводите на съда по отношение на действителната воля на дарителите по сделката и обстоятелството, че надарения е знаел и приел модуса на сделката, което считат, че определя 1 симулативността на сделката. Твърди се, че от събраните гласни доказателства се установява, че надарения и неговата съпруга са били наясно с уговорката, дарителите да имат продължител на рода, като условия на дарствения акт. Неправилно съдът е приел, че за разкриване на привидността не могат да бъдат допускани свидетелски показания, тъй като считат, че в случая намира приложение нормата на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК и същите са допустими. Считат сключения договор, като такъв прикриващ дарение с модус и в тази връзка молят първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените искове да бъдат уважени. Претендират разноските по делото.

Въззиваемият С. А. Е., чрез процесуален представител оспорва навените по жалбата доводи и моли за потвърждаване на решението. Претендират се разноските по делото.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна в производството и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо. Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оплаквания, касаещи наличието на основанията за недействителност на договора, на посочените основания, съдът намира следното:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба на Л. Р. Е. и Х. М. Е. против С. А. Е., с която са предявени искове за прогласяване нищожността на договор за дарение на недвижим имот от 10.12.2009 г., поради относителната му недействителност – прикривал насрещната престация на дарения К. Х. Е. да ги дари с продължител на рода им и ответникът да върне 2/3 ид.ч. от процесния имот поради неизпълнение на поетото задължение. Твърди се, че синът им К. Х. Е. се оженил за ответницата през 2000 год., а ищците взели решение да им прехвърлят правото на собственост върху апартамента си. Предложили на К. и С. да им дарят апартамента, ако те ги дарят с наследник, независимо дали ще е роден от брака или осиновен. Те се съгласили и на 10.12.2009 г. Л. и Х. дарили на К. апартамент с идентификатор ***, с адрес гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“ № ***, състоящ се от четири стаи, столова, кухня и сервизни помещения, с площ от 150.18 кв.м., заедно с мазе № 3 с площ от 12.06 кв.м., таван № 3 с площ от 18.90 кв.м. и 6.539% ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото. Поддържат, че въпреки че уговорката за наследник не била вписана в договора за дарение, всички знаели за нея. Впоследствие отношенията между К. и С. се влошили и те се разделили, като не успели да се сдобият със свое родно дете, нито да осиновят. На ******** год. К. починал, което сложило край на надеждите на ищците да се сдобият с наследник.

Ответницата С. А. Е. оспорва исковата претенция, като излага доводи, че сключената сделка е породила целените от страните правни последици и не е налице твърдяната привидност, поради което моли за отхвърляне.

Фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от първоинстанционния съд въз 2 основа на анализ на приетите доказателства, като по нея не се и спори между страните.

Не е спорно по делото, че на 10.12.2009 г. е сключен договор за дарение, оформен с нотариален акт № 152, том I, рег. № 3373, дело № 134/2009 г. на нотариус рег. № 064 на НК, по силата на който Л. Р. Е. и съпругът й Х. М. Е. са дарили на сина си К. Х. Е. собствения си недвижим имот, придобит по време на брака им в режим на СИО, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. ***, СО, район „***“, ж.к. „***“, ул. „***“ № ***, състоящ се от четири стаи, столова, кухня и сервизни помещения, с площ от 150.18 кв.м., заедно с мазе № 3 с площ от 12.06 кв.м., таван № 3 с площ от 18.90 кв.м. и 6.539% ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, като дарителите са си запазили безвъзмездно и пожизнено вещно право на ползване върху дарения имот. Не е спорно също така, че на 27.08.2000 год. е бил сключен граждански брак между К. Х. Е. и ответницата С. А. Е., както и че на ******** год. К. Е. е починал и е оставил наследници – съпруга и родители Л. Р. Е. и съпругът й Х. М. Е..

Пред първоинстанционният съд са разпитани четирима свидетели за обстоятелствата около сключване на договора и знанието на ответника за твърдяното условие, при което е бил сключен.

От показанията на свидетеля И. С. се установява, че познава ищците и сина им и знае, че първите имат и дъщеря, но Х. силно желаел синът му К. да има внук. Дава показания, че две-три години след като синът им сключил брак със ответницата, Х. започнал да настоява синът и снаха му да имат деца. Споделял със свидетеля, че е притеснен, че иска да има внуци и че би направил всичко за това. Х. му казал, че ще дари жилището на К. и С., за да ги стимулира да родят син, като условието било да имат дете, дори и осиновено. Дава показания, че К. му казал, че С. знаела за условията на дарението и че се съгласила да направят всичко възможно да имат дете. Със С. свидетелят не водил разговори относно поставеното условие при дарението на апартамента.

Свидетеля Р. Л. също познавал страните, тъй като са раднини, като знае от неговия баща, че Х. и Л. дарили апартамента на К. с условието, че ще имат внук.

Свидетеля Е. Б. познава С. от 2001 г. и от тогава са близки приятелки, като и познава и съпруга ѝ К. и неговите родителите. Установява, че С. й споделяла, че иска да имат деца с К., но той не я търсел като жена, с изключение на случаите, при които ходели на почивка, един-два пъти годишно. С. се съобразявала с желанието на родителите на съпруга си – ищците, да бъдат заедно на празници; да са непрекъснато заедно. Чувствала, че К. като че ли има някакъв ангажимент към родителите си, но С. знаела, че жилището в което живеят е на родителите на К.. За прехвърляне или даряване на жилището свидетелят не знае.

Установява, че не знае, К. да е бил обвързан с някакво условие във връзка с имот.

Свидетелката Д. К. дава показания, че познава страните по спора и починалия и установява, че единствено на С. било желанието да имат деца. Свидетелката лично водела разговори с К. по този въпрос, но той й казвал, че го е страх от обвързване и че не може да носи отговорност. Когато станело въпрос за деца, К. мълчал.

3

Останалите приети по делото доказателства не установяват релевантни към спора факти и обстоятелства и не следва да бъдат обсъждани и ценени.

Решението е правилно и съдът на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите му.

Съгласно чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД привидните договори са нищожни. Такива са договорите, при които страните са се съгласили, че няма да бъдат обвързани от правните им последици, а целят създаването на привидност пред третите лица за това какви са действителните им отношения. Привидността бива относителна и абсолютна. При абсолютната симулация страните изобщо не желаят да се обвържат от последиците на сключения договор и без да прикриват друго съглашение, а когато страните сключат договора, но не желаят да се обвържат с него, а с последиците на друго прикрито съглашение е налице относителна симулация. В този случай привидното /външно обективирано/ съглашение е нищожно на основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, като в отношенията между страните се прилагат правилата на прикритото, ако са налице условията за неговата действителност-чл.17, ал.1 ЗЗД.

За да се приеме абсолютна симулация и в този смисъл нищожност по чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД следва да се установи, че страните по оспорения договор не са имали воля да се обвържат от него, конкретно да се прехвърли правото на собственост върху имота срещу заплащането на определена цена, а са го сключили само за да създадат привидна правна последица, настъпването на която не са желаели. Съответно за да се приеме относителна симулация по чл.17 от ЗЗД следва да се установи, че действителната воля на страните е била вместо с продажба да се обвържат с друг договор. И в двете хипотези привидността не се предполага, а подлежи на главно и пълно доказване от ищцовата страна.

Принципно симулацията се установява с писмено доказателство, наречено „обратно писмо“, в което страните са обективирали признанието за привидност на сключения договор, респ. прикритото съглашение. В настоящия случай поддържаната от ищцовата страна е за относителна симулативност на договора за дарение, прикриващо дарение под условие, че дарения и неговата съпруга се сдобият със свой наследник, внук на дарителите. Т.е. твърди се, че както ответницата, така и синът им са поели задължение да се сдобият с дете и това е условието, при което настъпват правните последици на договора.

Нотариалният акт, в който е оформен договора е официален свидетелстващ документ с материална доказателствена сила, удостоверяващ фактите, които са се осъществили пред нотариуса: явяването на страните, прочитането на акта и изявлението им за съгласие с неговото съдържание. Съгласно чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, в отношенията между страните привидността на договора, сключен в писмена форма, не може да се доказва свободно със свидетелски показания. Съобразно гореизложеното, договорът за дарение е формален, а това не позволява със свидетелски показания да се установява обстоятелства, различни от тези, за които се изиска писмен акт, и при условие, че не е налице изискването по чл. 165, ал. 2, изр.

1 от ГПК.

Съгласно чл.165, ал.2 от ГПК, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в 4 договора съгласие е привидно, свидетелски показания се допускат само при наличието на писмени доказателства, изхождащи от другата страна, които правят вероятно твърдението, че съгласието е привидно. Т.е. допускането на свидетелски показания е обусловено от наличие на писмено доказателство, изходящо от другата страна – от страната, на която се противопоставя привидността, а в случая това е ответницата. Такъв документ, представляващ „начало на писмено доказателство“, може да е случаен; че няма значение към кого е адресиран, но трябва да изхожда от страната или да удостоверява нейно изявление пред държавен орган, което прави симулацията вероятна. Този документ не доказва симулацията, за разлика от „обратното писмо“, а вероятното съществуване на симулативната сделка.