Решение № 1040 от 16.09.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1040 гр. Пловдив, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно гражданско дело № 20255300502256 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№ 61423/02.06.2025 г. по описа на ЧСИ К.П., от длъжника Д. Р. И. с ЕГН: **********, чрез пълномощника и адв. С.

М., против Постановление за разноски в покана за доброволно изпълнение /съобщение/ изх.№ 63316 от 16.04.2025 г. по изп.д.№ 20248240410082 по описа на ЧСИ К.П., рег.№ 824 от КЧСИ, по приетия архив на ЧСИ П.Н. с предходен № 16/2023 г., относно размера на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя от 480 лв., намалени с постановление на ЧСИ след отправено възражение за прекомерност от 1000 лв. Жалбоподателят счита, че постановлението за разноските е незаконосъобразно, тъй като адвокатското възнаграждение на взискателя е завишено, доколкото задължението е изплатено изцяло. Поддържа се и, че от страна на взискателя е налице злоупотреба с право поради образуването на девет идентични изпълнителни дела пред същия ЧСИ и със същите страни. Моли обжалваното постановление за разноските да бъде отменено, като размерът на адвокатското възнаграждение на взискателя да бъде определен съобразно изложеното като по едно изпълнително дело.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД е взел становище за недопустимост на жалбата като подадена след преклузивния срок. По същество оспорва жалбата като неоснователна.

С писмените си мотиви ЧСИ

1

К.П. застъпва становище за недопустимост на жалбата и за нейната неоснователност.

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав, след като обсъди изложените в жалбата оплаквания и провери обжалваното действие на ЧСИ по приложеното копие от изпълнителното дело, намери за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна – длъжника по изпълнителното дело, насочена е против обжалваемо действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК и е процесуално допустима. Според възприетото в т. 2 от ТР № 3/10.07.2017 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК становище, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размер на задължението на длъжника за разноски по изпълнението, в т. ч. разноските, посочени в ПДИ. До длъжника е изпратено съобщение с приложената ПДИ с изх.№ 63316/16.04.2025 г. на адреса на електронната поща на процесуалния му представител адв. С. М. на 23.04.2025г., по реда на чл. 38, ал. 3 ГПК, което връчване е потвърдено на 28.05.2025 г. и според правилото на чл. 41а, ал. 2 ГПК на тази дата се счита за редовно връчено. Отчетен спрямо тази дата, двуседмичният срок за обжалване по чл.436, ал.1 ГПК е спазен, поради което съдът приема, че жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Изпълнителното производство е започнало пред ЧСИ П.Н. по молба на взискателя „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, чрез адв. Б. С. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 14.12.2023 г. по гр.дело № 385/2021 г. по описа на РС - Пловдив против длъжника Д. Р. И. за събиране на сумата от 130 лв. – неизплатена главница по сключен между страните договор за потребителски кредит, като е било е било образувано изпълнително дело № 20249110400016. С молбата за образуване на изпълнителното дело са посочени изпълнителни способи – запор върху трудово възнаграждение, публична продан на движими и недвижими вещи. Извършено е и възлагане по реда на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ. Поискано е и събирането на адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство в размер на 1000 лв.

Представени са адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 09.01.2024 г. между взискателя и адв. Б. С., според който е договорено и платено адвокатско възнаграждение от 1 000 лв.

На 16.01.2024 г. до длъжника е изпратена ПДИ за дълга от 130 лв., както и за 1000 лв. - разноски по изпълнението. На 26.01.2024 г. Д. И. е оспорила приемането на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение като прекомерно, както и е поискала да се начислят такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ за едно изпълнително дело.

С молба - становище от 01.02.2024 г. от взискателят „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД е поискал да се намали претендираното адвокатско 2 възнаграждение до размера на 480 лв. Искането е уважено от ЧСИ П.Н..

С разпореждане от 16.04.2025 г. на ЧСИ К.П. предвид Заповед № СД04- 11/01.11.2024 г. на Министъра на правосъдието и на Заповед № РД 172/12.11.2024 г. на Председателя на Окръжен съд -Пловдив за прехвърляне на служебния архив на ЧСИ П.Н., изп. дело № 20249110400016 по описа на ЧСИ П.Н. е продължено като изп.дело № 20248240410082 по описа на ЧСИ К.П..

До длъжника е изпратено съобщение за образувано изп.дело ведно с ПДИ с изх.№ 63316/16.04.2025 г. с обективираното в нея разпореждане за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до размера на 480 лв.

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав намира, че така определеният размер на разноските на взискателя не следва да бъде допълнително намаляван.

Според чл. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е: 1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.; 2. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2. Определеното на взискателя адвокатско възнаграждение е близко до минималното, изчислено според тези правила. Липсват данни да е било налице изпълнение от длъжника в срока за доброволно изпълнение, но дори и такова да е било извършено, плащането би било след образуването на изпълнителното производство, поради което длъжникът дължи заплащане на разноските на взискателя, които той е направил както за образуването, така и за действията по принудителното удовлетворяване на притезанието.

Твърденията на жалбоподателя за злоупотреба от взискателя с процесуални права, обосновавани с образуването от същия на множество изпълнителни дела между същите страни, са извън обхвата на преценка законосъобразността на постановлението за разноски, определени по конкретното изпълнително дело.

Ето защо жалбата като неоснователна ще се остави без уважение.

И двете страни претендират разноски в настоящото производство, но доколкото се касае до производство по определяне дължимост на разноски, допълнителни такива не се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 61423/02.06.2025 г. по описа на ЧСИ К.П. на длъжника Д. Р. И. с ЕГН: ********** против Постановление за разноски в покана за доброволно изпълнение /съобщение/ изх.№ 63316 от 16.04.2025 г. по изп.д.№ 20248240410082 по описа на ЧСИ 3

К.П., рег.№ 824 от КЧСИ, по приетия архив на ЧСИ П.Н. с предходен № 16/2023 г., относно размера на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя от 480 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4