Определение № 51519 от 17.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51519 гр. София, 17.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110145493 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.

Образувано е по искова молба на С. Н. К. против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с искане сключеният между ищеца и първия ответник Договор за паричен заем № 5072768/27.03.2024 г. да бъде прогласен за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, а при условията на евентуалност клаузата, регламентираща размера на възнаградителна лихва по съглашението да бъде прогласена за недействителна, и искане сключеният между ищеца и втория ответник Договор за предоставяне на гаранция № 5072768/27.03.2024 г. да бъде прогласен за недействителен на основание чл. 26, ал. 1, пред. 2 и пред. 3 ЗЗД, а в условията на евентуалност да бъде прогласена недействителността на клаузата по чл. 3, ал. 1 от договора, предвиждаща задължение за потребителя за заплащане на възнаграждение по съглашението в размер на 3848,25 лева. Направено е искане сторените в производството съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответниците.

Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД чрез процесуалния си представител юрисконсулт Кирилова поддържа доводи за недопустимост на предявения срещу дружеството иск за прогласяване на сключения между страните договор за кредит за недействителен, тъй като за ищеца липсва правен интерес от установителна претенция. По същество на спора исковата претенция е оспорена. С отговора са оспорени поддържаните в исковата молба твърдения за недействителност на договора за кредит. Процесуалният представител на страната сочи, че сключването на договор за поръчителство не представлява задължително условие за отпускане на кредит. С отговора са оспорени и поддържаните от ищеца твърдения, че възнаграждението дължимо от потребителя по сключения договор за поръчителство следва да бъде включено в годишния процент на разходите по кредита. По изложените доводи е направено искане предявените 1 искове да бъдат отхвърлени, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените съдебни разноски. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираните от ищеца съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД чрез процесуалния си представител юрисконсулт Златанова поддържа доводи за недопустимост на производството в частта относно предявеният иск за прогласяване на договора за поръчителство за недействителен, тъй като за ищеца липсва правен интерес от търсената защита. По същество на спора исковата претенция е оспорена. В отговора на исковата молба са изложени твърдения, че договорът за поръчителство е действителен, а възнаграждението за поръчителя има характера на възнаграждение дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти. По изложените доводи е направено искане производството да бъде прекратено, а при условията на евентуалност исковите претенции на ищеца да бъдат отхвърлени. Направено е искане сторените от дружеството съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираните от ищеца съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

По направеното от ответниците производството, съдът приема следното: възражение за недопустимост на

Съгласно актуалната практика на СЕС, намерила израз в Решение от 23.11.2023г. по дело С-321/22, явяваща се обвързваща за настоящия съд, е прието, че член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разгледан във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от националното право, които съгласно тълкуването им в съдебната практика, изискват доказването на правен интерес, за да може да се уважи иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, съдържаща се в сключен договор, тъй като се счита, че такъв интерес липсва, когато потребителят разполага с иск за връщане на дадената недължима престация. От изложеното следва, че ищецът има правен интерес както от предявяване на иск за прогласяване на нищожността на сделката, така и от осъдителна претенция за връщане на даденото по договора.

По доказателствената тежест на спора и доказателствените искания на страните, съдът намира следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявените искове за прогласяване на Договор за предоставяне на потребителски кредит № № 5072768/27.03.2024 г. и Договор за предоставяне на гаранция № 5072768/27.03.2024 г. за недействителни, респ. отделни договорни клаузи, е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора е сключен договор за кредит и поръчителство с описан в исковата молба предмет, както и че договорите, респ. отделните клаузи са недействителни на соченото от страната основание.

Представените ведно с исковата молба документи са допустими, относими и 2 необходими за правилно решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата молба документи.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 22.01.2026 г. от 11:30 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, на ищеца и препис от отговорите на исковата молба.

УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3