Решение № 92 от 17.07.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. С., 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. о. с., I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Елизабета Д. Николова в присъствието на прокурора Ц. Б. И. като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231800600511 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК.

Постъпил е протест от представител на РП – Б. срещу присъда № 18/01.06.2023 г., постановена по НОХД 271/2022г., по описа на РС – Б., с която подсъдимият П. е признат за виновен, в това че на 17.01.2022 г., около 23,50 часа, на автомагистрала „Хемус“, в района на 40 – ти км. – землище на община Б., обл. С., с посока на движение към гр. С., е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Поло“ с рег. № *********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,29 на хиляда, установено по надлежния ред (съгласно чл. 3, ал. 1 и чл. 6, ал.

9 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози), а именно с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARNJ 0052, като е извършил деянието, след като е осъден за деяние по чл.

343б, ал.1 НК - по НОХД № 421/2017 г. на РС - Б., с Присъда от 15.10.2018 г., постановена по ВНОХД № 140/2018 г. по описа на С. о. с., влязла в законна сила на 24.04.2019 г. (потвърдена с Решение № 13/24.04.2019 г. по наказателно дело № 1218/2018 г. по описа на Върховен касационен съд) – престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 от НК са му 1 наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване на основание чл. 57, ал.

1, т. 2, б.“в“ от ЗИНЗС, и „глоба“ в размер на 600.00 (шестстотин) лева в полза на държавата. На основание чл. 343г от НК е постановено подсъдимият да бъде лишен от правото да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.

Със същата присъда, на основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено подсъдимият отделно да изтърпи ефективно и наказанието „лишаване от свобода“ за срок от една година, наложено му по ВНОХД № 140/2018 г. по описа на С. о. с., с присъда влязла в законна сила на 24.04.2019г., и с която е отменена присъдата по НОХД №421/17г. на РС - Б..

В протеста и допълнението към него се излагат аргументи за неправилност на съдебния акт, като се отправя критика към аналитичната дейност на съда относно преценката на събрания доказателствен материал и извършената индивидуализация на наказанието. На практика се атакува единствено размерът на наложеното наказание, което държавното обвинение счита за занижено, тъй като фактическият извод на съда за наличие на смекчаващи обстоятелства и определяне на наказанието при превес на същите бил необоснован. Липсвали доказателства по делото за влошеното здравословно състояние на подсъдимия, а трудовата му ангажираност изобщо не следвало да се третира като смекчаващо отговорността му обстоятелство. В подкрепа на доводите си прокурорът посочва, че освен високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, като отегчаващи обстоятелства следва да се приемат и предишните му осъждания за извършени престъпления по транспорта, както и фактът, че процесното деяние е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане. Поради това счита, че превесът на отегчаващите обстоятелства е значителен, което налага увеличаване на наложеното наказание.

Прави се искане за изменение на присъдата, като предложението на държавното обвинение е размерът на определените наказания да бъде увеличен както следва: наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, при първоначален строг режим; наказание „глоба“ в размер на 1000.00 (хиляда) лева; „лишаване от право да управлява МПС“ за срок, съразмерен и не по-малък от размера на наказанието „лишаване от свобода“.

Недоволен от присъдата на Б. р. с. е останал и подсъдимият П., който също е подал жалба по делото, чрез защитника си адв. С. Ц. от САК. В жалбата се сочи, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и необоснована.

Развити са съображения, че по делото няма събрани достатъчно убедителни доказателства за виновността на подсъдимия, нито за съставомерността на деянието от обективна и субективна страна.

Отправено е искане атакуваната присъда да бъде отменена.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на държавното обвинение поддържа протеста и оспорва подадената въззивна жалба.

Защитникът на подсъдимия – адв. С. Ц. Ц., оспорва протеста и поддържа 2 въззивната жалба, като счита за недоказано авторството на подсъдимия в инкриминираното деяние. В тази връзка посочва, че са налице съществени противоречия в показанията на свидетелите И. С. И. и Г. М. Ж. – лицата установили нарушението. Това от своя страна пораждало съмнение относно начина, по който е извършена проверката, и редовността на съставените в хода й документи. По същество е отправено искане за отмяна на атакуваната присъда в осъдителната й част или намаляване на наложеното наказание, като се акцентира върху здравословното състояние на подсъдимия Г..

В последната си дума пред въззивната инстанция, подсъдимият Г. посочва, имал сериозен проблем с алкохола, поради което няма ясни спомени от случилото се, но осъзнавал тежестта му.

С. о. с., след като обсъди доводите във въззивните жалби, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с чл. 314 от НПК, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна, като съображенията за това са следните:

Първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото, при спазване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият П. e роден на **********. в гр.С., с постоянен адрес: гр.

С., ж.к. “М.“, бл. 81, вх. Е, ет. 6, ап. 132, българин, български гражданин, неженен, с висше образование, управител на „Е.“ ЕООД, осъждан, с ЕГН:

**********.

За времето от 20,30 часа на 17.01.2022 г. до 08,30 часа на 18.01.2022 полицейските служители при ОД МВР – С., Сектор „Пътна полиция“ – свидетелите И. С. И. и Г. М. Ж. изпълнявали служебните си задължения в състава на автопатрул по пътен контрол в района от 14-ти до 71-ви километър на автомагистрала (АМ) „Х.“. Около 23,50 часа на 17.01.2022 г. в района на 40ти км. (в платното в посока към гр. С.) двамата застигнали движещия се пред тях лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Поло“ с рег. № *********, управляван от подсъдимия П.. След като автомобилът отбил в дясно и спрял, свидетелите Ж. и И. решили да извършат проверка, като изискали на подсъдимия Г. личните документи и тези на автомобила. По време на проверката полицейските служители усетили, че подсъдимият Г. лъха силно на алкохол, поради което полседният бил тестван за наличие на алкохол в издишания въздух с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARNJ 0052, като уредът отчел положителен резултат от 2,29 на хиляда. Въз основа показанията на техническото средство, свидетелят Ж., в присъствието на свидетеля И., съставил на подсъдимия Г. акт за установяване на административно нарушение (електронен вариант) серия GA № 365955, който му бил предявен за запознаване и подписан от него без възражения. На името 3 на подсъдимия бил съставен талoн за медицинско изследване № 074430, който му бил връчен срещу подпис. Подсъдимият Г. бил съпроводен от свидетелите И. и Ж.до ФСМП-Б., където пред медицинско лице отказал да даде кръвна проба.

От приобщената по делото справка за съдимост е видно, че към датата на деянието подсъдимият Г. е осъждан - с присъда от 15.10.2018 г. на С. о. с., постановена по в.н.о.х.д. № 140/2018 г. по описа на същия съд, влязла в сила на 24.04.2019 г., Г. е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 3436, ал. 1 НК, за което са му наложени наказания лишаване от свобода за срок на 1 /една/ година, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 /три/ години и глоба в размер на 200 /двеста/ лева, както и е лишен от правоуправление на МПС за срок от една година.

От приетите в настоящата инстанция като писмени доказателства медицински документи (л. 44 – 51) се установява, че подсъдимият Г. страда от първична коксартроза, асептична идиопатична остеонекроза и захарен диабет, като има и алкохолна зависимост, водеща до тревожност и депресия.

Гореизложената фактическа обстановка въззивният съд намира за безспорно установена от събраните и проверени доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите И. и Ж. (дадени в съдебна фаза и приобщените чрез прочитане по реда на чл. 284, ал. 4 от НПК показания от досъдебното производство); както и от писмените доказателства по делото: акт за установяване на административно нарушение серия GA № 365955/18.01.2022 г.; талон за медицинско изследване № 074430 и стикери към него; фиш за спешна медицинска помощ; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; справка от лаборатория за проверка на средства за измерване; етапна епикриза, експртно решение на ТЕЛК № 1593 от 112/09.07.2020 г.; справка за съдимост.

След самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, настоящият състав счита, че при изграждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения.

Фактическите констатации на първостепенния съд са обосновани и почиват на една законосъобразна и правилна интерпретация на доказателствата по делото, без да се били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като при оценката на доказателствените материали не са били допуснати и логически грешки. Предвид това настоящият съдебен състав споделя анализа на доказателствения материал по делото, изложен от първоинстанционния съд, но въпреки това следва да изложи и собствените си съображения във връзка с доводите на страните.

С оглед изложеното от защита, че е налице противоречие в свидетелските показания, което не е обсъдено от първоинстанционния съд, настоящият въззивен състав намира за необходимо да посочи следното:

Действително между показанията на свидетеля Ж. дадени в досъдебната и съдебната фаза на процеса, се наблюдават несъответствия по отношение на обстоятелството дали свидетелят е установил спрял автомобил или 4 автомобилът бил в движение и в последствие спрян за проверка от полицейските служители. Това противоречие, както правилно е отбелязал първоинстанционния съд, е напълно възможно с оглед изминалия продължителен период от време, като следва да се отчете и служебната ангажираност на полицейските служители и броя на проверките, които извършват ежедневно. Също така противоречието законосъобразно е преодоляно от районния съд, като по надлежния процесуален ред показанията на този свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, са приобщени към доказателствената съвкупност. С оглед посоченото настоящата въззивна инстанция споделя тезата на първата, че следва да се довери на показанията на свидетелите полицейски служители, които са логични, последователни и непротиворечиви, а и кореспондират с останалия доказателствен материал по делото. Поради това те представляват достатъчно стабилна доказателствена опора и могат да се поставят в основата на присъдата, доколкото след техния анализ и оценка се приемат за достоверни.

Ето защо, обосновавайки осъдителните си изводи с тези показания, контролираният съд не е допуснал процесуално нарушение. Следва да се отбележи, че съдът изгражда своите изводи не само от показанията на един свидетел, а от всички годни доказателствени средства. В настоящия случай фактическите изводи (възприети от двете инстанции), относно авторството на подсъдимия в инкриминираното деяние, намират потвърждение и в приетите като писмени доказателства АУАН серия GA № 365955, талон за медицинско изследване № 074430 и стикери към него, фиш за спешна медицинска помощ и протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. От тези доказателства категорично се установява и последователността на действията на полицейските служители, които са в синхрон с реда, регламентиран в Наредба № 1/19.07.2017 г. за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредбата концентрацията на алкохол в кръвта се установява чрез използване на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсилогични изследвания. В чл. 3, ал. 1 се уточнява, че при проверка на място се използва техническо средство, като в ал. 2 и ал. 3 се допълва, че при установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда при съставянето на АУАН контролният орган следва да попълни и талон за изследване по образец, придружен от осем стикера с номера, съответстващи на номера на талона (съгласно Приложение № 1 от Наредбата).