Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 393 от 20.07.2026, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Гражданско дело 1464/2025
Вид
Решение № 393
Подписан
20.07.2026
Състав
Крум Илиев Динев

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.343 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.344 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.344, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.344, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.238 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. Разлог, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Ил. Динев при участието на секретаря З. И.-Б., разгледа докладваното от Крум Динев, Гр. дело № 20251240101464 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава 13 от ГПК, (”Основно производство”). Образувано е по ИМ на А.Л.Д.-Т., ЕГН*, *, насочена с/у Е.В.С., ЕГН*, *, с претенция да бъде допуснато извършване на съд.делба, с квоти по 1/2 ид. ч. за всяка от страните, на ПИ с идентификатор ***, с адрес: *, с площ 221 кв.м. (а съгласно удостоверение за данъчна оценка - 226 кв.м.), трайно предназначение: „урбанизирана", начин на трайно ползване:ниско застрояване (до 10 м.), КК одобрена по Заповед №* от 10.12.2009 г., № по предходен план: 943, кв.175, парцел IV; построена в горепосочения ПИ сграда с идентификатор ***, която се състои от 2 самостоятелни обекта: самостоятелен обект с идентификатор ***, адрес: *, предназначение на самостоятелния обект: за търг. дейност, брой нива: 1, площ:

91.55 кв.м., прилежащи части: няма данни, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - няма; под обекта - няма; над обекта - обект ***; самостоятелен обект с идентификатор ***, адрес: *, етаж 2, предназначение: жилище, апартамент - в жил. или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива: 1, площ: 77.25 кв.м., прилежащи части: съразмерна част от общите части на сградата, заедно с подпокривно пространство с площ 88.85 кв.м, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - няма; под обекта - обект ***; над обекта - няма. Посочва се, че имотът бил придобит с нот. акт за прехвърляне на недвижим имот с/у задължение за издръжка и гледане №137, том I, дело №295 от 02.06.1980 г. на Рг.РС. Подчертава се, че страните са н-ци по закон на В.Л.Д., ЕГН*, починал на * в г.Б.. Ответницата е негова дъщеря, а ищцата е негова внучкадъщеря на починалия му син Л.В.Д.. По силата на наследяването двете страни са съсобственици при равни квоти от по 1/2 ид. ч. в/у процесните имоти.

В срока за отговор по реда на чл.131, ал.1 ГПК, е постъпил такъв, като с него посочените ид. ч. от процесните недвижими имоти не се оспорват, но се навеждат твърдения за водене на извънсъдебни преговори м/у страните за реална поделяемост на обекта, които на този етап останали безуспешни. Представя съображения и доказателствени искания, относими към втора фаза на извършване на делба.

На база приетите по делото писмени док-ства, първоинстанционният съд достига до следните фактически и правни положения:

С доклада по делото са признати за безспорни м/у страните изложените в ИМ твърдения относно основанието на възникване на съсобствеността, както и посочените квоти на 1 правото на собственост, като и от приложените писмени док-ства се доказва, че страните са единствени н-ци на В.Л.Д., който на 2.06.1980 г. придобил правото на собственост в/у дворно място в г.Б., с площ от 178 кв.м., ведно с построената в него еднофамилна жил. сграда, съставяща се от 4 стаи, антре и чардак, представляващо парцел IV в кв.175, пл. №943 по плана на г.Б., а сега имот с идентификатор ***. По делото е представен договор за отдаване под наем на помещение за магазин на *, сключен м/у Е.С., А.Д., в качеството си на наемодатели, и Д.Г.С., като наемател. Обект на договора е част от 1 етаж, с обща квадратура от 30 кв.м., като в чл.2 от договора страните уговорили, че помещението се предоставя на наемателя за срок от 1 г., считано от 1.01.2012 г., като било предвидено, че договорът може да се продължава с допълнително споразумение. Уговорена е и автоматична клауза, според която след изтичане на срока на договора и при липса на писмено предизвестие на някоя от страните, същият може да се поднови за още година. По делото е предоставено писмено предизвестие от Е.С. с дата 02.01.2026 г., отправено до наемателя и получено от него на 13.01.2026 г. (разписка за доставяне), за прекратяване на договора, считано от изтичането на 3 месеца. Е.С. изрично признава писмено, че от .01. до .04.2026 г. наемателят й заплащал месечен наем от 130.00 €, но след този период същата приема договора за прекратен, поради което отправя претенция по реда на чл.344, ал.2 ГПК, сега ищцата да й заплаща месечно обезщетение от 310.00 € поради желанието й да продължава да ползва 1 етаж от обекта. Представени са банкови нареждания в полза на Е.С. от 10.03.2026 г., 09.06.2026 г. от страна на Д.С. за сума от 130.00 €. С., ч/з трето лице, на 25.05.2026 г. върнала в полза на наемателя наемната вноска по договора.

От правна страна съдът съобразява следното:

В първата фаза по допускане на делбата съдът следва да установи основанието, въз основа на което е възникнала собствеността, както и размера на квотите от правото на собственост по отношение на всеки от съсобствениците, като от приложените писмени док-ства, а и не се спори м/у страните, че в случая е налице сънаследствен имот от общ наследодател, на когото страните са н-ци и всеки от тях притежава по 1/2 ид. ч., поради което ИМ, която е в този смисъл, следва да бъде уважена. В настоящото производство съдът не обсъжда наведените от страна на процесуалния представител на Е.С. възражения, свързани с необходимостта от реконструкция на процесната сграда, тъй като този въпрос не е в предмета на доказване.

Е.С. претендира заплащане на парично обезщетение по реда на чл.344, ал.2 ГПК, твърдейки, че насрещната страна ползва 1 етаж от имота, ч/з трето лице – наемател, който вече не притежава валидно правно основание да държи имота, тъй като тази страна изпратила писмено предизвестие до наемателя за прекратяване на сключения договор за наем.

Според чл.344, ал.2 ГПК, в решението по чл.344, ал.1 ГПК, или по-късно, ако всички н-ци не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от н-ците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите с/у ползването.

В случая в договора била предвидена автоматична клауза за подновяване на действието му, като съгласно чл.236, ал.1 ЗЗД, ако след изтичане на наемния срок използуването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок. В този случай според чл.238 ЗЗД, всяка от страните може да се откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано. Самият договор за наем е бил сключен от двамата съсобственици, всеки от които притежава равни права в/у обекта, като в този случай изявлението за прекратяване на облигационни правоотношения по договори за наем, в който фигурират като наемодатели съсобствениците заедно, от гледище на наемателя следва да изхожда от мнозинството от тях, за да произведе своето правно действие (П.В., „Съсобственост ", ИК „П.П.В.", г.С., издание 1975, стр.32-33). Тъй като отправеното предизвестие за прекратяване изхожда само от единия от двамата наемодатели по наемното правоотношение, то същото не поражда правно действие, като в този случай 2 спорът следва да бъде разрешен от съда по реда на чл.32, ал.2 ЗС, каквато претенция не е и не може да бъде предявена в делбеното производство (арг. от чл.343 ГПК, както и с оглед разликата в същността на двете производства). Затова претенцията по чл.344, ал.2 ГПК, подлежи на отхвърляне.

Така мотивиран, Рг.РС на основание чл.235, ал.1 ГПК,

Р Е Ш И:

ДОПУСКА на основание чл.34 ЗС извършването на съд.делба м/у А.Л.Д.-Т., ЕГН*, * и Е.В.С., ЕГН*, *, на ПИ с идентификатор ***, с адрес: *, с площ 221 кв.м. (а съгласно удостоверение за данъчна оценка - 226 кв.м.), трайно предназначение:

„урбанизирана", начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), КК одобрена по Заповед №* от 10.12.2009 г. № по предходен план: 943, кв.175, парцел IV, ведно с построена в горепосочения ПИ сграда с идентификатор ***, която се състои от 2 самостоятелни обекта: самостоятелен обект с идентификатор ***, адрес: *, предназначение на самостоятелния обект: за търг. дейност, брой нива: 1, площ: 91.55 кв.м., прилежащи части: няма данни, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - няма; под обекта - няма; над обекта - обект ***; самостоятелен обект с идентификатор ***, предназначение: жилище, апартамент - в жил. или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива: 1, площ: 77.25 кв.м., прилежащи части: съразмерна част от общите части на сградата, заедно с подпокривно пространство с площ 88.85 кв.м, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - няма; под обекта - обект ***; над обекта - няма, при квоти - по 1/2 ид. ч. за всяка от страните.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е.В.С., ЕГН*, представена по реда на чл.344, ал.2 ГПК, с която се иска А.Л.Д.-Т., ЕГН*, да бъде осъдена да й заплаща месечно обезщетение за ползването на 1 етаж от сграда с идентификатор *** от 310 €.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, като в частта, с която съдът е оставил без уважение молбата по чл.344 ГПК, то има хар-р на определение и подлежи на обжалване пред Бл.ОС в едноседмичен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3