Определение № 1033 от 06.12.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1033 гр. Ловеч, 06.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500678 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.418,ал.4 от ТЗ.

Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, чрез юрисконсулт Мартин Недков, срещу Разпореждане №917/30.09.2024г., пост.по ч.гр.д.№594/2024г. по описа на РС-Луковит.

Счита, че е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът е превишил правомощията си в заповедното производство. Възразява,че в чл.7 от договора за кредит в „Общ размер на кредита и условия за усвояването му ясно е посочено,че размерът на посочения финансов ресурс включва и предоставената сума като кредит в размер на 1650.62лв., индивидуализирана като „общ размер на кредита“ и включва 1299.99лв.-предоставена на кредитополучателя сума и 170.81лв.-предоставени в кредит за заплащане на задължение за застрахователна премия „Bank пакет 3 кредит + сметка“ и 179.82лв.-за застраховка „Bank пакет 3 сметка“, които суми са преведени на кредитополучателя.

Посочената в т.10 „Обща сума,дължима от потребителя“ от 2007.15лв. представлява сбор от отпуснатия финансов ресурс и уговореното възнаграждение,с което се олихвява,изразено като годишен лихвен процент- тук 25.74%.Възразява,че кредитополучателят сам е пожелал да сключи застраховка и изявлението му е обективuрано в Заявление-декларация за установяване на договорни отношения. Твърди,че разходът за застраховки следва да се включва в общите разходи само когато сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита. Твърди,че в случая няма задължителни застраховки,като клиентът може да ги сключи по своя преценка. Незадължителният характер на застраховките е причината разходите за тези премии да не се включват в разходите по кредита. Развива,че застраховките осигуряват спокойствие при евентуално настъпване на застрахователно събитие.Те са рационален начин за компенсиране на финансови затруднения,поради което заключава, че не противоречат на добрите нрави. Независимо дали кредитополучателят е заявил желание за отпускане на парична сума,за да заплати стойността на стока или за да се финансират застраховки, средствата по кредита се отпускат по негова изрична 1 воля и формират стойността на отпуснатия кредит. Възразява, че ГПР е посочен в договора съгласно изискванията на ЗПК. Възнаградителната лихва е начислявана върху общо предоставения финансов ресурс, включващ отпуснатата главница и сумата,отпусната за заплащане на застраховките. Не смята, че това противоречи на някоя от разпоредбите, регламентиращи потребителския кредит.

Сочи,че по договора няма постъпили плащания и уточнява,че претендираната главница от 1650.62лв. включва преведената на кредитополучателя сума от 1299.99лв., избраните застраховки- 170.81лв. и 179.82лв. Претендираната договорна лихва от 198.10лв. включва сумата от 156.02лв.-върху преведената на продавача на кредитополучателя сума за закупената стока, и 21.58лв. върху застраховката „Bank пакет 3 кредит + сметка“ и 20.50лв. върху застраховката „Bank пакет 3 сметка“.Обезщетението за забава от 66.79лв. включва 52.60лв.върху стойността на закупената стока и 7.27лв.върху застраховката „Bank пакет 3 кредит + сметка“ и 6.91лв.върху за застраховка „Bank пакет 3 сметка“.

Моли да се отмени разпореждането и да се уважи заявлението изцяло,а при условията на евентуалност да се присъди чистата стойност на кредита.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 09.10.2024г., а жалбата е подадена на 16.10.2024г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№5945/2024г.по описа на РС-Луковит писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

На 27.09.2024г. пред РС-Луковит е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№594/2024г. по описа на съда. Заявителят „Ти Би Ай Банк“ЕАД е предявил вземане срещу Г. В. Г. от гр.Луковит, ул.“Лозарска“№7, за следните вземания - главница от 1650.62лв., възнаградителна лихва от 198.1лв. за периода от 25.02.2024г. до 08.08.2024г., обезщетение за забава от 66.79лв. за периода от 25.02.2024г. до 11.09.2024г., законна лихва от подаване на заявлението до плащане на вземането. Вземането произтича от сключен Договор за потребителски кредит № 4054099167 от 18.01.2024г. и Извлечение от счетоводните книги на банката. Твърди,че договорът не е сключен при действието на Общи условия. Претендира и направените разноски-държавна такса 38.31в.,и юрисконсултско възнаграждение от 150лв.

Към заявлението са приложени- Извлечение от счетоводните книги на банката, Договор за потребителски кредит №4054099167 от 18.01.2024г., Декларация, Заявление-декларация за установяване на договорни отношения,Фактура №0704066836/18.10.2024г.,Уведомление за предсрочна изискуемост и обратна разписка за връчване на 08.08.2024г., пълномощни.

С обжалваното Разпореждане 917/30.09.2024г. РС-Луковит е приел,че не са налице предпоставките за издаване на исканата заповед за незабавно изпълнение, тъй като извлечението от счетоводните книги на банката е нередовно-има различие в посочените суми за общ размер на кредита.Извършил е и проверка и по реда на чл.411,ал.2,т.3 от ГПК и е приел,че претенцията за застраховки е неравноправна,тъй като противоречи на чл.143 от ЗЗП.РС-Луковит е приел,че е налице достатъчно сериозно и неотстранимо противоречие в представените документи,поради което и при неяснотата на точния размер и вид на претенциите, заявлението следва да се отхвърли 2 изцяло.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за частично основателна.

При анализа на кредитното правоотношение е видно, че приложимите норми са тези на Закона за защита на потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител”, нормите на Закон за потребителския кредит-при установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно приложими норми. Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.

При проверка на редовността на Извлечението от счетоводните книги на банката,съставът намира,че е ясно и не е налице приетото от заповедния съд противоречие. При запознаване с договора за потребителски кредит е видно, че на кредитополучателя е отпусната чиста сума от 1299.99лв.-за закупуване на посочената стока. По договора са сключени и две застраховки и кредиторът е превел на потребителя сумите,които дължи за сключването им,като е уговорено,че погасяването ще е заедно с месечните вноски по кредита.Сумата за застраховката „Bank пакет 3 кредит + сметка“ е в размер на 170.81лв., а за „Bank пакет 3 сметка“ е 179.82лв.Така е формирана сумата от 1650.62лв.,която кредиторът приема за главница по договора. Върху същата е начислен уговореният процент на възнаградителна лихва-25.74% и така общата дължима сума е в размера по извлечението -2007.15лв.Това са окончателните суми и съгласно изготвения погасителен план,включен в съдържанието на договора-стр.3-4. Такива са и данните,посочени в извлечението от банковата сметка и няма противоречие.

По изложените съображения съставът приема,че извлечението е редовно.

Заповедният съд след като приема,че заявлението е нередовно,е следвало да го остави без движение, с указания за отстраняване на констатираните неясноти,а не да пристъпва към произнасяне по същество.

Разгледано по същество се установява,че по договора са налице неравноправни клаузи.

Такива са уговорките за дължими застраховки по кредита. Противоречието е с чл.143,ал.2,т.10 от ЗЗП, защото този договорен ангажимент е наложен на потребителя без да е имал възможност да се запознае с него и последиците за договорното правоотношение. Видно е,че във приложения формуляр не е предвидена възможност договорът за кредит да се сключи без кредитополучателят да е ангажиран със застраховка.Предвидена в този вид се явява уговорена във вреда на потребителя,тъй като не съответства на изискването за добросъвестност и равнопоставеност на страните. В този смисъл твърдението за предварително запознаване, за свободно взето решение, изразено в даденото съгласие, се опровергават. Категорично се установява,че кредитополучателят не е имал друга предложена от кредитора възможност да сключи нужния му кредит. Изрично в заглавието на чл.19 от договора е вписано „изискуемите застраховка“, което опровергава твърдението за факултативност.

На следващо място се установява, че този договорен ангажимент не е бил включен в разходите по кредита,които формират ГПР, както е изискването на чл.19 от ЗПК. Видно е,че при формиране на общия размер на кредита кредиторът е включил и застрахователната премия и върху 3 този размер е изчислявал дължимите договорна и лихва при неизпълнение. Така вземане,което по съществото си е разход по кредита, е включено като лихвоносно,което отново води до неяснота за кредитополучателя на реалния му дълг. Договорено по този начин води до оскъпяване на кредита,тъй като завишава размера на главницата,съотв. влияе върху размера на възнаградителната лихва. Ангажиментът за застраховка не е отчетен и като разход и така посоченият ГПР не е обективен-не съответства на действителните разходи по кредита. Включването му би довело до съществена промяна и надвишаване на законовия лимит за ГПР от 5 –кратния размер на законната лихва, съгл.чл.19,ал.4 от ЗПК. Договорено в този вид задължението е неясно, не се знаят вида и размера на отделните формиращи го задължения и относимостта им към реално договорената и усвоена от него главница. Нарушено е изискването ГПР да е посочен ясно с всичките му компонентите- съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК- какво включва и с какви размери, по който начин потребителят е в невъзможност да прецени реалния размер на задължението му.При произнасянето си съдът съобразява и приетото в Решение от 21.03.2024г. по Дело С-714/22 на СЕС по отношение неточното посочване на всички разходи, включени в ГПР,с което потребителят се лишава от възможността да определи обхвата на задължението си, при което санкцията, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски,се явява оправдана и пропорционална При тези нарушения на изискванията на ЗПК,съгласно чл.22 от същия договорът за потребителски кредит е за недействителен.При липсата на плащане по договора тук може да се установи какъв е размерът на чистата стойност на кредита и тя следва да се присъди,а именно 1299.99лв. При установената недействителност на договора на основание чл.23 от ЗПК не следва да се присъждат договорната лихва или другите разходи по кредита-лихвата за забава.

По изложените съображения съставът не се съгласява с извода на първоинстанционния съд за отхвърляне на заявлението и в частта по отношение на чистата стойност на кредита(главницата) в размер на 1299.99лв., ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението- 27.09.2024г. до окончателното изплащане на сумата, поради което в тази част обжалваното Разпореждане №917/30.09.2024г., пост.по гр.д.№594/2024г.на РС-Луковит следва да се отмени в тази част и вместо него се разпореди издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за чистата сума по кредита,представляваща отпуснатата главница от 1299.99лв.

Независимо от частичното уважаване на претенцията,тъй като е установена нищожност на договора за потребителски кредит, не следва да се присъждат в тежест на потребителя разноски по съразмерност. Санкционирането на потребителя с тази тежест би било пречка за него да упражни правото си на защита срещу неравноправни клаузи. Съдът се позовава на т.5 от Решение на СЕС по дело С-714/21.03.2024г., където се приема,че чл.6 §1 и чл.7 §1 от Директива 93/13, разгледани с оглед принципа на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато след установяване на нищожността на договора клауза поради неравноправния й характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично с мотива, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на този потребител на връщане на посочените суми. В случая отново се касае за последица от признат за нищожен договор,поради което приетото е приложимо.В т.см.е и Реш.№129/30.07.2024г. на ВКС по т.д.№630/2023г.