Решение № 185 от 02.05.2025, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Габрово, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Виолина Т. Тодорова като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20244210101950 по описа за 2024 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба на Община Габрово, БУЛСТАТ 000215630, с адрес: гр. Габрово, пл. Възраждане № 3 за установяване съществуването на задължения на ответника Д. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********” № 85, ет.

1, ап. 3, за заплащане на сумата 590.59 лева – главница, представляваща наем за периода 01.10.2021 г. – 06.12.2022 г. по договор № 191-ОССД-20-14/25014 от 03.02.2020 г. за отдаване под наем на общински имот, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2024 г. до погасяването , сумата 170.05 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 01.10.2021 г. – 05.09.2024 г., за които вземания в производството по частно гр. дело № 1509/2024 г. на ГРС, ищецът е снабден със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

Ищецът твърди, че на 03.02.2020 г. сключил с ответника договор, с предмет отдаване под наем на общински терен с площ от 15 кв.м., находящ се в имот с идентификатор *** по КК на гр. Габрово /бул. Трети Март, преди магазин „Невен” в дясно от пътя/, върху която е разположен павилион с временен статут.

Наемателят не изпълнявал задължението си за заплащане на наемната цена, като договорът за наем бил прекратен от наемодателя на 06.12.2022 г.. Забавата в изпълнението на главното задължение пораждала дължимост и на обезщетение за забава в размер на законната лихва, което за периода 01.10.2021 г. – 05.09.2024 г. възлизало на 170.05 лева. Ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, но срещу издадената заповед ответникът възразил, поради което за наемодателя се пораждал правен интерес от предявяване на искове за установяване съществуването на вземанията.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който оспорва исковете с възражението, че процесният договор е нищожен, поради противоречие със закона. В тази връзка излага, че павилионът, разположен върху посочения недвижим имот е трайно прикрепен към земята, има разрешение за строеж 1 и е законно построен, поради което представлява самостоятелна сграда, не със статут на преместваем обект по смисъла на чл. 56 ЗУТ, поради което собственикът на постройката има право да ползва земята, върху която е построена, доколкото е необходимо за използването според нейното предназначение, съобразно разпоредбата на чл. 64 ЗС. В тази връзка счита, че е противоречащо на закона сключването на договор за наем за ползването на частта от терена, върху която ответникът има суперфициарна собственост, както и да се търси обезщетение за ползването на тази част. На следващо място не бил спазен законоустановеният ред за отдаване под наем на имот частна общинска собственост, като била нарушена разпоредбата на чл. 14, ал.1 и 2 ЗОС, според която свободни имоти или части от тях частна общинска собственост, могат да се отдават под наем на трети лица, след провеждане публичен търг или публично оповестен конкурс, освен ако в закон е предвиден предоставянето под наем да се извършва без търг или конкурс или е определен друг ред, каквото изключение в случая не било налице.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Видно от издадено разрешение за строеж № 85/26.04.1993 г., на основание чл. 120 ППЗТСУ на Български спортен тотализатор е дадено временно разрешение за поставяне на павилион за продажба на тото фишове на бул. „Трето март” до възникване на обществена нужда от терена. В разрешението е отбелязано, че собственикът на павилиона е длъжен да сключи договор за наем с Община Габрово за плащане на наемната цена.

От представения договор за наем № 191-ОССД-20-14/25014, сключен на 03.02.2020 г. между ищеца Община Габрово и Д. Л. Д., се установява, че между тях възникнало правоотношение с предмет предоставяне от страна на ищеца, в качеството му на наемодател на временното и възмездно ползване на ответника на недвижим имот – общинска земя 15 кв. м., находяща се в имот с идентификатор *** по КК на гр. Габрово /бул. Трети Март, преди магазин „Невен” в дясно от пътя/, върху която е разположен павилион с временен статут, собственост на наемателя, за срок до възникване на инвестиционна инициатива, но не по-късно от 31.05.2025 г. срещу цена в размер на 41.61 лева месечно, платима от 10 - то число на текущия месец.

Договорът е сключен на основание взето решение № 9/30.01.2020 г. на Общински съвет Габрово, съгласно което: 1. Запазват се строежите с временен устройствен статут, описани в Приложение 1 и Приложение 2, изградени по реда на ал. 4 на чл. 120 от отменения ППЗТСУ върху земя, общинска собственост, до възникване на инвестиционна инициатива, но не повече от 5 /пет/ години. 2. Задължава Кмета на Община Габрово, в двумесечен срок от влизане в сила на настоящото решение, да сключи договори за наем на общинска земя със собствениците на обектите по т. 1, за срок от 5 /пет/ години, при заплащане на месечен наем, предложен в Приложение 1 и Приложение 2, към настоящото решение.

С писмо, изх. № ОССД – 02-01-368/20.10.2022 г. наемодателят Община Габрово поканил наемателят Д. Л. Д. да заплати задълженията за наем и лихва за забава в срок до 31.10.2022 г., като го предупредил че в противен случай ще прекрати сключения договор за наем. Видно от отбелязването поканата е получена от адресата на 21.10.2022 г..

С писмо, изх. № ОССД – 02-01-368/12.12.2022 г., ищецът отправил до ответника Д. Л. Д. волеизявление за прекратяване на сключения договор за наем поради 2 неизпълнение на задълженията на наемателя, считано от 06.12.2022 г. и го поканил да премахне павилиона и предаде терена в седемдневен срок. Видно от отбелязването поканата е получена от адресата на 13.12.2022 г..

Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените съдът намира да не са необходими за изясняването на спорните факти.

Относно установителния иск с правна квалификация с правна квалификация чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД.

Основателността на предявения установителен иск с квалификация чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържанието на което да е задължението на процесуално легитимирания ответник да престира определена парична сума – цена за ползването на недвижим имот, настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от задълженото лице.

С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което е отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение, но такова Д. Л. Д. нито твърди, нито доказва в производството.

Съдът намира, че всички предпоставки, обуславящи основателността на иска, са налице. Между страните е сключен договор, който е юридически факт, пораждащ правоотношение помежду им, с типичното за наема съдържание: отдаване на индивидуално определена вещ – недвижим имот - за временно и възмездно ползване, чрез извличане на полезните й свойства, съгласно предназначението , срещу насрещна престация на определена парична сума - наем, което задължение е уговорено като срочно – с изискуемост, настъпваща на определен ден - 10-то число на текущия месец.

Със сключването на договора е установен падеж на задължението за заплащане на месечен наем – 10-то число на текущия месец, като с настъпването на срока (конкретен ден) настъпва и изискуемостта на задължението, без да е необходимо осъществяването на допълнителни факти – чл. 84, ал. 1 ЗЗД.

Релевираните от ответника възражения за нищожност на договора, поради противоречие със закона, съдът намира за неоснователни, по следните съображения.

С договора за учредяване на право на строеж собственикът на недвижимия имот отстъпва на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката (чл. 63, ал. 1 ЗС). В случая, не се установява павилионът да има статут на самостоятелна сграда, за която ответникът да разполага с валидно учредено вещно право на строеж, поради което не е налице противоречие на договора с разпоредбата на чл. 64 ЗС. За пълнота следва да се посочи, че с решение № 142 от 09.08.2016 г. по гр. д. № 4401/2015 г. на ВКС, I г.о. е прието, че договорът за наем на недвижимия имот, върху който наемодателят е учредил на наемателя право на строеж, има основание (кауза). Няма основание (кауза) за такъв договор, ако за носителя на ограниченото вещно право се е осъществил придобивен способ, който му дава 3 основание да се ползва от земята. Основанието (каузата) на договора за наем (чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 4 ЗЗД), се преценява към сключването на договора за наем.

Извършените действия в усвояване на правото на строеж могат да повлияят на съдържанието на наемното правоотношение, но не и на основанието (каузата) на договора.

Неоснователно е и възражението, че договорът е нищожен поради противоречие със закона тъй като не бил спазен законоустановеният ред за отдаване под наем на имот частна общинска собственост, като била нарушена разпоредбата на чл. 14, ал.1 и 2 ЗОС. В случая договорът за наем е сключен въз основа на взето решение № 9/30.01.2020 г. на Общински съвет Габрово, поради което не е налице нарушение на посочената разпоредба, тъй като с решението се преуреждат вече възникнали фактически отношения.

Следва да се отбележи, че сключването на договор за наем е типична сделка на управление, валидността на която не се обуславя от притежаването или непритежаването на правото на собственост, с обект отдавания под наем имот.

Сделката поражда само правното задължение да се предостави ползването на вещта, изпълнението на което задължение, не е свързано с притежаването на собствеността. В случай, че наемодателят не може да изпълни поетото задължение, защото не разполага с фактическата власт върху вещта /напр. и защото не е собственик/, последиците се уреждат на плоскостта на отговорността за неизпълнение на договорно задължение, но не рефлектират върху валидността на договора. За пълнота следва да се посочи, че първичното правоотношение е възникнало с друг правен субект, съответно за същото би била евентуално приложима конкурсна или тръжна процедура, каквато в настоящото производство не е обсъждана, тъй като страната в същата би бил неучастващият в настоящото производство субект Български спортен тотализатор.

Ответникът черпи правото на полза общинския имот именно поради наличието на правоотношението между Община Габрово и Български спортен тотализатор, поради което и не може да се позовава на нищожност на това първично правоотношение.

Съгласно уговореното в договора ответникът дължи заплащане на месечна наемна цена за ползване на имота в размер на 41.61 лева, като в рамките на настоящото производство не се твърди договорът да е бил прекратен преди процесния период, ето защо за периода 01.10.2021 г. – 06.12.2022 г. задължението на ответника по договора за наем възлиза на сумата 590.59 лева, изчислена чрез проста математическа операция, за която не са необходими специални знания. В производството ответникът не е ангажирал доказателства за изпълнение на така възникналото и изискуемо свое задължение, затова предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.