Решение № 712 от 20.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 712 гр. Пловдив, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330107296 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Т. А. Г., ЕГН: **********, против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1108,74 лева, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителна клауза за неустойка по сключения между страните Договор за паричен заем № ** г.

Ищецът сочи, че между страните е сключен договор за паричен заем № ** г., по силата на който му била предоставена в заем сумата от 1000 лева, при фиксиран лихвен процент 40,05 % и ГПР 49,44 %.

Сочи се, че съгласно чл. 6 от договора същият следвал да бъде обезпечен с поне едно от подробно посочените обезпечения, а съгласно чл. 8 от договора в случай на непредставяне на обезпечение в тридневен срок ищецът дължал неустойка в размер на 1108,74 лева. Твърди се, че процесната клауза на чл. 8 е недействителна на основание чл. 21 от ЗПК. Моли за уважаване на предявени иск и присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, в който се поддържа становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Сочи се, че сключения договор за потребителски кредит е действителен, а уговорената неустойка не е включена в ГПР. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото 1 писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2, вр. чл. 237, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не е спорно, а и от събраните доказателствени материали се установява, че между страните е сключен Договор за паричен заем № **г., по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата от 1000 лева, при ГЛП от 40, 05 % и ГПР в размер на 49, 44 %.

Съгласно чл. 6 от Договора, в тридневен срок от сключването му, длъжникът следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения:

1) поръчител или 2) банкова гаранция. С клаузата на чл. 8 от Договора е установено задължение за заплащане на неустойка в размер на сумата от 1108, 74 лева, ако в тридневен срок от подписването му заемополучателят не осигури едно от тези обезпечения, която неустойка съгласно погасителния план, приложен по делото, кредиторът е разсрочил и добавил към всяка анюитетна вноска.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Изискванията, които чл. 8 от Договора възвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в съответния размер, за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане, или поръчител, който да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към него. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” към договорната лихва към кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки 2 или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочен размер на ГПР, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, неустойката е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формиране на ГПР.

От заключението на ВЛ П. по ССчЕ, което се кредитира изцяло, като неоспорено от страните, се установява, че в ГПР по процесния договор не е включена неустойката за непредставяне на обезпечение.

С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че процесният договор за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Предвид недействителността на договора, на основание чл. 23 ЗПК се дължи единствено чистата стойност по кредита /главница/, а всички надплатени суми са заплатена при начална липса на основание. Доколкото обаче в настоящия случай ищецът е предявил осъдителен иск само за заплатената при начална липса на основание сума по клаузата за неустойка за непредставено обезпечение в размер на 1108, 74 лева, а от заключението на ВЛ П. се установява, че заплатената по клаузата за неустойка сума е в размер на 856, 47 лева, предявеният осъдителен иск се явява частично основателен. Това е така, доколкото съдът е обвързан от заявеното в петитума на исковта молба искане, съобразно правилата на диспозитивното начало, а произнасянето му в повече, би било произнасяне petitum plus. Искът ще се уважи за сумата от 856, 47 лева и ще се отхвърли за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 1108, 74 лева.

При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер на сумата от 193, 11 лева.

На ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съразмерно с отхвърлената част от иска в общ размер на 22, 75 лева.

В полза на адв. С. Н. от ** следва да се присъди възнаграждение за оказаното безплатно процесуално представителство по насрещния иск по делото по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдВ, съразмерно с уважената част от исковете, което възлиза в общ размер на 309 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869 да заплати на Т. А. Г., ЕГН: ********** сумата от 856, 47 лева /осемстотин петдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителна клауза на чл. 8 от сключения между страните Договор за паричен заем № ** г., предвиждаща заплащането на сумата от 1108, 74 лева неустойка за непредставено обезпечение, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения осъдителен иск за горницата над уважения размер от 856, 47 лева до пълния предявен размер от 1108, 74 лева.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869 да заплати на Т. А. Г., ЕГН: ********** сумата от 193, 11 лева /сто деветдесет и три лева и единадесет стотинки/, представляваща съдебно – деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА Т. А. Г., ЕГН: ********** да заплати на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869 сумата от 22, 75 лева /двадесет и два лева и седемдесет и пет стотинки/ - разноски за юрисконсулстко възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК: 202531869 да заплати на адв. С. К.

Н., БУЛСТАТ: **********, **, личен номер ** със съдебен адрес: **, сумата в размер на 309 лева /триста и девет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на Т. А. Г., ЕГН: ********** безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, съразмерно с уважената част от иска.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4