Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7008 от 18.04.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 57968/2024
Вид
Решение № 7008
Подписан
18.04.2025
Състав
БИЛЯНА СИМЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 2, т. 3 , т. 15 и т. 19 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 2, т. 3 , т. 15 и т. 19 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 2, т. 3 , т. 15 и т. 19 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 51 · Закон за наследството
  • чл. 10а, предл. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7008 гр. София, 18.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110157968 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по предявени от “********” ЕООД срещу ответника Х.

М. М. искове както следва:

1/ Установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 3100 лева, представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № 30040804603 от 22.11.2019 г., ведно със законна лихва за период от 29.03.2024 г. до изплащане на вземането;

2/ Установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с 86 ЗЗД за сумата от 2370.96 лева, представляваща мораторна лихва за период от 06.01.2021 г. – датата на предсрочна изискуемост до 29.03.2024 г., 3/ Установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с 86 ЗЗД за сумата от 275.49 лева, представляваща мораторна лихва за период от 21.12.2019 г. до 06.01.2021 г. – датата на предсрочна изискуемост, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 16383/31.05.2024 г. по ч.гр.д. № 18987/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 76 с-в; и 4/ Осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1252.70 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 20.12.2019 г. до 06.01.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /01.10.2024 г/ до изплащане на вземането;

5/ Осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК за сумата от 620 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга “Фаст”, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /01.10.2024 г/ до изплащане на 1 вземането;

6/ Осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК за сумата от 1798 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга “Флекси”, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /01.10.2024 г/ до изплащане на вземането;

Твърди се в исковата молба, че на 22.11.2019 г. между ищеца, като кредитор, и М. Х. М. /наследодател на ответника Х. М.

М./, като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит 30040804603/22.11.2019 г.

По силата на договора, кредитополучателят се задължил да отпусне кредит на потребителя в размер на 3100 лева при годишен лихвен процент в размер на 41 % и ГПР в размер на 49.09 %, който кредитополучателят следвало да погаси на 36 вноски. Общият размер на кредита възлизал на сумата от 5392.59 лева. Кредитополучателят поискал и закупил допълнителни услуги “Фаст” на стойност 620 лева и “Флекси” на стойност 1798 лева, като плащането на цената на услугите било разсрочено също на 36 вноски. Така общият размер на задължението по кредита, включващ и допълнителните услуги, влизлизал на сумата от 7810.59 лева и следвало да бъде погасено на 36 вноски в размер на 216.95 лв. всяка от тях, с падежна дата - всяко 20-то число на месеца.

Ищецът твърди, че изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 22.11.2019 г. превел по банковата сметка на кредитополучателя М. М. сумата от 1658.58 лева, а сумата от 1441.42 лева била използвана за рефинансиране на други задължения към “********”. Така общият размер на кредита от 3100 лева бил изцяло усвоен.

Изтъква, че закупуването на допълнителните услуги не представлява условие за отпускане на кредита. Сочи, че същите предоставят възможност на кредитополучателя, при необходимост, да се ползва от една или всички от следните услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на падеж; улеснена процедура за получаване на парични средства.

Сочи, че поради неизпълнение пълно и в срок на задълженията на кредитополучателя, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на

06.01.2021 г. Сочи, че и крайният срок за погасяване на кредита, съгласно изготвения погасителен план, е изтекъл на 20.11.2022 г., поради което изтъква, че към датата на подаване на заявлението в съда, задължението по кредита е изцяло изискуемо.

Сочи, че след като кредиторът е узнал за смъртта на кредитополучателя подал искане по реда на чл. 51 ЗН, по което било образувано охранително производство по гр.д. № 8982/2022 г. на СРС. В рамките на последното били установени наследниците по закон на починалия длъжник, като Еленка Димитрова М. загубила право да приеме наследството на починалия, а по 2 отношение на Х. М. М. /ответник по предявения иск/ производството било прекратено, поради невъзможност същата да бъде призована. Предвид изложеното намира, че доколкото Х. М. не е вписала отказ от наследството на починалия кредитополучател, същата се явява негов наследник и отговаря за неплатените задълженията по процесния кредит.

Сочи, че липсата на плащания по кредита са мотивирали кредитора подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било частично уважено от съда с издадената Заповед за изпълнение № 16383/31.05.2024 г. по ч.гр.д. № 18987/2024 по описа на Софийски районен съд, 76 с-в. за сумите за главница в размер на 3100 лева и мораторни лихви в размер на 2370.96 лева и 275.49 лева.

По изложени съображения моли съдът да уважи предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове за сумите по издадената заповед за изпълнение, както и съединените с тях осъдителни искове за стойността допълнителни услуги и дължимото договорно възнаграждение.

Претендира разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът Х. М. М. подава отговор, с който оспорва исковете по основание и размер.

Прави възражение за нищожност на сключения договор, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Сочи, че годишният лихвен процент и годишния процент на разходите е договорен в противоречие на ЗПК, тъй като в посочения от ищеца ГПЛ – 41 процента и ГПР- 49,9 процента не са включени стойността на допълнителните услуги, които твърди да представляват разходи, свързани с отпускането на кредита, таксите за които са възложени на икономически по-слабата страна.

Сочи, че от представените документи не се установява в какво се изразява услугата приоритетно разглеждане на документи. Допълва, че е нарушено императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 ЗПК. Навежда възражение, че посочените клаузи са неравноправни, като се позовава на разпоредбата на чл. 143 ЗЗП, допълва, че носят вреда за потребителя. Оспорва твърдението, че е длъжникът/наследодателят/ е получил уведомление за предсрочна изискуемост по договора за кредит, като сочи че същата не е настъпила, с оглед обстоятелството, че наследодателят е починал през 2020 г., а в исковата молба се твърди, че същият е уведомен през 2021 г.

Без да сочи, че не е приела наследството на починалия кредитополучател, сочи, че по делото ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се установява, че наследството на кредитополучателя М.

М. е прието именно от ответника.

По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, процесуалният представител на ответника излага доводи за неоснователност на претенцията, касаещи недействителност на процесния договор за кредит. Не твърди и не представя доказателства ответникът да е направил отказ от наследството на починалия кредитополучател, сочи единствено, че не е проведена процедура 3 по чл. 51 ЗН.

Претендира разноски.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните, както и като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, както и осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл. 10а ЗПК.

На основание чл. 154 ГПК доказателствената тежест между страните се разпределя както следва:

За основателност на предявените главни установителни и осъдителни искове ищецът следва да докаже следните предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит, сключен с М.

М., както и съдържанието на същия, в това число - наличието на постигнати между страните договорки за закупуване на допълнителни услуги;

2/ кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да усвоил, сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3/ Настъпила изискуемост на вземанията по кредита; 4/ клаузите от договора да са индивидуално уговорени; 5/ Настъпило наследствено правоприемство между починалия кредитополучател и ответника по делото.

В тежест на ответника, при доказване на посочените обстоятелства, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на лихвата. В тежест на ответника при доказване на горното е, че е извършил плащане.

Не е спорно между по делото, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че ищецът и М. Х. М. са сключили Договор за потребителски кредит № 30040804603 от 22.11.2019 г./л. 19/.

Не е спорно а и се установява по делото от представеното в заповедното производство /приложено за послужване към настоящото гражданско дело/ удостоверение за наследници /л. 12 от ч.гр.д. № 18987/2024 г./ че кредитополучателят М. М. е починал на 26.06.2020 г.

Видно от приложения документ, ответникът Х. М. М. е дъщеря на починалия кредитополучател и се явява негов наследник по закон, заедно с преживявалата съпруга на наследодателя – Еленка М..

От приложеното към исковата молба решение № 10306/15.06.2023 г. по гр.д. № 8982/2022 г. на СРС, 86 с-в, /л. 46/ се установява, че преди образуване на заповедното производство ищецът е инициирал охранително производство по чл. 51 ЗН, в което преживявала съпруга Еленка М. е загубила правото да приеме наследството. По отношение на дъщерята на кредитополучателя 4

/настоящ ответник/ Х. М., производството е било прекратено, поради невъзможност лицето да бъде уведомено за дадения срок.

Предвид изложеното, налага се извод, че към датата на образуване на настоящото заповедно, респективно – исково производство, ответникът Х. М. не е загубила правото да приеме наследството, оставено от баща й.

Съдът намира, че доколкото Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и препис от исковата молба са били редовно връчени лично на ответника Х. М. и същата е била представлявана в процеса от упълномощен представител /а не от назначен от съда особен представител/, за ответника е съществувала възможност надлежно да заяви твърдение, че наследството не е прието, респективно – да представи доказателства за вписан отказ от наследство.

В конкретния случай, такива твърдения не са наведени от страната, доколкото бланкетното посочване, че ищецът не е провел производство по чл.

51 ЗН /освен невярно/ не е равнозначно на оспорване приемането на наследството.

Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът Х. М., в качеството й на наследник по закон на починалия кредитополучател, се явява материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове.

Установява се на следващо място от представяния Договор за потребителски кредит № 30040804603 от 22.11.2019 г./л. 19/, че кредитодателят се задължил да отпусне кредит на потребителя в размер на 3100 лева при годишен лихвен процент в размер на 41 % и ГПР в размер на 49.09 %, който кредитополучателят следвало да погаси на 36 вноски, всяка в размер на 149.79 лева. Дължимата сума по кредита възлизала на 5392.59 лева.

Съгласно договора за кредит, клиентът е закупил и пакети допълнителни услуги Fast /приоритетно разглеждане/ на стойност 620 лева и Flexy /гъвкав погасителен план/ на стойност 1798 лева. Плащането на цената на пакетите също е разсрочено на 36 вноски от по 67.16 лева. Със закупуването на допълнителните услуги общият размер на кредита възлиза на сумата от 7810.59 лева /л. 20/.