Присъда № 481 от 09.11.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ

КЪМ ПРИСЪДА № 481/02.11.2023 г.

ПО НОХД № 4297/2023 г. ПО ОПИСА НА СРС, НО, 135 СЪСТАВ Софийският районен съд е сезиран с внесен от Софийската районна прокуратура обвинителен акт срещу подс. К. Р. П. (с установена по делото самоличност), затова, че на 28.07.2022 г. около 11:00 ч. в гр. София, ж.к.

„Дружба“, до река „Искър“, в близост до къмпинг „Враня“ е извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст -Ц. Ж. П., на 13 години - целунал я по бузата и я докосвал в областта на гърдитепрестъпление по чл. 149, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението, като изразява становище, че от събраните по делото доказателства същото се доказва по безспорен и категоричен начин, както от обективна, така и от субективна страна.

Представителят на държавното обвинение предлага на съда да кредитира в цялост показанията на пострадалата Ц. П. като пълни, ясни и непротиворечиви, както и тези на останалите, разпитани по делото свидетели, като в заключение пледира за постановяване на осъдителна присъда по отношение на подс. П.. Счита, че наказание „лишаване от свобода” в размер на две години, изпълнението на което на основание чл.66 от НК да се отложи за срок от пет години, ще изпълни целите на наказанието, визирани в нормата на чл.36 от НК. Пледира и сторените по делото разноски да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.

Частният обвинител Ц. П. желае подсъдимия П. да бъде признат за виновен, като за извършеното престъпление да му бъде наложено справедливо наказание.

Защитникът на подсъдимия –адв. Ц. – САК в дадения ход по същество на делото излага аргументи, че обвинението не е доказано по безспорен начин. Сочи, че обвинителната теза се гради основно на показанията на пострадалата П., която е единствен очевидец, като акцентира на обстоятелството, че същата попадала във възрастова група, склонна към фантазии, както и на противоречия в показанията й, дадени пред орган на досъдебното производство и в хода на проведеното съдебно следствие.

По –нататък, според защитата дори и да се приемело, че била налице телесна интервенция между подсъдимия и пострадалата, следвало да се счете, че същата била осъществена неволно, а не с изускумата от закона цел - да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление.

Ето защо, защитата пледира съдът да постанови присъда, с която да признае подс. К. Р. П. за невиновен по така повдигнатото му обвинение.

Подс.П. дава обяснения по обвинението, като не отрича, че на инкриминирата дата е бил на реката, за да търси монети с притежавания от 1 него апарат за търсене на злато и метал. Същият обаче категорично заявява, че не е целувал или опипал по гърдите постр.Ц. П..

Подсъдимият в лична защита поддържа изцяло казаното от неговия защитник, като в правото си на последна дума моли да бъде оправдан.

Съдът, като обсъди доводите на страните и предвид разпоредбата на чл.13 и чл.14 НПК, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият К. Р. П. е роден на 14.08.1977 г. в гр.Оряхово, общ.

Оряхово, обл. Враца, българин, български гражданин, с основно образование, женен, работник ВиК, неосъждан (реабилитиран), с настоящ адрес: гр.София, ж.к. „Дружба“, бл.167, вх.Б, ет. 8, ап.45, ЕГН: **********.

Пострадалата Ц. Ж. П. е родена на 12.04.2009 г. в гр. Лом, обл.Монтана, като към инкриминираната дата – 28.07.2022 г. била в лятна ваканция. Същата живеела с родителите си в гр.София, ж.к.Дружба“, *** и била ученичка в 68-мо СОУ „Никола Обрешков“ в гр. София.

На 27.07.2022 г. около 10:00-11:00 ч. в гр.София непълнолетните Т. Л.

В. ЕГН **********, Ц. Ж. П. ЕГН **********, К. И. Д. ЕГН********** и тяхната приятелка Рая се разхождали в ж.к. „Дружба“ до река „Искър“ в близост до магазин „Джъмбо“. Около тях, в непосредствена близост нямало други хора. Децата си говорели и се мокрели във водата, когато до тях дошъл непознат мъж –подс. К. П..Той търсел метални предмети с помощта на детектор за метал. Децата проявили интерес към неговата дейност, след което той започнал да им показва снимки на телефона си на предмети, които бил намерил.

По време на разговора с децата, подс. П. прегърнал с две ръце първо Т.

В., а после и Ц. П. по същия начин. След това подсъдимият показал на децата как се търсят с уреда метални предмети, намерил такъв предмет и им го показал.

Децата останали целия ден на реката, като през същото време там бил и подс.П., който търсел злато. Когато към 19:30-20:30 часа децата си тръгнали, отново срещнали П., който им казал, че ако имат някакви въпроси, той бил готов да им отговори.

На 28.07.2022 г. същата група деца решили да си направят пикник на на реката. Т. В. и Ц. П. се срещнали пред нейния блок до магазин „ДМ“ в ж.к.

Дружба 2, а Рая и К. Д. не дошли, защото Рая не се чувствала добре.

Т. В. и Ц. П. с автобус № 204 отишли край реката на мястото, на което били и предния ден. Пуснали си музика и си говорели, като след известно време към тях се приближил подс.К. П.. Същият след като поздравил децата им предложил да им покаже снимки от телефона му на различни монети, които е намерил. Те се съгласили, след което П. започнал да им показва различни снимки. После същият се обърнал към Т. В. с думите: „Виж какво съм приготвил за теб“, като в този момент извадил от чантата си една сребриста монета, която подал на Т.. Докато момчето прибирало монетата в чантата си и било с гръб към подс.К. П., последният 2 прегърнал Ц. П. през раменете и я целунал по бузата, след което я опипал по гърдите. Тези действия на подс. Петков притеснили Ц., тя се отдръпнала и той веднага преместил ръцете си.

Ц. казала на Т., че иска да си тръгнат веднага. На Т. му направило впечатление, че Цвети е притеснена за нещо и веднага се съгласил с нея, след което си събрали набързо нещата и си тръгнали.

Тогава подс. П. също си събрал багажа и тръгнал след тях. Децата стигнали до спирката на автобус 204 и докато чакали идването на автобуса, при тях на спирката дошъл и подс.П.. След малко автобусът пристигнал, като децата се качили в него, а П. продължил пеш. Т. и Ц. слезли на спирката на пицария „Доминос“, след което отишли да обядват. След това двамата се отправили към жилищния блок, в който живеел техния приятел Иво (И. Ю.

В.), от където заедно с Иво и К. тръгнали към къмпинг „Враня“, за да се запознаят с дядото на Иво –св. И. Д. Р., който работел там.

След като децата пристигнали в къмпинга и се запознали с дядото на Иво, му разказали какво се е случило на Ц. и го попитали дали е виждал този човек наоколо. Св.Р. обяснил на децата, че понякога в района имало златотърсачи, но така описания човек не му е познат. Казал им, ако имат някакъв проблем веднага да му се обадят по телефона.

След като си изпили безалкохолните напитки, с които св.Р. ги почерпил, четирите деца си тръгнали от къмпинга, като Т. и К. вървели по- напред, а И. и Ц. след тях. По склона след моста до хотел „Монтесито“ Ц. видяла подс.П. и заедно с И. се върнали тичайки при дядо му. През това време И. се обадил по телефона на дядо си и му казал, че отново са срещнали този мъж. Св.Р. качил децата в колата си, след което потеглил по същия път, за да търси мъжа, за които му разказали децата. Когато лекия автомобил настигнал Т. и К.а, св. Р. спрял и качил и тях в автомобила си. Движейки се в посока магазин „Практикер“ децата забелязали, че мъжът върви по тротоара след автобусната спирка до хотел „Монтесито“. Тогава св.Р. спрял колата и казал на непознатия мъж да се качи, но последният му отказал. Св.Р. слязъл от автомобила си и отново казал на мъжа да се качи, след което същият се качил в автомобила.

Св.Р. потеглил и откарал всички в сградата на 08 РУ-СДВР, за да съобщят за случилото се.

Видно от заключението на изготвената и приета по делото КСППЕ пострадалата Ц. Ж. П. е психично здрава и не се води на отчет в психиатрично заведение. Не се констатират нарушения в интелектуалното й развитие, физически или психически недостатъци, които биха затруднили или направили невъзможно правилното възприемане на фактите, имащи значение за разследването.

Вещите лица са констатирали, че при освидетелстваната не е налице повишена внушаемост или склонност към абнормални фантазни интерпретации, като липсват основания да се обсъжда псевдологияфантастика. Налице е психична годност да възприема явленията, които имат отношение към извършеното деяние, както и годност да дава показания, които вярно да отразяват обективната действителност. Ето защо, 3 освидетелстваната може да участва във всички фази на наказателното производство, може да дава достоверни отговори /ако желае/ на поставените ѝ въпроси.

От заключението на изготвената и приета по делото КСППЕ на подс.К.

Р. П. се установява, че същият е психично здрав. При него не е налице наследствена обремененост с психични заболявания. Няма данни за актуално протичащи или минали психотични епизоди. При освидетелствания не е формиран синдром на зависимост към алкохол или други психоактивни вещества. Няма данни за състояния, променящи качествено базовите му психични годности. По времето на инкриминираното деяние липсват качествени нарушения на съзнанието на освидетелстваното лице по смисъла на чл.33 НК. Същото е могло да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената от съда фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни доказателствени средства - обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие, показанията на пострадалата Ц. П. – дадени в хода на съдебното следствие и приобщени към доказателствената съвкупност на делото чрез прочитането им на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2, предл.2 от НПК, на свидетелите Т. В., К. Д. и И. В. – дадени в съдебно заседание; св.И. Р. и св.Д. П.– дадени в хода на съдебното следствие и прочетени по съответния процесуален ред на чл.281 от НПК; заключенията на приетите по делото КСППЕ (л.18-23 ДП и л.60-65 от ДП), както и приобщените писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за обиск (л.26 от ДП), справка съдимост (л.30-31 и л.34 от ДП, л.17 от СП).

В основа на фактическите си изводи съдът поставя показанията на св.Ц.

П., която въпреки малолетната си възраст към момента на инкриминираното деяние (13 години) притежава свидетелска годност и може да дава достоверни показания за фактите от обективната действителност. В тази връзка съдът кредитира с доверие заключението на изготвената по отношение на П.

КСППЕ. От разпита на вещите лица в хода на съдебното следствие безспорно се установи, че П. предвид нейното когнитивно развитие, възраст и социална зрялост, притежава годност да възприема и възпроизвежда вярно действителността. У освидетелстваното лице не са били констатирани данни за т.нар. „псевдология –фантастика“, което означава патологична лъжливост.

Вещите лица бяха категорични пред съда, че при П. е налице свидетелска годност, независимо от малолетната й възраст, като психичното й състояние позволява да участва във фазите на наказателното производство.

Съдът възприема коментираното експертно заключение като обосновано и мотивирано, поради което не възникват каквито и да било съмнения за неговата правилност.

От показанията на постр.П. се извлича информация за правнорелевантните факти от предмета на доказване по делото. Тук е мястото да се отбележи обаче, че всеки пострадал от престъпно деяние има право да 4 защитава в процеса своите накърнени права и интереси, като един от процесуално предвидените способи за това е предявяване на претенция за поддържане на обвинението наред с прокурора, като се конституира като частен обвинител по делото, което принципно е от естество да създаде известна заинтересованост от изхода му. Независимо от това обстоятелство обаче, пострадалият е и свидетел по делото по отношение на възприетите от него факти и обстоятелства, подлежащи на доказване. При това пострадалият е такъв свидетел, който като участник в инкриминирания инцидент обикновено има най-непосредствени, пълни и всеобхватни впечатления от него. Нещо повече, обстоятелството, че личната или имуществената сфера на пострадалия е била засегната от деянието създава от психологическа гледна точка предпоставки увреждащите действия да оставят по-трайна следа в съзнанието му в сравнение с отражението, което те биха оставили у един независим наблюдател. Именно в качеството си на свидетел, пострадалият носи и наказателна отговорност за лъжесвидетелстване в случаите на даване на неверни показания по делото. Затова показанията на свидетелите – пострадали в наказателния процес винаги са освен тяхно основно средство за защита на накърнените им интереси, но и годно доказателствено средство, включително и върху което може да се базира осъдителна присъда.