Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 790 от 10.10.2026, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 953/2025
Вид
Решение № 790
Подписан
10.10.2026
Състав
Диана Димитрова Пашова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 790 гр. гр. Хасково, 10.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Златимира Ст. Маркова като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20255640100953 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от К. З. М., чрез пълномощника адв. Петко Петков, против „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Кредит Гаранция“ ЕООД, с която са предявени обективно и субективно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, за установяване съществуването на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 28103 от 04.09.2024г. по ч.гр.д. № 20241110134645 по описа на Софийски районен съд, както следва: с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД против „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД за сумата от 31,13 евро (60,88 лева), представляваща платена от ищеца при начална липса на основание договорна лихва по чл. 1, ал. 4, т. 3 на недействителен Договор за потребителски кредит № 100378494 от 21.01.2022г. към Договор за кредитна линия № 3-990-6003-249509, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане; с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД против „Кредит Гаранция“ ЕООД за сумата от 183,62 евро (359,12 лева), представляваща платено от ищеца при начална липса на основание възнаграждение за поръчителство по чл. 2, ал. 1 от Договор за възлагане на поръчителство, сключен към Договор за потребителски кредит № 100378494 от 21.01.2022г. към Договор за кредитна линия № 3-990-6003-249509, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане.

Ищецът твърди на 21.01.2022г. да е сключил с първия ответник 1

Договор за заем № 100378494 към Договор за кредитна линия № 3-990-6003249509 с посочени в исковата молба параметри, по силата на който да му е предоставен заем в размер на 800 лв. Твърди съгласно Приложение № 1, неразделна част от договора за кредитна линия, за отпусната сума от 800 лева и за срок от 4 месеца, ГПР да е бил 45,09 %. Сочи съгласно чл. 1, ал.2 от Договора за кредитна линия да е бил задължен в срок от пет дни, считано от датата на сключване на договора, да представи на заемодателя едно от обезпеченията, подробно описани в него. Твърди по същото време да му е бил сключен и Договор за възлагане на поръчителство с втория ответник, като част от договора за заем, съгласно чл. 2, ал. 1 от който той да дължи възнаграждение за поръчителство в размер на 359,12 лв., платимо разсрочено на четири вноски с падеж на плащане този на погасителните вноски по договора за паричен заем. Въпреки в Приложение №1 да била посочена обща дължима сума по кредита 860,88 лева, ищецът твърди от погасителния план да е установил задълженията му по договора да възлизат на 1220,00 лева.

Поддържа клаузата на чл. 1, ал. 2 от процесния Договор за потребителски кредит, сключен с първия ответник, както и клаузата на чл. 2, ал. 1 от сключения към него Договор за възлагане на поръчителство с втория ответник, да са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, а втората посочена клауза - и основание - чл. 146, ал.1 ЗЗП, във връзка с чл. 143, т. 5 ЗЗП, като неравноправна клауза, задължаваща потребителя да сключи неизгодни и допълнително икономически обременяващи клаузи, за да изпълни поставеното задължение по чл. 1 ал. 2 от договора за заем.

Твърди с клаузата, предвиждаща плащане на възнаграждение за поръчителство да се осигурява допълнителна печалба за кредитора към договорената възнаградителна лихва и така да се заобикаля законовото изискване по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Развива съображения, че възнаграждението за поръчителство е следвало да бъде включено като елемент на договорната лихва и тъй като представлявало скрита лихва, кредиторът да е нарушил изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Твърди кредиторът да е поставил към заемателя неизпълними изисквания и твърде кратък срок за изпълнение, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди по този начин възнаграждението за поръчителство да се е превърнало в средство за обогатяване на кредитора, поради което да е нищожно.

Поддържа възнаграждението за предоставяне на поръчителство да е нищожно и на основание чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречие със закона и/или с добрите нрави. Твърди така уговореното възнаграждение за предоставяне на поръчителство да излиза извън предадените му санкционна, обезщетителна и обезпечителна функции и да представлява източник на неоснователно обогатяване, поради това да е уговорено компенсаторно възнаграждение за предоставяне на поръчителство за изпълнение на 2 задължение, различно от главното, при което дори и при удовлетворено главно вземане, кредиторът да има право да получи и допълнително възнаграждение, което да не е свързано с неизпълнение на същественото задължение по договора. Твърди обезпечението в случая да има цел, различна от тази на възнаграждение за предоставяне на поръчителство и тъй като уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчителство да не преследвала заложените й функции, същата да е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Твърди клаузата на чл. 2, ал. 1 от Договор за възлагане на поръчителство към Договора за потребителски кредит да е също неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, поради което също да е и нищожна на основание чл. 146, ал.1 ЗЗП, поради това да е била уговорена във вреда на потребителя и да цели единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за възнаграждение за предоставяне на поръчителство, като по този начин да оскъпява цената на заема. Твърди уговореното възнаграждение за предоставяне на поръчителство да не отговаря на изискването за добросъвестност в гражданските отношения и да води до значително неравноправие между правата и задълженията на заемателя и заемодателя. Поддържа клаузата да е неравноправна по смисъла на чл.143, т. 5 ЗЗП, като задължаваща потребителя да изпълни неизпълними за него задължения чрез предоставянето на поръчителство от паралелно дружество, за което да заплати необосновано високо обезщетение или възнаграждение.

Ищецът развива съображения тя да е била уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, уреждащ максималния размер на ГПР, поради което и на основание чл.21 ЗПК да е нищожна и заплащане по нея да не се дължи.

Развива съображения договорът за заем да противоречи на част от императивните разпоредби на ЗПК, доколкото били нарушени т.9 и т.10 на чл.11 ал.1 от ЗПК и поради това да следва да се приложи разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК. Твърди в договора да е трябвало да се посочи размерът на лихвения процент с включено възнаграждение за предоставяне на поръчителство, което като възнаграждение да е нищожно и реално да представлява сигурна печалба за кредитора. Твърди това възнаграждение да не е включено във фиксирания лихвен процент и в ГПР на кредита, поради което същите реално да не възлизат на посочените в договора размери. По посочения начин твърди да не ставало ясно и дали ГПР не надвишава пет пъти размера на законната лихва /чл.19, ал.4 ЗПК/.

Поради нищожност на клаузата, регламентираща част от съществените реквизити на договора за потребителски кредит, поддържа цялото заемно съглашение да е нищожно. Поддържа в случая нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД да е неприложима, поради това договора за потребителски кредит да не може да бъде сключен без недействителната му част. Доколкото в случая имало нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, ищецът поддържа да следва целият договор да бъде приет за недействителен на основание чл.22 ЗПК, а 3 последиците от тази недействителност да са посочени в чл.23 ЗПК.

Твърди, в изпълнение на процесния договор за потребителски кредит, неразделна част от който да е договор за предоставяне на поръчителство, той да е заплатил на ответниците сумата от общо 1200,00 лв, както и поради недействителност на договора за заем за него да е възникнало задължение за връщане само на чистата сума по кредита в размер на 800,00 лв., но не на лихва и други разходи. Твърди от това да следва, разликата между сумата от 800,00 лв. и дължимата от 1220,00 лв. /в размер на 420,00 лв./ да е била платена от него при начална липса на основание и като недължима да подлежи на връщане от ответниците на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

Твърди да е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, въз основа на което да е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 34645/ 2024 г. по описа на Софийски районен съд, срещу която да е подадено възражение от длъжниците, с което за него да е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове.

Иска съдът да приеме за установено, че първият ответник му дължи сумата в размер на 60,88 лева, представляваща платена от ищеца сума за договорна лихва при начална липса на основание по чл.1 ал.4 т.3 на изначално недействителен Договор за потребителски кредит с № 100378494 от 21.01.2022г. към Договор за кредитна линия № 3-990-6003-249509, а вторият ответник – сумата в размер на 359,12 лева, представляваща платена от ищеца сума за възнаграждение за поръчителство при начална липса на основание по чл. 2 ал.1 от Договор за предоставяне на поръчителство, сключен към Договор за потребителски кредит с № 100378494 от 21.01.2022г. към Договор за кредитна линия № 3-990-6003-249509, за които суми е била издадена Заповед № 28103 от 04.09.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д № 34645/ 2024 г. по описа на Софийски районен съд, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане.

Претендира и присъждане на направените по настоящото и по заповедното производство разноски.

Ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.131 ГПК, с който прави признание на иска и иска съдът да постанови решение при признание на иска, но е посочил сума, която не съответства на размера на предявената претенция и не е приложил изрично пълномощно за процесуалния представител, за което на ответника са дадени указания на осн. чл. 101, ал. 1, изр. второ ГПК. Моли на основание чл.78 ал.2 ГПК с решението си съдът да възложи разноските по делото в тежест на ищеца, поради това, че ответникът да не е дал никакъв повод за завеждане на делото. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

Ответникът „Кредит Гаранция“ ЕООД е депозирал отговор на исковата 4 молба в законоустановения срок по чл.131 ГПК, с който също признава предявения срещу него иск и прави искане за постановяване на решение при признание на иска. Моли на основание чл.78 ал.2 ГПК в негова тежест да не бъдат възлагани разноски, като твърди с извънпроцесуалното си поведение да не е дал повод за завеждане на делото. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

С определение в открито съдебно заседание на 06.01.2026г. по искане на ищеца е прекратено съдебното дирене по отношение на ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, а по отношение на ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД съдебното дирене е продължило поради неизпълнение на указанията да уточни сумата, за която прави признание, и да представи изрично пълномощно.

С молба с вх. рег. № 11699/29.06.2026г. ищецът, след депозиране на заключението на съдебно-счетоводната експертиза (прието в открито съдебно заседание на 30.06.2026г.), е изменил размера на иска срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД чрез намаляването му от 31,13 евро (60,88 лв.) на 29,84 евро (58,36 лв.).

С протоколно определение с рег. № 1028/30.07.2026г. от проведено открито съдебно заседание на 28.07.2026г. съдът е допуснал изменение размера на предявения установителен иск по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 т. 1 ГПК, вр. чл.55, ал.1 предл. 1 от ЗЗД против първия ответник „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, чрез неговото намаляване от 31,13 евро (60,88 лв.) на 29,84 евро (58,36 лв.), представляващо платена от ищеца сума за договорна лихва при начална липса на основание по чл.1, ал.4, т.3 на недействителен Договор за потребителски кредит с № 100378494 от 21.01.2022г. към Договор за кредитна линия № 3-990-6003-249509 и е прекратил производството по делото в частта за разликата от 31,13 евро (60,88 лв.) до 29,84 евро (58,36 лв.).