Решение № 236 от 04.09.2023, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. *******, 04.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *******, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20233130100873 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба на Ф. Г. Н., ЕГН ********** с адрес гр. *******, ул.

„*********” № 53 за постановяване на мерки за защита срещу лице, с което е била във фактическо съпружеско съжителство Ю. Х. В., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул.

******** № 20А.

Твърди се в молбата, че с ответника са съжителствали заедно от 20.07.2022г. и са родители на детето Н.. В периода на съвместното им съжителство неколкократно ответникът е упражнявал физическо насилие спрямо нея. Малко след раждането на детето им /15.05.2023г./ молителката напуснала ответника след пореден скандал с него. В началото на м.юни двамата отново се събрали и в периода до 07.08 неколкократно била удряна от ответника безпричинно. На 03.08. направили сватба без да сключват граждански брак.

Конкретните актове, в срока по чл. 10 ЗЗДН, които молителката сочи да са извършени, са както следва: На 07.08.2023г. към 7-8ч. ответникът се събудил и започнал да се приготвя за работа. Изведнъж, без каквато и да е причина я нападнал. Започнал да й нанА. удари с ръце. Зашлевил й шамари и я душил с колана на халата за баня. След като се успокоил и заминал за работа, молителката се обадила на родителите си. Баща й отишъл и я прибрал заедно с детето в дома си в гр. *******. На следващия ден отишла в Съдебна медицина и си извадила мед. удостоверение. От вчера и към днешна дата, ответникът сипел заплахи към нея, че ще дойде в ******* и ще стане лошо.

Моли за уважаване на подадената молба, като бъдат приложени мерки за защита по ЗЗДН.

В о.с.з. молбата се поддържа.

Ответникът в о.с.з. се явява, представлява се от процесуален представител, чрез който оспорва молбата. С писмено становище отрича да е извършил твърдяните актове и изобщо да е упражнявал каквото и да е насилие спрямо молителката. Твърди, че въпросната сутрин на 07.08 около 9ч тръгнал за работа и оставил съпругата си с детето да спят. Към 10ч му се 1 обадила майка му да занесе храна на племенника си. Преди да тръгне погледнал камерата в дома им и видял, че Ф. я няма. Обадил й се по телефона, но след като тя не му отговорила се чул с майка си, от която разбрал, че Ф. е отишла при приятелка. Когато се прибрал видял, че кутията, в която съхраняват ценности от сватбата е празна, от което направил извод, че тя си е тръгнала. Обадил й се, но първоначално тя не му отговорила. Малко след това му вдигнала и му казала, че всичко помежду им е свършило и повече да не я търси. От този момент нямал връзка с нея. Принудил се да се обади на майка й, за да разбере какво става, но вместо да получи информация, майка й започнала да го обижда и заплашва. Твърди, че и друг път Ф. си е тръгвала така от дома им, след което отново се събирали. Оспорва да й е нанА.л удари и да я е душил с колана за баня. Посочва и че в представеното удостоверение от Съдебна медицина са отразени констатирани увреждания, но с различна давност, при липса на конкретика каква е тази давност.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица съобразно чл. 3, т. 2 ЗЗДН, доколкото няма спор между страните, че ответникът е лице, което се е намирало във фактическо съжителство с молителката и двамата са живели в общо домакинство, а и са родители на детето Н..

Сезиращата съда молба, се основава на твърдения за осъществени по отношение на молителката актове на домашно насилие, характеризиращи се със системност, последният от които на 07.08.2023г. , поради което е депозирана в предвидения в чл.10, ал.1 ЗЗДН преклузивен срок.

Като акт на домашно насилие, съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, се определя всеки такъв на физическо, емоционално и психическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лицата по чл. 3 ЗЗДН.

За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителят да установи действителното осъществяване на твърдяните дати от посочения извършител на действия, квалифицирани като актове на домашно насилие.

Отхвърлянето на молбата е предпоставено от проведено от ответника доказване, оборващо изложеното от молителката.

По делото е приложена декларация по смисъла на чл. 9 ЗЗДН, в която молителката декларира актовете на извършеното спрямо нея домашно насилие с идентични твърдения на изложените в молбата й.

Разпитани са като свидетели лицата Г.Ю. - баща на молителката и Н.А.-майка на ответника.

От показанията им се установява следното:

Св. Ю. разказва, че на 07.08 дъщеря му му се обадила по телефона да отиде да я прибере от гр. ******, където живеела с мъжа си. Едвам говорела. Свидетелят се досетил, че има проблем и веднага тръгнал. Взел я с детето към 10ч. Казала му, че повече няма да живее с мъжа си. Плачела. Свидетелят видял, че имала синини по ръцете и под мишницата, както и червено на врата. Като се прибрали разказала повече на майка си и тогава свидетелят разбрал какво е ставало. Била удряна от мъжа си по ръцете, раменете и накрая с колана на халата я душил. Едвам се отървала да си поеме въздух. Посочва, че от миналата година, откакто били заедно, не се разбирали. Мъжът й я биел, за което първите месеци дъщеря им не споделяла. Една вечер май месец, късно към 22-23ч. майката на зет му им звъняла да отиват да прибират дъщеря си. Отишли, прибрали я, но без детето. После двамата пак се събрали заради детето. На 02 и 03 август правили сватба. Дъщеря им искала да живее с него 2 и заради това стояла. От нея знае, че той се прибирал късно вечерта и без причина я удрял, а после казвал, че не знае какво е правил. Преди това свидетелят не бил виждал синини по тялото й, но до май месец той бил в чужбина. На сватбата не видял дъщеря му да има синини, но вечерта на 02 август усетил по очите й, че има нещо. Били се скарали с мъжа си и нея вечер той пак я ударил. Споделила му, че няма да може да живее с него, защото й посягал и я биел. След като я взели на 07.08, на другия ден отишли в съдебна медицина и й изкарали медицинско. Пуснали жалба и срещу зетя, защото ги заплашвал, чрез трети хора.

След жалбата, заплахите спрели. Дъщеря му го блокирала и двамата не комуникирали.

Св. А. разказва, че тя и синът й живеели в една къща. Тя на първия етаж, а той с Ф. и детето на втория. Синът й станал във въпросния ден към 9ч., взел си кафе и заминал на работа. Казал й, че детето спи и заминал. След около час, Ф. слязла с бебето. Видели се на вратата, даже не се погледнали, само се зарадвала на внучето си. От далеч Ф. й казала, че отива при приятелка, при което свидетелката й казала да не взема детето понеже духа. В отговор Ф. й казала, че нищо няма да му стане и заминала. След час се прибрал синът й понеже му била поръчала нещо и питал къде е жена му. Казала му, че е отишла при приятелка. Качил се горе и след малко се върнал като й казал, че Ф. е заминала и е взела златото и парите. Посочва, че не е чувала двамата да се карат, нито е виждала синини по снаха си. Него ден се станала в 6,30ч. и не била чула никакви шумове, нито да е имало караници между двамата. Би трябвало да чуе, ако е имало нещо, защото всичко се чуваловикала ги да се хранят от първия етаж. Нищо странно не видяла в снаха си, не била усмихната, но не била и тъжна. Била облечена с потник и къси дънки, и свидетелката не забелязала да има синини по ръцете или шията. Синът й се опитал да се свърже няколко пъти с нея по телефон, но не успял. После звънял на майка й и тя ги заплашвала. И друг път, преди сватбата Ф. напускала дома им. Отрича да се е обаждала на близките й да идват да си я прибират. Посочва, че я видяла снаха си да се скубе, да се дере и да пищи и тогава извикала сина си и му казала да се обадят на майка й да дойде, понеже се уплашила.

Определя отношенията със снаха си като приятелски.

Пред съда молителката потвърждава, че ответникът я е удрял и че са се карали постоянно. Особено агресивно станало поведението му след като се върнала при него втория път. Тя го питала защо се държи така, при което той казвал, че не я е удрял. След това я водил по ресторанти. Стояла при него, защото всеки път, след като правел нещо й се извинявал и обещавал, че повече няма да прави така, но нещата се повтаряли. Най- вече стояла с него заради детето. Удрял я с юмруци, с ръце. После й се извинявал и обещавал да се промени, но всичко се повтаряло. След образуване на делото нямала контакт с него. Не е търсил детето. След като го напуснала й звънял постоянно, но тя не му вдигала. Веднъж му вдигнала и като му казала, че всичко между тях е приключило, той започнал да я заплашва, че ще дойде и ще я набие. След този разговор го блокирала и нямат контакт. Обаждал се на майка й да заплашва и нея.

Пред съда, ответникът отрича да е имал соченото поведение. Потвърждава хронологията изложена в писменото му становище. Твърди, че е нямал проблеми с Ф. и че двамата се обичали. Разбрал, че въпросния ден тя е избягала от него, но причините за това не му били ясни. Отрича да я е бил и изобщо някога да я е удрял, не може да си обясни защо тя е пуснала жалбата срещу него.

По изричната разпоредба на чл. 13 ЗЗДН, регламентираща допустимите доказателства в производството, декларацията по чл. 9 ЗЗДН е доказателство за изложените в нея обстоятелства и на основание чл.13, ал.3 ЗЗДН, съдът може да издаде заповед за защита само въз основа на приложената декларация. В подадената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН са декларирани извършени от ответника действия, подробно описани и по естеството си съставляващи осъществено емоционално и психическо насилие, а и физическо такова по 3 смисъла на закона. Липсва легална дефиниция на понятието „психическо и емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги потиска и да не ги изразява. Актовете на такова могат да бъдат вербални /обиждане/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености, и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.

Последното, разглеждано в контекста на целта на защитата по ЗЗДН, а именно да бъде дадена бърза и адекватна защита на пострадалите, чието право на лична неприкосновеност е било нарушено, чрез налагането на съответните мерки за въздействие спрямо нарушителя му.

Анализирайки ангажираните по делото доказателства, налага се извод, че ответникът не успя да проведе доказване, опровергаващо изложеното в представената декларация, поради което съдът приема за достоверни изложените в нея обстоятелства. Този извод се основава на събраните по делото доказателства, в т.ч. писмени такива и в частност издаденото медицинско свидетелство № 958/2023г. Удостоверените в него факти относно обективно констатираното от съд. лекар състояние на молителката- установени телесни увреждания- кръвонА.дания по горните крайници- множество кръгловати и овални синкавоморави и мораво- жълтеникави по двете предмишници и три подобни по задната повърхност на лявата предмишница в средна и долна трета с различна давност и линейно червеникавокафеникаво ожулване с хоризонтален ход в лявата хълбочна област, при това с различна давност са изцяло в подкрепа на твърдяното от молителката като системно упражнявано физическо насилие и изключват възможността тяхната поява да следва раздялата на партньорите. Казаното от св. А., че не е виждала телесни увреждания при молителката, нито пък е чувала двамата да се карали, не бива кредитирано от съда, както с оглед нейната пристрастност и заинтересованост, така и с оглед прякото им противоречие с обективно установеното и документирано от съдебния лекар. Изхождайки и от самото естество на актовете на домашно насилие и обстановката, в която обичайно се проявява- в дома на жертвата и без свидетели, няма основание за поставяне под съмнение достоверността на декларацията и мед. удостоверение. Извършването на такива актове не е всякога и задължително съпроводено и от действия на съпротива от страна на жертвата и/или викове в т.ч за помощ. Ирелевантно е и какво е било показаното от молителката емоционално състояние, когато е пуснала дома на ответника него ден. Св. А. го определя като - нито усмихната, нито тъжна, макар че преди това казва и това, че реално двете не са се погледнали, а свидетелката преди всичко се е зарадвала на детето. От друга страна св.Ю. разказва за състоянието на дъщеря си, когато я е взел и пред който тя спокойно е изразила емоцията си /плачела е/. Той е видял и травмите по ръцете й и зачервеното по врата й, което обективно не е било установено от съдебния лекар, но реално не е и опровергано съдържанието на декларацията в тази й част. Както се посочи, самата св. А. казва, че двете само се поздравили на вратата, даже не се погледнали, като свидетелката се е обърнала към детето, а после снаха й отдалеч й казала, че отива при приятелка. С други думи в него момент св. А. изобщо не е обърнала внимание на снаха си и не я заглеждала, което обяснява и факта, че макар да е била с потник, не е видяла по нея синините, установени от съд. лекар имащи давност обосноваваща тяхното наличие, както в него ден, така и преди него.