Решение № 424 от 01.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. Пловдив, 01.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветанка Тр. Вълчева при участието на секретаря Светла В. Радева като разгледа докладваното от Цветанка Тр. Вълчева Търговско дело № 20245300900343 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.432 от КЗ, обективно съединен с акцесорен иск за присъждане на законна лихва по чл.409 от КЗ, във връзка с чл.86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена на 07.06.2024 год. от И. Г. Р., с ЕГН **********, с адрес: ****, чрез адвокат Т. Ж., първоначално против „Авус България - регулиране на щети“ ЕООД, ЕИК 130189091, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Средец“ ул.„Й. В. Гурко“ №10, ет.3, ап.4. С молба от 21.10.2024г. ищецът е поискал поправка на допусната техническа грешка в исковата молба, която да се счита за подадена против ТВМ (TVM) Белгия, с адрес: Berchemstadionstraat 78, BE-2600, BERCHEM (ANTWERPEN), Belgium, чрез законния представител „Авус България – регулиране на щети“ ЕООД, ЕИК 130189091, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Средец“, ул.“Й. В. Гурко“ №10, ет.3, ап.4, представлявано от управителя Ч.М.Я.-Б. С Определение №1536/04.12.2024г. е допусната поправка на техническа грешка в исковата молба по отношение на надлежния ответник в производството, който да се чете ТВМ Белгия, чрез законен представител „Авус България - регулиране на щети“ ЕООД.

Исковата претенция се основава на следните фактически обстоятелства:

В исковата молба се твърди, че на 16.08.2023г. около 12:32 часа на републикански път автомагистрала „Тракия“ на 95км+600м. в посока Пловдив - София, управлявайки МПС, представляващо лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, рама/шаси ****, с номер на двигател ****, с регистрационен номер №****, година на производство 29.10.2008г., ищецът претърпял ПТП, при което управляваният от него автомобил бил ударен отзад с висока скорост от микробус с марка „Мерцедес“, модел „Вито“, регистрационен номер ****, рама ****, собственост на Demolans Logistics SRL, с адрес: Белгия. Поддържа се, че водачът на 1 микробуса C.H.V., роден на ****, с адрес: ************** (.) **** нарушил правилата за движение по пътищата, като виновното му и противоправно поведение било установено и със съставен АУАН от компетентните административно-наказателни органи, а отделно от това било образувано и Досъдебно производство от Районна прокуратура - Пазарджик.

Твърди се, че в резултат на удара, лекият автомобил, собственост на пасажера Р.Ф. бил тотал щета и не подлежал на ремонт.

Твърди се, че в резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие ищецът получил следните увреждания: контузио торакоабдоминалис и черепно-мозъчна травма, изразяващи се във временна загуба на съзнанието, силно главоболие, световъртеж, зрителна острота, треперене на очите и двойно виждане, различен размер на зениците, съпроводено с кривогледство, болки във врата и гърдите, като болките в главата отшумяли за 30 дни, а тези във врата и схващанията в тази част на тялото - продължавали и до настоящия момент.

Поддържа се, че загубата на съзнание, причинено в следствие на удара /мозъчно сътресение/ представлява разстройство на здравето временно опасно за живота и е средна телесна повреда. Посочва се, че непосредствено след инцидента ищецът бил хоспитализиран в хирургично отделение на „МБАЛ-Пазарджик“ АД за период от 16.08.2023г. до 17.08.2023г.

На 13.09.2023г. ищецът подал сигнал с вх.№4941/2023г. до Районна прокуратура – Пазарджик. Образувано било ДП по пр.пр. №4941/2023г. с прокурорски акт, по което била изготвена съдебно-медицинска експертиза и била дадена възможност на ищеца да се конституира като пострадало лице.

Твърди се, че ищецът вече не можел да шофира, изпитвал силно притеснение и страх, когато се наложело да пътува. Не можел да спи нормално, будел се, имал посттравматичен стрес от случилото се, ограничил социалните си контакти.

Посочва се, че застрахователният договор на виновния водач - C.H.V., роден на ****, с адрес: ************** (.) ****, бил сключен със застрахователя TVM Белгия, с адрес:

Berchemstadionstraat 78, BE-2600, BERCHEM (ANTWERPEN), Belgium, установен в държава-членка, различна от Република България, като и застрахованото моторно превозно средство обичайно се намирало в Белгия – държава-членка, различна от Република България. Посоченото дружество имало кореспондент на територията на страната – посоченият законен представител на ответното дружество. Последното било уведомено на 23.10.2023г. по електронен път за настъпилия инцидент, като ищецът депозирал Писмено искане за предявяване на застрахователна претенция за обезщетение за претърпени вреди от ПТП. Ответното дружество, чрез законния си представител, уведомило ищеца, че е заведена щета с №BGS-00667/2023г., като му предложило обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер от 4 000 лв., което ищецът отказал да приеме, считайки го за силно занижено с оглед състоянието му.

Моли се ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на увреждането, причинено от ПТП-то, ведно с мораторната лихва, считано от 24.01.2024г. – датата след изтичането на срока по чл.405 ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумата.

2

Претендират се разноски.

В срока по чл.367 ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, чрез процесуалния му представител, с който оспорва предявените искове - главния иск за присъждане на обезщетение като неоснователен и недоказан, а в тази връзка и акцесорния иск за присъждане на лихва. Счита претендираното обезщетение за силно завишено. Не оспорва наличието към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“ със застрахователното дружество ТВМ Белгия. Оспорва отговорността на белгийския водач на МПС за настъпване на процесното ПТП, механизма на реализирането му, както и причинно-следствената връзка между настъпилото застрахователно събитие и твърдяните вреди. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца за настъпилите вредоносни последици. Оспорва размера на исканото обезщетение като несъответен на вида и тежестта на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Оспорва и акцесорния иск за лихва, като счита, че не се дължи такава, поради обстоятелството, че заявилото обезщетение лице не е предоставило своевременно банкова сметка, по която да му бъде изплатено такова, съответно ответното дружество не е изпаднало в забава. Оспорва посочения в исковата молба начален момент на законната лихва.

Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Претендира разноски.

В срока по чл.372 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която оспорва възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Поддържа, че ПТП-то е настъпило вследствие единствено на виновното поведение на белгийския водач, както и че ищецът е бил с поставен предпазен колан.

Ищецът твърди, че банковата му сметка своевременно е предоставена на ответното дружество, още при водене на кореспонденция за доброволно уреждане на спора. Поддържа по основание и размер предявения иск.

В отговора на допълнителната искова молба се поддържат всички твърдения, възражения, оспорвания и доказателствени искания, направени в първоначалния отговор.

Предявените искове се поддържат в проведените по делото съдебни заседания от ищеца и неговия пълномощник. Молят съда да уважи исковете, като основателни и доказани.

Подробни съображения по същество са изложени в представени по делото писмени бележки.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа направеното оспорване на исковете и наведените с отговорите възражения. Моли съда да отхвърли иска за обезщетение над изплатените 4000 лева до пълния предявен размер и да им присъди разноските по делото. Излага доводи по същество.

Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл.432 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл.45, чл.51 ал.1 и чл.52 от ЗЗД. Акцесорното искане за законна лихва е с правно 3 основание чл.409 от КЗ, във връзка с чл.86 от ЗЗД. Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е с правно основание чл.51 ал.2 от ЗЗД.

Съдът е сезиран с редовна искова молба, с която са предявени процесуално допустими искове. Цената на иска за неимуществени вреди обосновава родова подсъдност на окръжен съд като първа инстанция. Спазена е и местната подсъдност по постоянния адрес на пострадалия към датата на събитието по чл.115 ал.2 от ГПК.

Представени са доказателства, които не се оспорват от ответника, че преди образуването на делото ищецът е заявил пред ответното дружество писмената си застрахователна претенция, което е условие за допустимост на иска.

Съдът, след като разгледа събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

С доклада по делото, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на застрахователно правоотношение с ответното дружество досежно гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с белгийски регистрационен №****

Установено е по делото отправянето от страна на ищеца на застрахователна претенция спрямо ответното дружество, чрез дружеството кореспондент в страната, която е получена от него на 23.10.2023г.

По делото е приет констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен на 16.08.2023г. от служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пазарджик. От него се установява, че орган на власт е посетил мястото на произшествие, осъществило се на Автомагистрала „Тракия“, на км.95+600 в посока гр.София. Служителят на Пътна полиция е констатирал настъпването на произшествие с участие на две превозни средства: лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег. №**** управляван от Ш.Х.В., застрахован със застраховка „ГО“ в „TVM“, валидна до 31.01.2024г. и лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег. №**** управляван от ищеца И. Г. Р., с валидна към датата на произшествието застраховка „ГО“ в „Булинс“. В протокола са описани видимите материални щети по превозните средства, както и другите материални щети – по еластичната ограда /мантинелата/. Посочени са имената на пострадалите при произшествието лица. Сред тях под номер едно е посочен ищецът И. Г. Р.. В графа „Обстоятелства и причини за ПТП“ е отразено следното: участник №1 /лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег.

№**** не изпълнява задължението си да се движи на такова разстояние от движещия се пред него участник №2 /лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег. №****/, за да може да избегне удар в него, когато той намали скоростта си или спре рязко. Посочено в протокола за ПТП е, че е издаден АУАН №GA896878 от 16.08.2023г.

От събраните данни се установява, че образуваното във връзка с произшествието ДП №994/2023г. по описа на РУ на МВР - Пазарджик е приключило с постановление за прекратяване на досъдебно производство от 03.02.2025г. на прокурор при Районна 4 прокуратура - Пазарджик на основание чл.199 и чл.243 ал.1, т.1, във връзка с чл.24 ал.1, т.1 от НПК. В мотивите на прокурорския акт е прието, че с процесното деяние не са причинени съставомерни вредни последици и деянието е несъставомерно от обективна страна, което налага наказателното производство да бъде прекратено. По отношение на пострадалия И. Г.

Р. е прието, че причинените му от ПТП-то травматични увреждания са довели до разстройство на здравето му, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - касае се за лека телесна повреда, която не е криминализирана от законодателя, като съставомерна последица, касателно хипотезата на чл.343 ал.1, б.“б“, във връзка с чл.342 ал.1 от НК. Заверен препис от цялото досъдебно производство е приет и приложен към настоящето дело. Сред материалите е и фотоалбум, необходим за работата по допусната експертиза.