Решение № 168 от 22.12.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Благоевград, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Търговско дело № 20231200900025 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен иск по реда на чл. 422 ГПК от Г. Г. Г. против В.К. ЕООД, представлявано от управителя В.Г.А. к за признаване за установено, че ответното дружество му дължи сумата от 88 000 лв., представляваща парично вземане по нотариален акт № 64, том 1, рег. № 2 384, дело № 44 от 23.08.2017 г. за п.п., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 20.07.2022 г. до окончателното й плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 377 от 25.07.2022 г. по ч.гр.д.№ 643/2022 г. по описа на РС-Г.Д..

Ищецът Г. Г. сочи, че с нотариален акт за продажба на съсобствен незастроен УПИ, № 64/2017 г. той, заедно с В.А. и К. Г.а продават на В.К., ЕООД незастроен УПИ с идентификатор № *** с площ от 4 043 кв.м. за сумата от 264 000 лв., която сума е следвало да се заплати на тримата продавачи по банковите сметки на продавачите на месечни вноски в размер изцяло по преценка на купувача в срок най-късно до 27.7.2018 г. Банковите сметки са посочени в нотариалния акт. Сочи, че доколкото не е уговорено друго сумата от 264 000 лв. следва да се заплати поравно между продавачите.

Така поетото задължение обаче не е изпълнено от купувача В.К., ЕООД, поради което ищецът предявява иск като претендира 1/3 от 264 000 лв., която 1 възлиза на 88 000 лв. Сочи, че за сумата се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 643/22 г. по описа на РС-Г.Делчев, по което обаче е постъпило възражение от длъжника, поради което предявява иска.

Ответникът В.К., ЕООД депозира отговор. В него сочи, че ищецът като продавач не притежава 1/3 ид.ч. от продадения имот, поради което не може да претендира 1/3 от продажната цена. Дружеството не твърди каква е притежаваната част от ищеца, а счита, че това ще се изясни с техническа експертиза. Сочи, че В.А. е едновременно и продавач и свързано лице с купувача В.К., ЕООД, тъй като е собственик на капитала на дружеството и негов законен представител. Заради липсата на яснота по отношение квотите на всеки един от продавачите сочи, че продавачите са открили обща банкова сметка, на която и самия ищец е титуляр, по която сумата е внесена изцяло.

Уточнява, че по откритата от продавачите на 25.1.2018 г. в ПИБ обща банкова сметка преведената от дружеството сума е в общ размер н а 342 000 л в . Като съотв. на 30.1.2018 г. е преведена сумата от 140 000 лв. с осн.

„плащане по договор за покупко-продажба на имот № 807“; на 1.3.2018 г. - 22 000 лв. с осн. „плащане по договор за покупко-продажба на имот; на 8.12.2020 г. - 30 000 лв. с осн. „плащане по покупко-продажба; на 9.4.2022 г. - 110 000 лв. с осн. „плащане по нот. акт за покупко-продажба Н.55/98 от 23.8.2017 г. и на 12.4.2022 г. - 40 000 лв. с осн. „плащане по нот. акт 55/98. Сочи, че е надплатена сума от дружеството по общата сметка на продавачите без основание, която възлиза на 78 000 лв. С нея ответното дружество прави възражение за прихващане или евентуално с 1/3 от нея. В тази връзска счита, че и тримата титуляри на сметката дължат връщането й при условията на солидарност, като солидарността е уговорена помежду им с договора за банкова сметка сключен на 25.1.2018 г. с ПИБ“, АД в чл. 2 , от който е уговорено, че всички действия на разпореждане със средства по откритата съвместна депозитна сметка ще се приемат за валидни само ако са извършени от всеки един от възложителите поотделно и заедно. В случай на приемане от съда, че отговорността между тримата е при условията на разделност, то прихващането да се извърши за 1/3 част или със сумата от 26 000 Изтъква, че ищецът с конклудентни действия е потвърдил изпълнението н а процесното задължение от дружеството. В подкрепа на тезата си цитира факти от декларации на ищеца подадени на 18.5.2018 г., 13.7.2018 г. и 2

14.6.2018 г. пред КПКОНПИ, в които Г. е декларирал съответно на 18.5.2018 г. липса на парични средства и единствена сделка за 2017 г., осъществена на 23.8.2017 г./процесната/, след което два месеца по-късно – на 13.7.2018 г. с оглед именно с осъщественото от дружеството плащане е декларирал налични лични парични средства в размер на 50 000 лв. В ГДД за 2018 г. подадена по чл. 50 от ЗДДФЛ Г. потвърждава отново, но вече пред органа по приходите /НАП/, че през 2018 г. е получил доходи от процесната продажба в размер именно на 54 000 лв. /1/3 от платената на 30.1.2018 г. сума 140 000 лв. По изложените съображения моли иска да се отхвърли.

Въз основа на събраните по делото доказателства при съобразяване тезите на страните и закона, БлОС счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът Г. Г. подава пред РС- Г.Д. заявление по чл. 417, ал. 1 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу В.К. ЕООД за сумата от 88 000 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението – 20.07.2022 г. до изплащане на същата. По подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 643/2022 г. Заявлението е уважено като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 377 от 25.07.2022 г.

След връчване заповедта за незабавно изпълнение на В.К. ЕООД на 19.8.2022 г., видно от известие за доставянето й в образуваното от Г. Г. изп.д.

№ 522/22 по описа на ЧСИ Ш.Дервиш, дружеството подава възражение на 15.9.2022 г. т.е. възражението е подадено в законоустановения едномесечен срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Също в едномесечния срок, установен в чл.

415, ал. 4 ГПК, считано от получаване от Г. на 11.10.2022 г. на определение № 447/23.9.22 г. по ч.гр.д. 643/22 г., обективиращо съответното указание на заповедния съд, той в изпълнение на указанието депозира искова молба пред РС на 09.11.2022 г. Следователно иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК с предмет установяване на вземанията, за които на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение срещу ответника е допустим.

Претенцията пред заповедния и исковия съд е обоснована с неизпълненото от купувача В.К. ЕООД задължение, поето с нотариален акт № 64, том 1, рег. № 2 384, дело № 44 от 23.08.2017 г. да плати уговорената продажбена цена на заявителя Г. Г., който е един от тримата купувачи на 3 продадения на дружеството имот.

Установява се, че с цитирания нотариален акт и щецът Г. Г. заедно с К.

Г.а и дъщеря им В.А. продават на В.К., ЕООД , на което дружество управител е дъщеря им В.А., незастроен УПИ с идентификатор № *** с площ от 4 043 кв.м. за сумата от 264 000 лв.

Уговорено е в нотариалния акт продажната цена да се заплати на тримата продавачи п о банкови сметки на продавачите на месечни вноски с размер изцяло по преценка на купувача в срок най-късно до 27.7.2018 г. Банковите сметки са посочени в нотариалния акт като за плащане на паричната сума в полза на Г. Г., е посочен а банкова сметка в „Банка ДСК“ ЕАД IBAN: ВG54STSА93000013428186.

Ищецът претендира 1/3 от цената 264 000 лв., която 1/3 възлиза на 88 000 лв. като смята, че след като не е уговорено друго сумата от 264 000 лв. следва да се заплати по равно между продавачите.

Ответникът оспорва основателността на иска като твърди, че цялата сума от 264 000 лв. е преведена по обща на тримата продавачи банкова сметка в ПИБ, АД т.е. по банкова сметка, на която е титуляр и самия ищец.

Установява се от писмо изх. № 207-5 6#1 на ПИБ, АД, че титуляр на сметка IBAN: ВG9FINV91502017119254 е К. И.а Г.а съвместно с лицата Г. Г.

Г. и В.Г.А..

От представените отчети, касаещи сметката се установява, че в нея са извършени постъпления от банкова сметка на В.К., ЕООД на следните суми: на 29.1.2018 г. на сумата 140 000 лв. с вписано основание „Плащане по договор за покупко-продажба на имот № 807“; на 28 .2.2018 г. на сумата 22 000 лв. с вписано основание „ПЛАЩАНЕ ПО ДОГОВОР ЗА ПОКУПКО ПРОДАЖБА НА ИМОТ“; на 07.12.2020 г. на сумата от 30 000 лв. с основание „плащане по покупко-продажба“; на 08.4.2022 г. на сумата 110 000 лв. с вписано основание “ПЛАЩАНЕ ПО НОТ.АКТ ЗА ПОКУПКО ПРОДАЖБА Н.55/98 от 23.8.2017“, и на 11.4.2022 г. на сумата от 40 000 лв. с вписано основание „плащане по нот. акт № 55/98 от 23.08.2022“.

Или с тези преводи по съвместната сметка се установява, че преведената сума от В.К. ЕООД възлиза на 342 000 лв.

Дружеството твърди, че ищецът с конклудентни действия е потвърдил изпълненото по този начин задължение от дружеството.

Установяват се от представените декларации,

4 твърденията на ответника, че Г. в подадени декларации на 18.5.2018 г., 13.7.2018 г. и 14.6.2019 г. пред КПКОНПИ, е декларирал съответно в декларацията от 18.5.2018 г. липса на парични средства и единствена сделка за 2017 г., осъществена на 23.8.2017г. т.е. процесната, след което два месеца по-късно – на 13.7.2018 г. е декларирал налични лични парични средства в размер на 50 000 лв., съответно на следващата година - на 14.6.2019 г. е декларирал за налични парични средства 54 000 лв.

В годишната данъчна декларация за 2018 г. подадена по чл. 50 от ЗДДФЛ Г. също е декларирал пред органа по приходите /НАП/, че през 2018 г. е получил доходи от продажба в размер именно на 54 000 лв.

Декларирания факт за наличната сума според ответника касае процесната сделка от припадащата на Г. 1/3 част от сумата 140 000 лв., получена по съвместната сметка чрез превеждането й от купувача В.К., ЕООД на 29.1.2018 г.

Предвид така приетите за установени факти, БлОС счита предявения от ищеца иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за неоснователен.

Разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ вменява в задължение на купувача да плати уговорената цена за закупената стока.

В процесния случай ответното дружество като купувач е поело задължението да плати уговорената цена от 264 000 лв., посочена в нотариалния акт.

Видно е, че дружеството я е платило с внасяне на сумите по съвместната сметка на тримата продавачи, измежду титулярите на която е и ищеца - Г. Г., наред с бившата си съпруга и дъщеря им. От вписаните основания при плащане/внасяне от В.К., ЕООД на части на отделните суми следва, че плащането е в изпълнение на поетото задължение от дружеството като купувач по процесния нотариален акт за заплащане на уговорената цена на имота. Следователно ответното дружество е изпълнило задължението си по нотариалния акт. Направения извод се подкрепя и от сравняване на обстоятелствата, декларирани от Г. в представените по делото декларации пред КПКОНПИ, от които е очевидно е, че му е известно за внасяните дължими за продажбата суми по тази сметка от купувача „Виа кънстракшън,ЕООД, чийто управител е дъщеря му, а не по сметката му, визирана в нотариалния акт. Следователно той е приел плащането в 5 изпълнение на задължението да става по тази сметка.

Ето защо след като от банкова сметка с титуляр В.К., ЕООД са преведени суми по съвместната сметка на тримата продавачи, общия размер, на които преведени суми надхвърля продажбената цена, то съдът счита, че дружеството е изпълнило задължението си на купувач, поето с обективирания в нотариалния акт договор за покупко-продажба за заплащане на продавачите на цената на продадения му имот. С изплащане от дружеството на цялата дължима продажна цена в размер на 264 000 лв., то е погасило задължението си по нотариалния акт. Не се твърди, нито се установи друго основание за сторените преводи. Затова иска БлОС счита за неоснователен, поради което го отхвърля.

Тезата на съда за неоснователност на иска прави безпредметно обсъждането на направеното от ответника възражение за прихващане на основание чл. 104, ал. 1 и чл. 103 ал. 1 от ЗЗД с вземането си по чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД - з а получената сума от ищеца без основание по съвместната сметка /с цялата сума над размера на продажбената цена или при условията на евентуалност с 1/3 от нея/.

Водим от изложеното и на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, БлОС РЕШИ: