Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3805 от 28.05.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 53286/2008
Вид
Решение № 3805
Подписан
28.05.2019
Състав
ПЕПА СТОЯНОВА ТОНЕВА, СВЕТЛИН ВЕЛКОВ МИХАЙЛОВ, ПАВЕЛ ГЕОРГИЕВ ПАНОВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ .........

28.05.2019г., гр. София

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА

Мл. съдия ПАВЕЛ ПАНОВ при секретаря А.

Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 3286 по описа за 2008 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 196 – 211 ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 1 ГПК.

С решение от 09.07.2008г. по гр.д. № 9188/2005г. Софийски районен съд, 41 състав: Признал за установено по иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, предявен от Л.С.П., ЕГН **********,, срещу В.С.К., ЕГН **********, че ищцата е собственик на 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент № **, находящ се на втория етаж, вх. Б в сградата на ЖСК „*******“, бл. **в гр. София, район „****“, ул. „*******, състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухненски бокс, баня, тоалетна, мокро помещение, дрешник, антре, два балкона, с обща площ от 103 кв. м, при съседи: изток - зЕ. площ, запад - зЕ. площ, север - преградна стена с вх. А, юг - стълбище, коридор и ап. № 26, собственост на С.Н.М., заедно с принадлежащото мазе № ** с обща площ от 3.77 кв. м, при съседи: изток - мазе № 26, собственост на С.Н.М., запад - зЕ. площ, север - коридор на мазетата, юг - преградна стена с блок 12, вх. А, заедно с принадлежащия таван № ** с обща площ от 5.62 кв. м, при съседи: изток -коритор на таваните, запад – таван № 26, собственост на С.Н.М., север – коридор на таваните, юг – коридор на таваните, заедно с припадащите се 2.522 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавно място, съставляващо имоти с пл. №№ 2, 4, 6, 8 и 14, парцел ІІ от кв. 86 по плана на „****“, гр. София при съседи на дворното място: изток – зЕ. площ, запад – зЕ. площ, север – ул. „Ливада“, юг – зЕ. площ; Постановил изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 ЗС по иска, предявен от Л.С.П., ЕГН **********, срещу В.С.К., ЕГН **********, Г. Н.А., ЕГН **********, и Г.А.А., ЕГН **********, по договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 59, том І, рег. № 3166, дело № 59/07.06.2000г. на нотариус Б.Т., рег. № 076 на НК, на 1/2 идеална част от същия недвижим имот, за сумата 28 239 лв., която сума ищцата следва да заплати на купувачите по договора в месечен срок от влизане на решението в сила; Осъдил на основание чл. 108 ЗС ответниците Г. Н.А., ЕГН **********, и Г.А.А., ЕГН **********, да предадат на ищцата Л.С.П., ЕГН **********, владението на гореописания имот; Отменил на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ нотариален акт № 59, том І, рег. № 3166, дело № 59/07.06.2000г. на нотариус Б.Т., рег. № 076 на НК. На основание чл. 64, ал. 1 ГПК ответникът В.К. е осъден да заплати на ищцата разноски по делото в размер на 465.11 лв., а ответниците Г. и Г. А.– да й заплатят разноски в размер на 832.22 лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответниците Г. Н.А. и Г.А.А., които го обжалват в частите, с които предявените срещу тях искове са уважени. Наведени са доводи за недопустимост на атакуваното решение в частта му по иска с правно основание чл.

33, ал. 2 ЗС като постановено от родово некомпетентен съд. По иска с правно основание чл. 108 ЗС са наведени оплаквания за неправилност на решението – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не били налице трите кумулативно изискуеми от закона предпоставки за уважаване на иска. Ищцата била собственик на 1/2 ид. част от имота, но след валидно извършената покупко-продажба с нотариален акт № 59, том І, рег. № 3166, дело № 59/07.06.2000г. на нотариус Б.Т., рег. № 076 на НК, жалбоподателите придобили правото на собственост върху имота, а ищцата престанала да е собственик. Неправилно СРС приел, че упълномощителната сделка, по силата на която ищцата упълномощила ответника В.К. да продаде нейната 1/2 идеална част, е нищожна поради липса на съгласие от страна на ищцата. За да се направи категоричен извод, че такова съгласие липсва, съдът следвало да провери редовността на издаденото от ищцата пълномощно, но същото не било издирено и прието по делото. И тъй като именно ищцата оспорва издаването на представеното пред нотариуса пълномощно, то нейна била тежестта да докаже, че не е давала такова пълномощно или че то е невалидно. Косвените доказателства, въз основа на които районният съд изградил извода си, били крайно неубедителни и спорни.

Обстоятелството, че пълномощното не фигурира под рег. № 7711/06.06.2000г. в общия регистър на нотариус с рег. № 310 на НК не означавало, че такова пълномощно не е нотариално заверявано и можело да се дължи на погрешна нотариална регистрация или на несъответствие в записването.

Удостоверението от СБДС-СДП, на което съдът се позовал и направил извода си, че няма как ищцата да се е явила пред нотариус на 06.06.2000г. да завери подписа й, било издадено в качеството й на българска гражданка, но не и на австрийска, т.е. по делото не било изяснено обстоятелството дали ищцата е придобила австрийско гражданство и пребивавала ли е в страната на посочената дата като австрийска гражданка. Показанията на св. Д.и св. М.за лошите взаимоотношения между ищцата и брат й били опровергани категорично от показанията на св. П.и св. Ч.. Не се подкрепял от събраните по делото доказателства и изводът на съда, че ответниците А.осъществяват фактическа власт върху имота. Не била налице и третата кумулативно изискуема предпоставка, като видно от приложения по делото нотариален акт № 59, д. № 59/2000г. било, че ответниците А.са закупили и владеят процесния имот при наличие на правно основание. Атакуваното решение било постановено и в нарушение на чл. 70, ал. 1 ЗС. Неправилно първостепенният съд приел, че осъществяваното от ответниците А.владение е недобросъвестно, тъй като е липсвало съгласие на ищцата за разпореждане с нейната 1/2 идеална част от имота. По делото не били събрани доказателства, които да сочат, че такова съгласие липсва. Събраните доказателства, макар и спорни, сочели не на липса на съгласие по упълномощителната сделка, а за липса на валидна нотариална заверка на издаденото от нея пълномощно, представено пред нотариуса, извършил разпоредителната сделка. Тази липса на законно изискуемата форма на упълномощителната сделка не била известна на жалбоподателите при изповядване на прехвърлителната сделка, видно от показанията на св. Ч..

Незнанието на това обстоятелство, както и обстоятелството, че ответниците владели процесния имот на правно основание, годно да ги направи собственици обуславяло извод, че същите са добросъвестни владелци на имота. Поради това са искали от съда да отмени решението в атакуваните части. В открито съдебно заседание на 20.03.2019г. претендират разноски за настоящата инстанция.

Подадената от ответника В.С.К. въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният срещу този ответник установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ е върната с протоколно определение от 26.02.2010г. по настоящото дело, което като необжалвано е влязло в сила на 17.03.2010г. В качеството му на въззиваема страна К. не е взел становище по въззивната жалба на А..

Въззиваемата страна Л.С.П. с възражение по реда на чл. 201, ал. 1 ГПК /отм./ оспорва въззивната жалба и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение в обжалваните части.

Претендира разноски за настоящото производство.

Въззивна жалба вх. № 47450/15.09.2008г. е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 197 ГПК (отм.), от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С оглед твърденията в исковата молба и в молби-уточнения, и след частично прекратяване на производството, първоинстанционният съд е бил сезиран с: иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, предявен срещу ответника В.С.К., за признаване за установено, че ищцата е собственик на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот; иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, предявен срещу тримата ответници, за изкупуване на 1/2 идеална част от недвижимия имот, и иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен срещу ответниците Г. Н.А. и Г.А.А. за признаване за установено, че ищцата е собственик на процесния недвижим имот и осъждане на ответниците да й предадат владението на същия имот. Заявено е и искане за отмяна на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ на нотариалния акт, във формата на който е сключен договорът за покупко-продажба на имота между ответниците.

Ответниците Г. и Г. А.са оспорили предявените срещу тях искове, като при условията на евентуалност са релевирали възражение за придобиване на имота по давност с кратката 5-годишна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС, изтекла в периода от м. 06.2000г. до завеждане на исковата молба в съда на 01.11.2005г., при твърдения владението им да било добросъвестно.

С влязло в сила на 11.09.2012г. решение от 21.05.2012г., постановено по настоящото въззивно гр.дело № 3286/2008г. на СГС, първоинстанционното решение е обезсилено като недопустимо в частта на уважения иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, разделено е производството, като по настоящото дело остава за разглеждане искът по чл. 108 ЗС, исковата молба в частта й по иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС е изпратена за образуване на отделно производство пред родово компетентния да се произнесе по този иск СГС, а производството по настоящото дело е спряно на основание чл. 182, б. „г“ ГПК /отм./ до приключване на спора по иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС с влязъл в сила съдебен акт.

Поради това, и предвид връщането на въззивната жалба на ответника В.К., предмет на въззивна проверка след възобновяване на основание чл. 183, ал. 1 ГПК /отм./ на производството е първоинстанционното решение в частта му по иска с правно основание чл. 108 ЗС, както и в частта му по искането по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото относими към предмета на проверка доказателства по реда на чл. 188 ГПК (отм.), намира за установено следното:

От фактическа страна: Не е било спорно и от приетите по делото нотариален акт № 57, д. № 22481/1993г. на Първи нотариус при СНС към СРС и удостоверение за наследници № 004314/08.07.2005г. на СО – район „Красна поляна“ се установява, че Л.С.П. и В.С.К. са станали собственици по наследствено правоприемство от баща им С.Д.К., починал на 09.06.1998г., при равни квоти от по ½ /чл. 5, ал. 1 ЗН/ на недвижим имот - апартамент № **, находящ се на втория етаж, вх. Б в сградата на ЖСК „*******“, бл. **в гр. София, район „****“, ул. „*******, състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухненски бокс, баня, тоалетна, мокро помещение, дрешник, антре, два балкона, с обща площ от 103 кв. м, при съседи: изток - зЕ. площ, запад - зЕ. площ, север - преградна стена с вх. А, юг - стълбище, коридор и ап. № 26, собственост на С.Н.М., заедно с принадлежащото мазе № ** с обща площ от 3.77 кв. м, при съседи: изток - мазе № 26, собственост на С.Н.М., запад - зЕ. площ, север - коридор на мазетата, юг - преградна стена с блок 12, вх. А, заедно с принадлежащия таван № ** с обща площ от 5.62 кв. м, при съседи: изток -коритор на таваните, запад – таван № 26, собственост на С.Н.М., север – коридор на таваните, юг – коридор на таваните, заедно с припадащите се 2.522 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавно място, съставляващо имоти с пл. №№ 2, 4, 6, 8 и 14, парцел ІІ от кв. 86 по плана на „****“, гр. София при съседи на дворното място: изток – зЕ. площ, запад – зЕ. площ, север – ул. „Ливада“, юг – зЕ. площ.

С нотариален акт № 59, том І, рег. № 3166, дело № 59/07.06.2000г. на нотариус Б.Т., рег. № 076 на НК /приет в официално заверен препис във въззивното производство - л. 60 - 61/, В.С.К., действайки лично и като пълномощник на сестра си Л.С.П. с пълномощно рег. № 7711/06.06.2000г. на нотариус с рег. № 310 на НК, продал апартамента на ответниците

Г. Н.А. и Г.А.А..

Видно от писмо изх. № 14/09.11.2006г. на Главно управление на архивите при МС /л. 91 от делото на СРС/, на основание утвърден акт за унищожаване на архивни материали, нотариално дело № 59/2000г. на нотариус Б.Т., рег. № 076 на НК е унищожено.