Решение № 67 от 25.02.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20258002901070 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. Д. К. от гр. Свети Влас, обл.

Бургас - чрез адв. П. К., против решение № 245 от 11.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 281/2024 г. на Апелативен съд - Бургас. С посоченото решение е потвърдено решение № 264 от 15.03.2024 г. по гр. д. № 1205/2023 г. на Окръжен съд - Бургас, с което са отхвърлени предявените от Х. Д. К. против „Дженерали застраховане“ АД искове за заплащане на сумите 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, 31 130.44 лв. - мораторна лихва върху сумата 100 000 лв. за периода от 05.07.2020 г. до 03.07.2023 г., и 900 лв. обезщетение за имуществени вреди, като е осъден Х. К. да заплати на „Дженерали застраховане“ АД разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер съответно на 300 лв. и 350 лв. Решението на въззивния съд е допълнено по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските с определение № 130 от 20.03.2025 г., с което Х. К. е осъден да заплати на „Дженерали застраховане“ АД юрисконсултско възнаграждение за въззивното 1 производство в размер на 100 лв.

В касационната жалба се прави искане въззивното решение да бъде отменено като неправилно поради наличие на основания по чл. 281, т. 3 ГПК и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или спорът да бъде разрешен по същество от касационната инстанция с уважаване на предявените искове и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Касаторът поддържа, че в нарушение на разпоредбите на чл. 269 ГПК и чл. 266, ал. 3 ГПК въззивният съд не е допуснал поисканите с въззивната жалба гласни доказателствени средства и при постановяване на решението е направил погрешен извод, че с наличните доказателства не са установени предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Излага оплакване, че съдът не е обсъдил задълбочено и в пълнота свидетелските показания по делото, не е мотивирал изводите, до които е достигнал в резултат на тяхната преценка, и не се е произнесъл по всички оплаквания и доводи във въззивната жалба. Позовава се на нарушение на принципа за справедливост, закрепен в чл.52 ЗЗД, като сочи, че въззивният съд не е преценил правилно установените от свидетелските показания факти, разкриващи действителното съдържание на отношенията между него и брат му и интензитета на понесените вреди, и тълкувайки превратно указанията в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, е отрекъл наличието на активна материалноправна легитимация за получаване на претендираното обезщетение за доказани в хода на делото вреди.

Ответникът по касация „Дженерали застраховане“ АД със седалище в гр.

София оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител юрисконсулт в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. В отговора е изразено становище за оставяне на обжалваното решение в сила като правилно и е заявено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция.

С определение № 2136 от 08.07.2025 г. касационната жалба е оставена без разглеждане като недопустима съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК в частта, с която е обжалвано решението на Апелативен съд - Бургас в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на 2 иска с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 900 лв., като определението не е обжалвано и е влязло в сила. Със същото определение решението на въззивния съд е допуснато до касационно обжалване в останалата част (по исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и на обезщетение за забава) на основание чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите на страните съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното :

За да потвърди решението на Окръжен съд - Бургас, с което са отхвърлени предявените от Х. Д. К. против „Дженерали застраховане“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите 100 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 22.07.2018 г. смърт на А. Д. К. (брат на ищеца), и 31 130.44 лв. обезщетение за забава за периода от 05.07.2020 г. до 03.07.2023 г., Апелативен съд - Бургас е приел, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран да претендира и получи обезщетение за претърпените по повод смъртта на брат си неимуществени вреди, тъй като не са изпълнени критериите, възприети от ОСНГТК на ВКС в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. за присъждане по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди от смърт в полза на други лица, извън най-близкия родствен и семеен кръг на починалия по смисъла на Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС.

Въззивният съд е преценил като безспорни установените от първата инстанция факти, че смъртта на А. К. - брат на ищеца Х. К., е настъпила на 22.07.2018 г. в гр. Свети Влас вследствие на ПТП, причинено виновно и противоправно от водач на МПС със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „Дженерали застраховане“ АД. Посочил е лаконично, че според показанията на разпитаните по делото свидетели двамата братя са живеели в наследствения дом на родителите си, като всеки е обитавал свое жилище, имали са много добри отношения, обичали са се и са били неразделни, отнасяли са се едни към друг като найблизки приятели; Обстоятелството, че починалият не е имал свое семейство, го сближило още повече с брат му; Смъртта на А. била удар за неговия брат, 3 който страдал, почувствал се самотен, имал смущения в съня, появила се хипертония. След като е възпроизвел в мотивите към решението си разясненията в съобразителната част на Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС относно критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на лица извън очертания от Пленума на ВС в постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. найблизък родствен и семеен кръг на починалия, въззивният съд се е произнесъл, че събраните по делото доказателства не позволяват да се приеме за установено, че между пострадалия и неговия брат - ищец в процеса, е съществувала близост/взаимна привързаност, надхвърляща по вътрешното си съдържание обичайните отношения на родство. Позовавайки се на казуална практика на ВКС в постановени след приемане на цитирания тълкувателен акт решения по чл.290 ГПК, въззивният съд е приел като краен резултат, че установените от свидетелите прояви на братски взаимоотношения - сговор, взаимопомощ, общуване, споделяне и съжителство на двамата братя в наследствения им дом, не разкриват изключителност на родствената връзка, която да обоснове извод за претърпени необичайни по интензитет страдания (неимуществени вреди).

Решението на Апелативен съд - Бургас е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите към решението си всички факти и доказателства по делото, които имат значение за разрешаването на правния спор, и по материалноправния въпрос за предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на близък в полза на лица, които са извън очертания в постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС найблизък родствен и семеен кръг на починалия.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е отклонил от задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съответно в Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, относно правомощията на въззивната инстанция като втора инстанция по съществото на правния спор. С въззивната жалба са въведени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждането и преценката на 4 доказателства, основно - на свидетелските показания, довели до необоснованост на извода за отсъствие на активна материалноправна легитимация на ищеца да получи обезщетение за претърпените от смъртта на неговия брат неимуществени вреди, и за процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, лишили ищеца от възможност да ангажира допълнителни доказателства за установяване на претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е преценил, че няма нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, поради което е отказал да допусне събиране на поисканите с въззивната жалба гласни доказателствени средства, а по отношение на другите оплаквания е подходил формално, като без да извърши самостоятелен и задълбочен анализ на събраните доказателства - поотделно и във взаимната им връзка, и да обсъди доводите във въззивната жалба, се е произнесъл, че ищецът не е доказал необходимите за присъждане на търсеното обезщетение предпоставки.

Отклонение от задължителната практика на ВКС е допуснато от въззивния съд и при разрешаване на въпроса за активната материалноправна легитимация на ищеца по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като не са изследвани в необходимата степен изведените в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г на ОСНГТК на ВКС критерии за признаване право на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на лица, извън очертания с ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1968 г. най-близък родствен и семеен кръг на починалия.

С Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в постановления № 4/61 г. и № 5/69 на Пленума на ВС, следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато 5 житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с найблизките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт); Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови баби/дядовци и внуци, между братя/сестри, които в традиционните за българското общество семейни отношения са част от найблизкия семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо на преживелия родственик да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди; В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек - баба/дядо, внук, брат/сестра, преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен да обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, че случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия; Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда въз основа на фактите и доказателствата по делото и обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.

Разпечатката съдържа 23 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b405e8f1-5d3c-4c98-8384-6cc0c9ef5d21