Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 471 от 24.11.2025, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Административно наказателно дело 2153/2025
Вид
Решение № 471
Подписан
24.11.2025
В сила
06.03.2026
Състав
Димитър Манджуров

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 33, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 7, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 104а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 140, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, т. 10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 145, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл. 211 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 471 гр. Стара Загора, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Манджуров при участието на секретаря Кремена Хр. Панайотова като разгледа докладваното от Димитър Манджуров Административно наказателно дело № 20255530202153 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. Т. П. против наказателно постановление № 25-1228-001625 от дата 02.04.2025 г. на началник група в Сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора.

В жалбата се твърди, че административнонаказващия орган не се е съобразил с разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН и тъй като били налице условия за това е трябвало да приложи този текст и да не налага наказание. В настоящия случай били налице основания за прилагане на нормата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. След като не бил извършил това наказващия орган бил допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Излагат се съображения в тази връзка. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява заедно с пълномощника си адв. В.. Заявява, че поддържа изцяло жалбата и моли съда да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието е първо за жалбоподателя, така извършеното нарушение е формално и от него не са настъпили вредни последици.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание, чрез юрисконсулт Светла Русева, счита жалбата за неоснователна и моли наказателното постановление като правилно да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

1 страна.

Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна С обжалваното наказателно постановление № 25-1228-001625 от дата 02.04.2025 г. на началник група в Сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора на нарушителя П. Т. П. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени следните наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено от него нарушение на чл.

140, ал. 1 ЗДвП, а именно: на 27.01.2025 г. около 15:40 ч в гр. Стара Загора на ул. „д-р Т. Стоянович“ срещу № 18 в посока юг-север управлява л.а. Шкода Октавия с рег. № ****, негова предстояща собственост и при извършена проверка от служители на 02 РУ при ОДМВР – Стара Загора е констатирано нарушение по чл. 104а от ЗДвП, за което е съставен АУАН серия АД №747157/27.01.2025г. При последваща проверка в масивите на АИС АНД било установено, че МПС не е регистрирано съгласно Наредба I-45/2000г. на МВР. Същото е със служебно прекратена регистрация на 09.12.2024г. на осн. чл. 143, ал. 15 от ЗДвП със служебно отбелязване в АИС КАТ – регистрация, тъй като МПС е било закупено на 07.10.2024г. от П. Т. П., като сделката е изповядана от нотариус с рег. № 410 и информацията била подадена по електронен път в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Стара Загора. До 07.12.2024 г. собственикът на горецитираното МПС, П. Т. П. не е изпълнил задължението си като приобретател на регистрирано ППС в срока по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП да регистрира придобитото ППС в службата за регистрация по постоянен адрес, поради което след изтичането на двумесечен срок по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП от датата на придобиване на ППС /от 07.10.2024 г. до 07.12.2024 г./, служебно е прекратена регистрацията на превозното средство, вследствие на което на 27.01.2025 г. водачът П. Т. П. е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. По случая е съставен АУАН серия АД № 326403/04.03.2025 г., прекратен на осн. чл. 33, ал. 2 ЗАНН за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП и образувана преписка № 8245 ЗМ-192/25г. по описа на 02 РУ при ОДМВР Стара Загора, която е докладвана в Районна прокуратура гр. Стара Загора с данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК.

Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН въз основа на постановлението за отказ да се образува наказателно производство № 3056/2025г. от 25.03.2025 г. на Районна прокуратура - Стара Загора.

С постановлението е отказано образуването на досъдебно производство и е прекратена преписка № 8245 ЗМ-192/25г. на 02 РУ- Стара Загора. В мотивите си наблюдаващият прокурор е приел, че деянието, поради своята по-ниска степен на обществена опасност и липса на вредни последици, представлява административно нарушение по смисъла на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, като въпреки наличие на доказателства за осъществяване на състава на престъплението по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал.1 НК е налице хипотезата на чл.9, ал.2 НК.

Препис от постановлението, ведно с преписката е изпратен на началника на сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора.

2

Към делото е приложена прокурорска преписка, ведно с прокурорско постановление за отказ да се образува досъдебно производство № 3056/2025 г. от 25.03.2025 г. по описа на Районна прокуратура - Стара Загора. От него се установява следното: на 27.01.2025г. П. управлявал горепосоченото моторно превозно средство в гр. Стара Загора, когато бил спрян за проверка от служители на МВР, които констатирали извършено от него нарушение на ЗДвП — ползван мобилен телефон по време на управление на МПС без да ползва устройството „свободни ръце“. В последствие при проверка в АИС КАТ „собственост на МПС“ било констатирано, че моторното превозно средство е с прекратена регистрация на 09.12.2024 г. на основание чл. 143, ал.

15 от ЗДвП, за което на П. бил съставен АУАН серия АД , № 326403/04.03.2025 г. с оглед извършеното от него нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. С деянието си П. Т. П. е осъществил формално състава на престъпление по чл.

345 ал.2 вр. ал.1 от НК, затова, че на 27.01.2025 г. Стара Загора, управлявал МПС - лек автомобил марка Шкода, модел Октавия per. № *****, което не е регистрирано по надлежния ред. Същевременно извършеното от П. съставлява и административно нарушение на норма визирана в ЗДвП. Ето защо следва да се отбележи наличието на обществена опасност на деянието основно качество на впрестъплението, което го характеризира от гледна точка на отрицателното въздействие. Едно деяние е обществено опасно когато застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, правовия ред или други интереси, защитени от закона. Именно степента на обществена опасност е разликата между административното нарушение и престъпление. При административното нарушение обществената опасност е значително ниска, което предполага и по-ниска репресивност.

Административните нарушения са насочени към виновно неизпълнение или лошо изпълнение на административно-правно задължение. Това са закононарушения с ниска степен на обществена опасност. Предвид тези изводи не се установили достатъчно данни за извършено престъпление от общ Характер по НК, както изисква разпоредбата на чл. 211, НПК. Образуването на досъдебно производство съгласно чл. 207, ал. 1 изисква наличието на двете кумулативно изискуеми предпоставки: законен повод и достатъчно данни. В настоящия случай законният повод бил налице, но отсъствала другата кумулативна предпоставка - достатъчно данни, поради което наказателното производство не следвало да бъде образувано, а настоящата преписка следвало да бъде прекратена.

Във връзка с лек автомобил с рег. № **** е представена справка за регистрацията, от която се установява, че на 07.10.2024г. е регистриран договор за покупко-продажба, на 09.12.2024г. регистрацията е прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП като непререгистрирано МПС и на 06.03.2025г. е променена регистрацията.

Видно от Заявление с рег. № 251228008608/ 06.03.2025 г. е променена регистрацията на лек автомобил марка Шкода, модел Октавия с нов рег № ******.

Във връзка с личността на П. Т. П. е представена справка за 3 нарушител/водач /л. 13 - л. 17 по делото/, от която е видно, че жалбоподателят има наложени наказания за нарушения на ЗДвП, включително и по чл. 140, ал.

1, т. 1 ЗДвП.

Във връзка с компетентността на актосъставителя и наказващия орган е представена заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Няма допуснати в хода на административно - наказателното производство съществени процесуални нарушения на материалния и процесуалния закон, които да опорочават атакуваното наказателно постановление и да налагат неговата отмяна или изменение.

Съгласно нормата на чл. 140 ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По делото безспорно се установи, че процесното МПС - лек автомобил Шкода Октавия с peг. № *****, собственост на П. Т. П. не е регистрирано към датата на нарушението – 27.01.2025 г., поради служебно прекратена регистрация на 09.12.2024 г., с оглед неспазен срок за регистрация при придобиване на МПС. Не се спори и по това, че водач на същото е жалбоподателят П. Т. П.. Автомобилът е придобит на 07.10.2024 г. и регистриран по надлежния ред на 06.03.2025 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата отворени за обществено ползване се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. При нарушение в тази насока в разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено съответното наказание глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца.

В случая от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е управлявал автомобил, нерегистриран по надлежния ред, тъй като след придобиване на процесното МПС жалбоподателят е следвало да го регистрира в законоустановения срок.

Служебното прекратяване на регистрацията в хипотезата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган и закона не предвижда издаване на акт или уведомяване на собственика на автомобила, както това е предвидено например при служебното прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143, т. 10 ЗДвП. За наличието на формата на вина се правят изводи от установената фактическа обстановка и от обективираните действия на нарушителя. В качеството си на водач, управляващ процесния автомобил, жалбоподателят П. е длъжен да познава произтичащите от ЗДвП задължения към приобретателите на МПС за регистрирането им по реда и в срока по чл. 145, ал. 2 ЗДвП и да знае последиците от неизпълнение на тези задължения.

4

По силата на чл. 7, ал. 1 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като ал. 2 предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Такова изключение не е предвидено в нормата на чл.

175, ал. 3 ЗДвП, поради което и деянието правилно е било санкционирано, дори и при липса на установен пряк умисъл за извършването му. Да се приеме обратното, означава да се допусне несправедливото третиране на многократни случаи, в които водачите, нарушаващи правилата за движение по пътищата да бъдат освободени от отговорност, само защото са пропуснали пререгистриране в определения от закона срок. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. На всеки водач на МПС е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред.

Настоящият съдебен състав намира, че е доказана субективната страна на деянието. Непознаването на закона не извинява никого, поради което незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Съгласно легална дефиниция, съдържаща се в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, "регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП вменява задължение към приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок от един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба, като аналогични са и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал. 4 и чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Когато това задължение за регистрация не бъде изпълнено от собственика в двумесечен срок от придобиването, разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на регистрираното пътно превозно средство, което прекратяване става служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването на регистрацията има за последица липсата на административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение. За разлика от други случаи на прекратяване на регистрацията, предвидени в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., при служебно прекратяване на регистрацията в хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, администрацията не дължи уведомяване, тъй като прекратяването на регистрацията е вследствие на виновно неизпълненото задължение. По делото не е доказано, че санкционираното лице е знаело, че управляваното от него МПС е било със служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП регистрация, но това изключва единствено и само доказаността на умисъла на 5 дееца за извършване на деянието. По изложените по горе съображения, съдът приема за доказано, че деянието е извършено при форма на вината "непредпазливост". Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, вкл. че управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, че е преминало технически преглед, че за него има сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и т. н. В този смисъл дори и санкционираният водач да не е съзнавал и да не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, е бил длъжен и е могъл да го предвиди. В този смисъл дори и санкционираното деяние да не е извършено умишлено, а по непредпазливост, не се променя крайният извод за неговата съставомерност от субективна страна и съответно за виновно извършено от П. нарушение на чл.