Решение № 880 от 01.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 880 гр. Пловдив, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20245300500963 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Р. Т. С.,ЕГН -********** и К. Г.

С.,ЕГН-**********,и двамата от гр.Пловдив против решение

№990/06.03.2024г.,постановено по гр.д.№ 13678/23г.по описа на ПдРС,1-ви бр.с.,с което са задължени Р. Т. С. и К. Г. С. да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо С.

О. П.,ЕГН-********** и се забранява на същите да приближават С. О. П.,ЕГН-**********, жилището й,училището й и местата за социални контакти и отдих за срок от осемнадесет месеца,считано от постановяване на заповедта за незабавна защита – 21.09.23г.

Жалбоподателите считат решението за неправилно и незаконосъобразно,постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и материалните закони по изложени във въззивната жалба съображения и искат неговата отмяна,алтернативно да се намали срока за забрана по издадената заповед за защита № 25/06.03.24г.до минималния такъв по ЗЗДН.Претендират разноски за двете инстанции.

Въззиваемата по жалбата С. О. П.,ЕГН-**********,представлявана от законния си представител П. П. П.,ЕГН-********** чрез пълномощника адв.Г.С. изразява становище за неоснователност на същата по изложени в писмен отговор и съдебно заседание съображения.Не претендира разноски.

ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законния срок от страна,която има право да обжалва решението,поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Пред ПдРС се е развило производство по чл.18,ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие по подадена молба от П. П . П. за домашно насилие,извършено по отношение на нейната малолетна внучка С. П. против дядото и бабата по майчина линия Р.

С. и К. С..

По делото е безспорно,че С. О. П. е внучка на ответниците по майчина линия,както и че същите имат определен с решение на съда режим на лични отношения с нея от 2015г.

В молбата се твърди,че молителката П. П. отглежда детето от ранна възраст,тъй като майката е в затвора,а бащата е починал.С. прекарвала време с ответниците съгласно определения от съда режим,който се спазвал.Детето споделило, че при посещенията си при баба си и дядо си, дядо й я щипел по тялото, което й причинявало болка,като синини от ощипвания имала по бедрата и гърдите. Тъй като я боляло,С. крещяла и молела дядо си да не я закача,но баба ,вместо да направи забележка на мъжа си, се карала,твърдейки,че това е игра. Р. С. се къпел пред детето гол на отворена врата.Също влизал в тоалетната,докато детето я ползва и го гледал.Разтварял краката й и я качвал върху раменете си на конче.На 20.09.2023г.я взел от училище, преметнал ръката си върху рамото ѝ,като поставил длан върху гърдата на момичето.

Ответниците отричат да са извършили посочените действия по отношение на внучката си.Молят мерки да не се налагат и да не се допуска отчуждаване на детето.При условията на евентуалност сочат,че мерки за защита не следва да се налагат за повече от 6 месеца,като се вземе предвид изтеклия период до момента.

По делото наред с декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН е представено удостоверение за раждане на С. П.,решения на съда,с които е допуснато настаняването по съдебен ред при бабата по бащина линия П. П. и е определен режим на лични контакти на ответниците с внучката им.

Разпитани са трима свидетели:на молетелката един-Г. П.,леля на С.,и на ответниците двама-И.К.,сестра на ответника Р. С.,и В.Т.,тяхна дъщеря.Изслушана е и С. П..

По делото се установява,че С. се отглежда от ранна възраст от баба си П. П.,като е настанена при нея по съдебен ред. След отказ на бабата по бащина линия е било образувано производство и определен режим на ответниците с тяхната внучка.Майката на С. търпи наказание лишаване от свобода.При определяне на режима С. имала желание да посещава дядо си Р. С. и баба си К. С..Режимът е определен с решение в сила на 17.10.16г.и е изпълняван.През времето,което прекарвала с ответниците,С. била водена на посещения при майки си в затвора,на църква,на пикници,да бере различна селскостопанска продукция.При посещенията си момичето оставало с преспиване,като се случвало там да са и другите внуци, при което не достигали леглата за всички деца.

От скоро С. изпитвала нежелание да я вземат ответниците.Споделила, че дядо й я 2 щипе по тялото,което й било неприятно и болезнено.Тя пищяла,но той не преставал. Баба й К. С. й казвала да не вдига шум,за да не я чуят съседите. Момичето имало синини от щипането по бедрата и гърдата.С. също така разтварял краката й и я вдигал на конче.На 20.09.23г.в училище ответникът сложил ръка на рамото на С. и докоснал гърдата й.

Изложеното се установява както от декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН ,която по силата на чл.13,ал.3 от същия закон се ползва с доказателствена сила ,така и от показанията на св.Г. П. и обясненията на С.,частично и от показанията на св.Т. и К..Всички разпитани свидетели са в родствена връзка с някоя от страните,поради което показанията им следва да се ценят с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК.Настоящата инстанция обаче не кредитира показанията на св.К. и Т.,тъй като те не са подкрепени от другите събрани по делото доказателства и противоречат на показанията на св.Г. П. и обясненията на детето.Съдът не намира за доказани твърденията в жалбата,че С. е била манипулирана от леля си,свидетелката Г. П. и подготвена,за да каже „небивалици“ по отношение на Р. С. в обясненията си.

Районният съд правилно е приел въз основа на обсъдените доказателства,че ответниците са извършили актове на домашно насилие спрямо молителката, изразили се в това, че Р. С. е докосвал внучката си по неприемлив с оглед на възрастта и пола й начи н,а К.

С. е присъствала и не се е намесила в защита на детето, като е настоявала С. да мълчи и да търпи.

Не се възприемат доводите на жалбоподателите за съществено процесуално нарушение,като ПдРС не се съобразил,че в молбата,с която е сезиран,ответницата К. С. не била посочена като извършител на домашно насилие и липсвал надлежен петитум спрямо нея.Действително в молбата петитумът е непрецизиран,но от съдържанието на молбата става достатъчно ясно,че молителката има предвид като извършител и К. С. с поведението си-като е присъствала на случаите,в които ответникът Р. С. е щипал и докосвал С. по неприемлив начин,виждала е реакцията на детето и не само не се е противопоставяла,но и се е карала на момичето,а също като е участвала наравно със съпруга си в принудителното водене на детето на църква,въпреки нежеланието му,и в брането на плодове от зем.земя,която не е била тяхна.Във връзка с последното следва да се отбележи,че недоказани останаха и твърденията на жалбоподателите,че брането на селскостопанска продукция е осъществявано от техни собствени имоти.

Първостепенният съд е приложил и адекватните мерки за защита на детето,изхождайки от неговите интереси,за което също е изложил подробни мотиви,напълно споделени от настоящата инстанция.Правилно е отчетена възрастта на С.,която се характеризира с по-висока емоционална чувствителност,засилено чувство на независимост и нужда от внимание и уважение,както и необходимостта от по-деликатен подход,които са напълно пренебрегнати от ответниците и последните не са се съобразявали изобщо с чувствата и желанията на внучката си,налагайки само собствените си желания.Това е довело и до промяна в нейното поведение- при изслушването си същата заявява,че не иска да посещава църквата,в която я водят,че не е доволна от условията за спане при ответниците,че 3 не е съгласна да бере плодове с тях.Емоционалното състояние на детето в резултат на действията на ответниците е такова,че то се чувства пренебрегвано,несигурно и използвано по време на посещенията при баба си и дядо си и в крайна сметка се стига до там,че при последните срещи то се опитва да избяга от тях.Действително на С. е нужно време,за да се почувства по-сигурна и спокойна,а ответниците от своя страна следва да коригират поведението си,съобразявайки се с възрастта и потребностите на детето.Поради което правилно районния съд е определил продължителността на мерките по чл.5, ал.1 и т.3 от ЗЗДН за срок от осемнадесет месеца.

Доколкото изводите на въззивния съд напълно съвпадат с тези на първоинстанционния,жалбата се явява неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските-с оглед изхода на делото разноски се дължат на въззиваемата страна,но по делото нито се претендират,нито се представят доказателства да са направени такива,поради което и не се присъждат.

Водим от горните мотиви Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 990/06.03.2024г.,постановено по гр.д.№ 13678/23г.по описа на ПдРС,1-ви бр.с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4