Решение № 94 от 29.01.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София,

…………………2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

НО, ХVІ-ти въззивен състав на седми януари две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА

СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ на секретаря Гергана Цветкова, в присъствието на прокурора Т. Садай, разгледа докладваното от съдия Кехайова наказателно дело ВНОХД № 5703 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ от

НПК.

С присъда от 28.05.2018 г., постановена по НОХД № 2745/2015г. по описа на СРС, НО, 93 състав, подс. Г.М.Ц. е бил признат за виновен в това че за времето от 01.05.2011г. до 04.05.2011г. в гр.

София, бул. „*****/в условията на посредствено извършителство като използвал В.Н.и В.Н.да го съборят/, противозаконно унищожил чужда недвижима вещ-метална конструкция на временен павилион за закуски-ресторант „Тропикана“, на стойност 49 747 лева, собственост на фирма ЕТ „Т.С-С.Т.“ - С.Я.Т., като са причинени значителни вреди, поради което и на основание чл. 216, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК е признат за виновен и му е определено наказание шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години. На основание чл. 304 от НПК подсъдимият Г.М.Ц. е бил оправдан по повдигнатото обвинение да е унищожил цялостното оборудване на заведението, възлизащо на обща стойност 20 840 лева. На основание чл. 189, ал.

3 от НПК подс. Ц. е осъден да заплати: направените по делото разноски, възлизащи в размер на 903,06 лева; разноските за повереника на частния обвинител С.Я.Т., възлизащи в размер на 1600 лева, както и 5 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

В законоустановения срок са постъпили жалби от повереника на частния обвинител, както и от защитника на подс. Ц.. В депозираната жалба на повереника на частния обвинител се твърди, че подс. Г.Ц. неправилно е бил оправдан по повдигнатото обвинение да е унищожил цялостното оборудване на заведението, възлизащо на обща стойност 20 840 лева, като се сочи, че присъдата в обжалваната й част е необоснована и постановена при съществено нарушение на процесуалните правила. Прави се искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подс. Ц. да бъде признат за виновен и осъден по първоначално повдигнатото му обвинение.

В жалбата на защитника на подс. Г. М.Ц. се сочи, че обжалваната присъда в осъдителната й част е неправилна и необоснована. Твърди се, че по делото не са събрани доказателства относно собствеността на унищожената вещ, както и за връзката на подс. Ц. със св. В.Н., който е извършил събарянето. Излагат се твърдения за извършването на огледа на местопроизшествие при съществено нарушение на процесуалните правила. Прави се искане за отмяна на обжалвания съдебен и акт и постановяване на нов, с който подс. Ц. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

В разпоредително заседание на 20.12.2018 г. въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че протестираната присъда е от категорията актове, подлежащи на въззивен контрол по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

В хода на съдебните прения повереникът на частния обвинител прави искане за потвърждаване на присъдата в осъдителната й част и постановяване на нова осъдителна в частта, в която подс. Ц. е бил оправдан в това да е унищожил цялостното оборудване на заведението, възлизащо на обща стойност 20 840 лева. Счита, че за това, че вещите са се намирали в заведението доказателства се съдържан в показанията на частния обвинител, съпругата му – св. Я.М., както и в тези на посредствения извършител В.Н..

Подчертава, че показанията им за намиращото се в търговския обект са били свързани с периода непосредствено преди събарянето и не могат да бъдат отнесени към предходен такъв.

Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата. Сочи, че по делото не са били събрани каквито и да било доказателства за това имено частният обвинител да е собственик на съборения обект. Приема за установено, че ресторантът не е работил през последните 10 години преди да бъде съборен. Счита, че теренът, на който е бил изграден обектът е бил реституиран на съпругата на подс. Ц., като на частния обвинител Т. са били връчвани многократно покани за освобождаване на имота. Изтъква, че останало недоказано движимите вещи да са се намирали в обекта към момента на събарянето му, како същият многократно е ставал обект на набези, за които обаче частният обвинител не е сигнализирал органите на МВР, поради което е напълно възможно да не знаел какво точно оборудване е имало в ресторанта. С тези съображения се прави искане за отмяна на обжалваната присъда в осъдителната й част и потвърждаването й в останалата.

Прокурорът изразява становище за неоснователност на двете депозирани от страните жалби, поради което и като правилна и законосъобразна предлага потвърждаването на присъдата.

Подсъдимият Г.Ц. заявява, че липсват безспорни доказателства аз това какви именно вещи са се намирали в ресторанта към момента на събарянето му. В своята последна дума подсъдимият заявява, че няма какво да добави.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна, поради което намира, че постановената присъда следва да бъде потвърдена, по следните съображения:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, установяваща се от събраната доказателствена съвкупност, обсъдена в мотивите на атакуваната присъда. Въз основа на този доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:

Подсъдимият Г.М.Ц. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с висше образование, разведен, работещ, неосъждан, ЕГН **********,***.

Свидетелят С.Т. в качеството си на едноличен търговец притежавал фирма „Т.С-С. Т.“ - С.Я.Т..*** свидетелят С.Т. съгласувал проект за изграждане на временен обект по чл.120 ППЗТСУ в СО - район Витоша. Издадено му било разрешение № 50 от 20.02.1990г. за поставяне на временен обект върху бланка за разрешение за строеж. Св. Т. построил временен обект в общински имот, находящ се в гр.София, на бул. „Цар Борис ІІІ“, 294 (УПИ 7-24.кв.42). На 30.03.1994г. със СО-район Витоша бил сключен договор за отдаване под наем на общинска земя за изграждане на временен обект. На 02.07.1999г. сключил нов договор за разполагане на временен обект, а в последствие-на 05.08.02г., сключил нов договор за срок от три години. В имота св.Т. изградил постройка с железни елементи-представляваща ресторант с наименование „Тропикана“, с включено електроподаване и водоснабдяване. Закритата площ на заведението била 60 кв.м., а откритата - 22 кв.м. и било захранено с ток и вода.

С решение №1194/16.04.2009г. в сила от

02.06.2009г. на Административен съд - София-град било отменено отчуждаването по Заповед РД-40-1720 от 05.08.1982г. по отношение на К.С.Г.на 1/2 идеални части от имота. Наследник на починалия К. Г.била дъщеря му - св. С.Ц.. След приключване на реституционната процедура имотът станал съсобствен между нея и Столична община. Св. Ц.провела няколко срещи със св. Т. в адвокатска кантора, на някои от които присъствал и подс. Ц.. Тъй като не успели да се договорят за цената на наличната постройка, св. С. Ц.подала жалба в СО, р-н „Витоша“ срещу оставането на сградата на св. С.Т. в имота. С писмо от СО, р-н “Витоша“ било отговорено, че не е установено незаконно строителство и няма основания за започване на процедура по премахване на постройката.

В началото на 2010 г. св. Т. затворил ресторанта за ремонт като оставил наличното оборудване вътре, а именно-тридесет и два стола, осем дървени маси, газова печка, електрическа скара, два фризера-ракла, четири фризера-вертикални, два бойлера, шкаф за мивка, кухненски робот, два фритюрника, газова печка за готвене, огнеупорна каса, батерии за душове, батерии за мивка, миялна машина, кафемашина, комплекти вилици, лъжици и ножове, чинии, чаши за кафе, тенджери, тенджери под налягане, тави, хладилник трикрилен, аспираторна система, охранителна система „Егида“, електромер, водомер, газови бутилки, радиокасетофон и др. В продължение на повече от година заведението не функционирало като през това време то ставало обект на кражби от неустановени лица, които за да проникнат вътре счупили прозорци, след което изнасяли различни вещи. За случващото се св. Я.М., която работела в намиращия се в съседство на постройката магазин, уведомила св. С.Т. и съпругата му.

През месец април 2011 г. св. В.Н.се обадил по телефона на подсъдимия Г.Ц., тъй като бил узнал, че подсъдимият иска да му възложи работа. Св. В.Н.извършвал дейност, свързана с изкопаване и събаряне на сгради, за което ползвал багер марка „Катар Пилар“, модел „428Д“ с peг. № ******, собственост на ЕТ „Софи“. Уговорили се да се срещнат пред ресторант „Трпикана“ в кв. „Княжево“, бул. „Цар Борис III“. На място св. Н. видял сградата - едноетажна метална постройка, разположена върху бетонов фундамент, състояща се от метални профили и стъклени прозорци. Свидетелят Н. видял, че в заведението има маси, столове и ламперия по стените, но не влизал вътре. Подсъдимият заявил, че сградата е негова, предоставил му документи с цел да подкрепи твърдението си, и казал, че иска сградата да бъде съборена. Двамата не уточнили дата, а се уговорили подс. Ц. да се обади като няма да заплаща цена за събарянето, а ще предостави съборената метална конструкция на Н.. На 01.05.

2011г. подс. Ц. се обадил на св. В.Н.и му казал да започва събарянето. Н. отишъл с багера на мястото заедно със сина си - св. В.Н.и свой приятел – неустановено по делото лице с малко име Валери. Св. В.Н.видял, че в сградата нямало прозорци, нямало врата, вътре имало счупени столове, токът бил прекъснат като кабелите липсвали. Св. В.Н.започнал събарянето от покрива, а св. В.Н.и другия мъж използвали флекс за отстраняване на страничните подпори. Докато работели продавачката в магазин за строителни материали, находящ се в съседство - св. Я.М., им казала, че е виждала лица да чупят стъкла и да изнасят от вътре вещи. Действията по събаряне на постройката били възприети от св. Е.Н., който ремонтирал автомобила си в сервиза, стоящ непосредствено до сградата.

Първоначално бил съборен част от покрива от сградата като останали и странични стени. Същия ден по-късно на мястото пристигнал подс. Г.Ц. със св. С.Ц. /Г./. Подсъдимият обяснил на св. В.Н., че следва след почистването на терена да засипе мястото с пръст. На следващия ден св. Н. заедно със сина си и другото лице продължили събарянето. На мястото пристигнали двама неустановени по делото мъже, които били с камион с платформа и предложили на св. В.Н.да натоварят металните отпадъци до пункт за изкупуване на метали в гр. Перник. След като натоварили отпадъците, отишли да ги предадат и направили три курса с камиона. За тези отпадъци св. Н. получил сумата от 700 лв. На следващия ден отново тримата отишли на мястото и св. В.Н.извикал камион от с.Волуяк, за да натовари останалата част от наличните отпадъци-гипсови плоскости, хартия, стъкла, след което изчистили терена.

Подсъдимият заявил, че след като почистят трябва да поставят метални колове и мрежа, за да заградят терена като посочил мястото, където да бъдат поставени. Тогава той показал документи за връщане на парцела на съпругата му. Тримата мъже изкопали дупки и бетонирали колове, след което поставили мрежата и обособили врата в нея, която заключили е катинар, който подсъдимият му казал да остави на продавачката в намиращия се в съседство магазин.

На 06.05.2011г. подсъдимият Ц. отишъл в кв. „Княжево“ с лекия си автомобил и предложил на св. Й.Г.и св. В.С., които се намирали до камион „Нисан“ СА **** да натоварят с камиона железа, които да предадат в пункт и да вземат парите са себе си. Двамата мъже се съгласили и се отправили след лекия автомобил като стигнали до ресторант „Тропикана“. От там натоварили ламарини и метални врати и ги предали в пункт за черни и цветни метали в кв. „Княжево“, в който работел св. Б.Р., след което се върнали, тъй като подсъдимият им казал, че след разчистването ще има още отпадъци за пренасяне. Подс. Ц. не бил на мястото и те решили да изчакат. Тогава при тях пристигнал св. С.Т., за когото св. Станоев знаел, че е „собственик на бившия ресторант „Тропикана“. Той им казал, че не е разрешавал на никого да извозва железа от мястото.