Решение № 135 от 25.07.2025, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Велики Преслав, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, IV СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена В. Хазарян при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Милена В. Хазарян Гражданско дело № 20243610100476 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с депозиран от М. И. С. срещу „В.К." АД, положителен установителен иск с пр. осн. чл. 22, вр. чл. 10, ал.1 и ал.2, вр. чл.11, ал. 1, т. 9 и т.10 и т. 11 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за паричен заем „Standart 30 plus" № *****.

Ищцата излага, че на 16.03.2024г. е сключила с ответника Договор за паричен заем „Standart 30 plus" № *****, по силата на който „В.К." АД й предоставил в собственост заемни средства в размер на 750.00 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.32%. годишен процент на разходите - 49.47% и срок за погасяване на заема 12 седмици. В чл. 1, ал.3 от договора, е предвидено заемателят да дължи такса за експресно разглеждане на документи и отпускане на паричен заем в размер на 496.56 лева, Съгласно чл.5 от договора, заемателят следвало да осигури в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на процесния договор, едно от двете предвидени обезпечения: поръчител, отговарящ на условията, подробно описани в договора или банкова гаранция, като при неизпълнение тя дължи неустойка в размер на 330.96 лева.

Таксата за експресно разглеждане и уговорената неустойка ищцата е следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулират, с което погасителната вноска е нараснала на 145.93 лева. Ищцата е усвоила изцяло предоставения й заемен ресурс, както и че до момента по сключения договор за заем тя е извършвала плащания по кредита. Счита, че процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен.

На първо място изтъква, че в договора е визиран годишен процент на разходите, като абсолютна процентна стойност - 49.47%. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК. Както в договора, така и в стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация липсвала 1 конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна, води до нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК). Счита, че неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК. Излага също, че клауза, като уговорената в чл.5, ал.2 от договора за паричен заем, според която се дължи неустойка в размер на 330.96 лева при неизпълнение на задължението по чл.6, ал.1 за осигуряване, в тридневен срок от датата на усвояване на заемната сума. на обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, което отговаря на определени условия, или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с преследваната от директива( Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета )цел, транспонирана в ЗПК. Излага, че на практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.

Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит. Развива се идеята, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Чрез посочения начин се заобикаля законът - чл.33. ал.1 от ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.

Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК. Сочи се, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо. Отбелязва, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл.71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение.

В обобщение, се изтъква, че съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая, се твърди, че не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона, или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Предвид на това, се твърди, че в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обуславя недействителността на целия договор.

2

По изложените доводи ищцата счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 22, вр. чл. 10, ал.1 и ал.2, вр. чл.11, ал. 1, т. 9 и т.10 и т. 11 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Претендира присъждане на сторените съдебно деловодни разноски. Моли да бъде присъден адвокатски хонорар на процесуалния й представител.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, в който не оспорва наличието на облигационно правоотношение, възникнало между него, в качеството му на кредитор и ищеца, в качеството на кредитополучател.

Сочи, че разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК не изисква да се посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Това е така, защото в рамките на Европейския съюз, в това число и в България има нормативно предвидени две математически формули за изчислението на ГПР/т. 1 и т. 2 от Приложение № 1 към ЗПК/, които единствено може да се прилагат за изчислението на ГПР. Счита, че в случая, в договора се съдържа необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, поради което следва да се приеме, че погасителният план е инкорпориран в самия договор.

Доколкото в него е уговорен фиксиран годишен лихвен процент, като не е предвидено заплащане на суми, дължими при различни лихвени проценти, то не е било необходимо да се посочва последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Твърди, че няма и нарушаване на нормата на чл.11, ал.2 от ЗПК, доколкото процесният договор не е сключен при общи условия. Сочи се още, че процесната неустойка е начислена вследствие на неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на заемателя за представяне в срок на обезпечение поръчител или банкова гаранция. Предназначението на посочената неустойка е да обезщети евентуалните вреди от неизпълнението на договора, като обичайните вреди, които причинява неизпълнението на парично задължение, са пропуснати ползи - от пропуснатата сигурна възможност за печалба, която кредиторът би реализирал, ако бе получил в срок паричната престация; претърпени загуби - евентуалните допълнителни разходи, които кредиторът би дължал, ако би си набавил чрез заем същия паричен ресурс на свободния пазар (за банкови лихви и такси). Ако заемополучателят добросъвестно е изпълнил поетото договорно задължение и е бил предоставил такава гаранция, то кредиторът е щял да е събрал вземането си, без претърпени от това вреди.

Сочи се, че в конкретния казус, неустоечните задължения са валидно възникнали, тъй като функцията на неустойката, е преди всичко да обезпечи изпълнението, т. е. да стимулира длъжника да бъде изряден в съблюдаването на своите договорни задължения.

Твърди се също, че ищцата неправилно счита, че поставянето на изискване за осигуряване на лично обезпечение (поръчителство) противоречи на целта на Директива 2008/48 и в частност на предвидените в нея задължения на кредитора преди сключване на договора за кредит да направи оценка на кредитоспособността на потребителя. Дружеството е изпълнило задължението си по директивата и чл. 16 от ЗПК да оцени кредитоспособността на ищцата преди сключване на Договора, която оценка се прави при разглеждане на заявката за кредит. При тази оценка Дружеството е приело, че може да отпусне заемна сума в този размер и да сключи Договора при описаните в него параметри. Изискването на обезпечение съгласно Договора се явява гаранция за събираемостта на вземанията на Дружеството, а не предпоставка за отпускане на кредита. В тази връзка твърдението, че изискването на лично обезпечение, което ищцата била в невъзможност да изпълни, водело до самопричиняване на неблагоприятни последици за Дружеството, представлява 3 недобросъвестен опит на ищцата да се освободи от задължения по Договора. Излага се, че непредоставянето на обезпечение поставя сериозна несигурност пред кредитора дали ще успее събере сумите по предоставените от него кредити, още повече, че това е основният му предмет на търговска дейност, следователно и източник на приходи.

Решението при какви условия то ще отпуска кредити в рамките на закона е автономна, независимо от съображенията, които трети лица могат да имат, като те биха могли да изразят несъгласието си като не ползват услугите му. Оспорването на тяхната резонност, след като веднъж е изразено съгласие с тях, показва недобросъвестност и цели злоупотреба с право. Ответното дружество, счита също, че няма как да бъде възприета и тезата, че клаузата за неустойка противоречи и на материалния закон - чл.

71 ЗЗД, тъй като не кореспондира нито с уговореното между страните в сключените договори за заем, нито с предназначението на неустойката; твърди, че за да е налице недействителност на една договорна клауза поради противоречието й със закона, е необходимо тази договорна разпоредба да противоречи на императивна правна норма.

Сочи още, че в разглеждания казус, разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК не намира приложение и не е налице нарушение на нейните изисквания. Претендираната неустойка за неизпълнение, касае едно допълнително задължение за предоставяне на обезпечение като поради непредоставянето му е начислена същата. Периодът, за който е начислена неустойка е от изтичането на тридневния срок за предоставяне на обезпечението до крайния срок на договора, а претендираната законна лихва е за период от настъпването на падежа на договора до изплащане на задължението, тоест за периода, за който се начислява неустойка за неизпълнение на договорно задължение, не се претендира обезщетение за забава.

Предвид изложените доводи, ответното дружество моли установителната искова претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски. Възразява срещу искането на ищеца за присъждане на разноски по подробно изложени съображения.