Определение № 140 от 18.03.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 140 гр. Бургас, 18.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Албена Янч. Зъбова Кочовска като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20262000500086 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл.274 ал.2 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на Д. П. С. – вещо лице от утвърдения списък на Бургаския окръжен съд, с посочен постоянен адрес: гр.Б., ул.“А.С.“ №*,ет.*, против Определение №370/06.02.2026 г. по ч.гр.дело № 139/2026 г. по описа на БОС, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната му жалба против Разпореждането на Председателя на Районен съд – Бургас от 25.11.25г., определящо възнаграждение на жалбоподателя за извършената от него съдебно–счетоводна експертиза по гр.дело № 3814/2023 г. по описа на Бургаския районен съд в размер от 2337,40лв.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което да бъде отменено разпореждането на административния ръководител на БРС, искането на жалбоподателя да бъде разгледано по същество и да бъде уважено в цялост.

В жалбата се излагат конкретни доводи по същество, с които жалбоподателят обосновава размера на възнаграждението, претендирано пред РС-Бургас по гр.д.№3814/23г. по описа на същия съд, с оглед представената декларация за положен в тази връзка труд. Поддържа също, че липсва законово основание за намаляване на заявеното пред съда възнаграждение на вещото лице за изготвянето на заключението по възложената му съдебно-икономическа експертиза. Сочи, че съгласно Наредба Н-1 от 2023г., касаеща експертните възнаграждения, последните се определят от органа, възложил изготвянето на експертизата, а не от административния ръководител на съда.

Намира, че разпореждането на последния противоречи на чл.23 и чл.24 от Наредбата за вещите лица и на нормативната уредба въобще и следва да бъде отменено. Счита, че молбата му към ОСБургас е следвало да бъде разгледана по същество не като жалба, т.к. обжалващият не е страна в процеса, а като молба, информираща горната инстанция, че са засегнати негови имуществени права и интереси. Поддържа, че обстоятелството, че производството по делото е по трудов спор и по него ищецът не внася първоначално разноски, не е пречка те да бъдат възложени на страната, загубила делото. Намира за нередно да бъде ощетено вещото лице и то със значителна сума.

Позовава се на съдебна практика /определение № 384/11.06.2025 г. по гр.дело № 35/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд/ в контекста на твърдяната допустимост на предприетото обжалване.

Бургаски апелативен съд намира частната жалба за допустима, като своевременно подадена от надлежно лице, против акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол, но по същество е неоснователна, което обосновава така:

1

Съгласно протоколно определение № 3877/12.11.2025 г. от открито съдебно заседание по гр.д. № 3814/2023 г. по описа на Бургаския районен съд, след като назначеното вещо лице С. е представило изготвената съдебно икономическа експертиза пред съда с искане за заплащане на възнаграждение за положения труд от 5705,05лв., заключението му е прието и докладчикът по делото е постановил изплащането на възнаграждение от 200лв.- внесен за целта депозит, задължил е ответника да доплати сумата от 1000лв., а от бюджета на съда е разпоредил плащане в размер от 500лв.(общо 1700лв.).За разликата от 4005,05лв. до поисканото възнаграждение докладчикът е разпоредил делото да се докладва на Председателя на РС-Бургас за утвърждаване.

Административният ръководител на БРС е разпоредил да се извърши от счетоводството икономическа обосновка на разходите и е определил възнаграждение на експерта в общ размер от 2337,40лв.Изложени са и мотиви в тази връзка.

Недоволен от това, че поисканото възнаграждение за експертизата не е уважено в пълен размер, жалбоподателят С. е сезирал допълнително три пъти административния ръководител на РСБургас(на 05.12.25г. , на 10.12.25г. и на 15.12.25г.) с искане за допълнително мотивиране на разпореждането за намаления размер на възнаграждението, с възражения, че е незаконосъобразно определено и с искане за одобряване и определяне на по- висок размер възнаграждение. Искането не е удовлетворено, видно от разпореждане на БРС от 16.12.25г. и отменящото го разпореждане от 22.12.25г.

Разпореждането от 25.11.25г. на административния ръководител на БРС е и атакувано от вещото лице пред ОС-Бургас, който с обжалваното тук определение е намерил жалбата за недопустима, като подадена от ненадлежна страна против акт, който не подлежи на инстанционен контрол и е постановил оставянето й без разглеждане, прекратявайки делото.

Определението е правилно.

Обжалването на определенията и разпорежданията на съдилищата се регулира от нормата на чл.274 ал.1 от ГПК, предвиждаща самостоятелен инстанционен контрол на съдебни актове, преграждащи по-нататъшното развитие на делото или на такива, които изрично са посочени в други законови норми като подлежащи на обжалване.

В случая предмет на жалбата е разпореждане на съд, определящо възнаграждение на експерт при коригиране на поискания размер, каквато принципна възможност е предвидена в чл.27, ал.4 и чл.29 от Наредба Н-1/23г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.

Видно от самото разпореждане от 25.11.25г. на БРС е, че то не е преграждащо за процеса, а освен това обжалването му не е предвидено изрично нито в цитираната Наредба Н-1/23г., нито в ГПК.

Следователно самостоятелното обжалване на горепосоченото разпореждане е недопустимо, което обуславя правилността на извода на ОС-Бургас, изложен в атакуваното тук определение №370/06.02.26г. по ч.гр.д.№139/26г. по описа на същия съд.

Цитираната от вещото лице практика на АС-Варна не подкрепя лансираното твърдение за допустимост на обжалването на разпореждането, определящо възнаграждението на експерта, т.к. съдържа произнасяне на съда по отправена му от вещо лице молба за увеличение на определеното възнаграждение поради направени в действителност по-големи от първоначално заявените разходи, която е уважена, чрез постановено на основание чл.253 от ГПК изменение на акта на същия съд. Това е допустимо, защото разпореждането не поставя край на производството и според закона подлежи на корекция от постановилия го орган поради грешка, опущение или изменение във фактическата обстановка.

В обобщение на изложеното по-горе съдът заключава, че подадената от вещото лице частна жалба против Определение №370/06.02.26г. по ч.гр.д.№139/26г. по описа на ОС-Бургас е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Апелативен съд-Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д. П. С. – вещо лице от утвърдения списък 2 на Бургаския окръжен съд, с посочен постоянен адрес: гр.Б., ул.“А.С.“ №*,ет.*, против Определение №370/06.02.2026 г. по ч.гр.дело № 139/2026 г. по описа на БОС, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната му жалба против Разпореждането на Председателя на Районен съд – Бургас от 25.11.25г., определящо възнаграждението на жалбоподателя за извършена от него съдебно–счетоводна експертиза по гр.дело № 3814/2023 г. по описа на Бургаския районен съд в размер от 2337,40лв.

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС от частния жалбоподател Д.С. с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3