Определение № 47 от 23.01.2025, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47 гр. ***, 23.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЖС

Членове:

ГПЙ

НДН като разгледа докладваното от НДН Въззивно частно гражданско дело № 20241300500417 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№1699/13.11.2024г. на Ж. М. К. от гр.*** срещу Определение №165/14.10.2024г. по гр.д.№ 145/2024г. по описа на РС ***. Излага се, че с обжалваното определение РС *** не е допуснал и не е приел като отделен инцидентен установителен иск претенцията за признаване, че недвижимият имот с идентификатор ******* , ведно с построената в същия сграда не е съсобстевн между страните като придобит по време на брака, тъй като е придобит от Ж. М. К. по наследство.

Сочи се, че производството пред *** е образувано въз основа на подадена от А. Б. К. против Ж. М. К. искова молба за делба, в която е включен и недвижим имот , описан в същата. С отговора на исковата молба ответницата е предявен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не е собственик на ½ ид.ч. от процесният недвижим имот , поради липса на принос в придобиването му по смисъла на чл.21, ал.2 СК.

Иска се отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за продължаване на производството .

Ответникът не е подал отговор на частната жалба.

Съставът на *** намира, че частната жалба е процесуално допустима. Съгласно чл.274, ал.1, т.1 и 2 вр. с чл.279 от ГПК, на обжалване с частна жалба подлежат два вида определения, респ. разпорежданията - тези, 1 които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и тези, които законът изрично посочва. Обжалваното определение е от категорията на първите, частната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна.

По същество е и основателна.

В обжалваното определение първоинстанционния съд е приел, че предявеният за съвместно разглеждане иск e недопустим, тъй като в чл.343 ГПК е посочено кои искове могат да се съединяват с този за делба, като установителни искове за собственост не са предвидени. Приел е, че въпросът дали имотът е съсобствен е предмет по същество на делбата.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на ***.

Производството за съдебна делба е особено исково производство, имащо за цел прекратяването на имуществената общност между съсобственици.

Безспорно е, че основния въпрос, който съдът разглежда в това производство, е дали е налице съсобственост между страните. В случай, че се установи липса на такава, предявената претенция се отхвърля. С иска за делба , както правилно е посочил съда, могат да се предявяват исковете, посочени в чл.343 ГПК. Тъкмо заради необходимостта от установяване на правото на собственост и принадлежи ли на съсобствениците или не , в производството за делба е допустимо присъединяването на установителни искове, отнасящи се до собствеността. Това приема ВКС в Определение № 302 от 27.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5449/2015 г., IV г. о., ГК, Определение № 11 от 25.01.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3545/2020 г., II г. о., ГК - в първата фаза на делбеното производство е допустимо разглеждане на всички преюдициални относно собствеността, участниците в нея и дяловете им, възражения, вкл. тези по чл.343 ГПК. Когато преюдициалните въпроси са предявени чрез възражения, те се разглеждат с оглед произнасяне на съда с решение по чл.344 ГПК. Когато са предявени като самостоятелни искове, вкл. с дължима предварително внесена държавна такса, съвместното им разглеждане е подчинено на чл.210, ал.1 ГПК – да подлежат на разглеждане от един и същи съд и по един и същи съдопроизводствен ред. Същото разрешение е дадено и в определение №337/02.03.2023г. по гр.д.№303/2023г на ВКС, в което е прието, че по силата на чл.342 и 343 ГПК в първата фаза на делбеното производство е допустимо всеки от съделителите, чрез иск или възражение, да въведе в предмета на делото спорно преюдициално правоотношение, имащо значение за 2 съсобствеността върху вещите, чиято делба се иска и обема права на съсобствениците. Имайки предвид, че по своя характер искът по чл.23, ал.2 СК е положителен установителен иск за собственост и в зависимост от изхода на спора по него ще се определи имуществото, което следва да се допусне до делба и при какви делбени части, то и следва извод, че е допустимо иск за делба по чл.34 от ЗС да се съединява с иск по чл.23, ал.2 СК за установяване на пълна или частична трансформация на лични средства в придобиване на вещни права през време на брака. В същия смисъл е и практиката на ВКС / решение № 4 / 02.02.2022г. на ВКС по гр. д. № 2452/2021 г., I г. о. /, която се споделя от настоящия състав и според която твърденията за пълна или частична трансформация на лично имущество по смисъла на чл.23 СК могат да бъдат въведени в предмета на делото за делба било чрез иск (при условията на първоначално или последващо обективно съединяване на искове), било чрез възражение.

Макар хипотезата на 21, ал.2 СК да касае иск за установяване липса на съвместен принос, а цитираната практика – преобразуване на лично имущество, се касае за аналогичен случай – съединяването на установителен иск, касаещ правото на собственост върху имущество предмет на делбата, като преценката на страната е дали претенцията ще бъде заявена във формата на иск или възражение.

С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск е допустим и подлежи на разглеждане в производството за делба, поради което *** ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №165/14.10.2024г. по гр.д.№ 145/2024г. по описа на РС ***.

ВРЪЩА делото на Районен съд *** за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване .

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4