Решение № 1 от 07.01.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Монтана, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20231630102695 по описа за 2023 година

Предявен е иск от **** гр. София и е образувано гр.д. 2695 по описа на РС - Монтана за 2023 година. Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 1328/2023 година по описа на РС - Монтана. Образувано е при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Ищците в производството твърдят, че по силата на договор за текущо потребление от 25.06.2020 година Банка ДСК предоставила на Петър Георгиев Младенов кредит в размер на ****** лева. Последният не погасил 26 от договорените вноски. След направена справка било установено, че длъжникът е починал на **** година. В проведено производство по реда на чл.51 ЗН наследниците на Младенов – ответницата като преживяла съпруга и двамата му сина изгубили правото да приемат наследството. В хипотезата на чл.32, ал.2 и чл.36, ал.2 СК Банката приела, че ответницата отговаря солидарно за задълженията, поети за задоволяване на семейни нужди, като по силата на чл.122 ЗЗД кредиторът има право да претендира вземането си от всеки от солидарните длъжници. Така ищецът предявил правата си в заповедно производство по ч.гр.д.1328/2023 година, където съдът издал заповед за изпълнение за сумите : **** лева главница, дължима 1 ведно със законната лихва, считано от 20.06.2023 година до окончателното плащане; 452.34 лева договорна лихва за периода 05.04.2021 – 15.06.2023 година; **** лева обезщетение за забава за периода 05.04.2021 – 15.06.2023 година. При условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК ищецът предявява настоящия иск за установяване на вземането си в посочените размери. Претендира заплащане на сторените в настоящото и заповедното производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата Р. Б. М. чрез назначения й особен представител оспорва предявения иск. Твърди, че вземането не е било обявено за предсрочно изискуемо;ч е покойният й съпруг не е получил сумата по кредита; че сумата е разходвана за нуждите на семейството.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства и е изслушано заключение по назначена съдебно – икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и професионално изготвено.

Последното не е оспорено от страните. От доказателствата се установи следното :

Ответницата е наследник – преживяла съпруга - на ***** поч. на **** година. На 25.06.2020 година между Банката – ищец и ***** бил сключен договор за заем, по силата на който Банката предоставила сумата от ****** лева. Срокът за издължаване на кредита бил определен на 36 месеца.

Поради неиздължаване и след настъпване на крайния срок, Банката предявила правата си за дължимите суми в производство по чл.410 ГПК.

Съдът издал заповед за изпълнение за сумите: **** лева главница, дължима ведно със законната лихва, считано от 20.06.2023 година до окончателното плащане; 452.34 лева договорна лихва за периода 05.04.2021 – 15.06.2023 година; **** лева обезщетение за забава за периода 05.04.2021 – 15.06.2023 година.

В производство по реда на чл.51 ЗН съдът установил, че ответницата е изгубила правото да приеме наследството, останало от *****. Заемът обаче, е сключен по време на брака, поради което по силата на чл.32 СК съпругата е солидарно отговорна за поетото задължение, освен ако не бъде установено, че средствата не са използвани за общи на семейството нужди.

Тази презумпция в настоящото производство не бе оборена, поради което следва да се приеме, че ответницата е задължена към Банката със сумата 2 по кредита.

Вещото лице, назначено да изготви съдебно – икономическа експертиза, установява, че за погасяване на кредита е внесена сума в общ размер на ***** лева. С тази сума са погасени **** лева от главницата и 187.27 лева договорна лихва. Установил е, че остатъка от главницата е 2 172.64 лева, а от договорната лихва – ***** лева. Вещото лице заявява, че не би могло да посочи коректно задължението за обезщетение за забава, тъй като според него Банката му е предоставила погасителни планове с некоректно посочени данни за задължения за главница и лихва. Това изявление даде повод на особения представител на ответницата да пледира за неоснователност на предявения иск. Това възражение не намира основание в данните и доказателствата по делото. Безспорно е установено усвояването на договорената сума. Безспорно е установена и сумата, която е заплатена за погасяване на задължението. Разминаванията, посочени от вещото лице, в конкретния случай не водят до ощетяване на ответницата – исковата претенция е за по – малка сума в сравнение с посочената в заключението.

(Следва да се отбележи и че в предоставените на вещото лице погасителни планове от периода след преустановяване на плащанията също сочат задължение за главница, какъвто размер е посочен от вещото лице).

Размерът на обезщетението за забава следва да бъде определен според разпоредбата на чл.86 ЗЗД. Това е размерът на законната лихва, начислен за периода от датата на последната вноска 05.04.2021 година до датата на крайния срок на договора 15.06.2023 година. Лихвата следва да бъде начислена не върху цялата дължима сума за главница, а само върху падежиралите вноски.Прегледът на представените на вещото лице документи от страна на Банката сочи действително на наличие на алогични несъответствия. В този смисъл вещото лице е право да заяви, че е в невъзможност да посочи точен размер на това обезщетение. Изчисляване на това обезщетение за процесния период на база осреднена стойност на падежиралите вноски за главница сочи на по – висок размер от претендирания. Ето защо при условията на чл.162 ГПК съдът приема за основателна претенцията на ищеца за обезшетението за забава в посочения размер от **** лева.

Предвид изложените мотиви, съдът намира предявения установителен иск за основателен. Ответницата дължи на ищеца и заплащане на 3 направените в настоящото и заповедното производство разноски.

По горните съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено вземането на „******, ЕИК ******, седалище ***** по отношение на Р. Б. М. с ЕГН ********** от гр. ****** в размер на **** лева главница, дължима ведно със законната лихва, считано от 20.06.2023 година до окончателното плащане; 452.34 лева договорна лихва за периода 05.04.2021 – 15.06.2023 година; **** лева обезщетение за забава за периода 05.04.2021 – 15.06.2023 година, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.1328/2023 година по описа на РС Монтана.

ОСЪЖДА Р. Б. М. с ЕГН ********** от гр. ****** ДА ЗАПЛАТИ на „******, ЕИК ******, седалище ***** сумата от ***** лева направени разноски в настоящото и 103.72 лева разноски в заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4